Решение № 10165 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2009 г.

Решение № 10165 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Образувано е по касационна жалба на Ивелин Димов Терзиев от гр. Севлиево, против Решение № 891/3.11.2008 г. постановено по а. д. № 1842/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Терзиев срещу Решение от 5.02.2008 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ) с което е отказано възстановяването на срок за подаване на молба по чл. 46б от ЗПРПМ по Заявка за патент рег. № 109808. Недоволен от решението, Терзиев го обжалва. Счита същото за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на решение по съществото на спора, като се отмени решението на председателя на ПВ и се задължи той да възстанови срока за подаване на молба за проучване и експертиза на заявката за патент рег. № 109808/2.02.2007 г., както и да се произнесе по претендирания в заявката приоритет. Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за разноски. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. В същото време, Терзиев сочи наличието и на други обстоятелства, които счита за такива от съществено значение за правилното решаване на делото. ВАС, след проверка на събраните доказателства по делото приема за безспорно, че Писмо изх. № 109808/10.08.2008 г. на ПВ, е връчено на касатора на 20.08.2007 г. С него той за първи път е поканен от ПВ да заплати в 3-месечен срок от получаването, дължимите на основание чл. 35, ал. 2 от ЗПРПМ такси за заявяване, за проверка на формалните изисквания и за предварителна експертиза и допустимост. Със същото писмо Терзиев е уведомен, че в 13-месечния срок от подаването на заявката, респективно от приоритетната дата, съобразно чл. 46б от ЗПРПМ, може да подаде молба за проучване и експертиза, придружена с такса за проучване и експертиза и такса за публикация на заявката. Таксата по чл. 35, ал. 2 от ЗПРПМ е заплатена от него на 18.10.2007 г. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. АССГ е съобразил и правилно преценил релевантните за спора факти. Изводите му за липса на "особени непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл. 49 от ЗПРПМ е обоснован и законосъобразен. Липсата на Тарифа за таксите (ТТ, обн. ДВ, бр. 35/27.04.2007 г.) не съставлява такова. Сам жалбоподателят с поведението си сочи, че не възприема липсата на въпросната ТТ за пречка да извършва действията, които са изгодни за него. Така например, липсата на ТТ не му е попречила той да направи на 2.02.2007 г. Заявката си за патент, регистрирана с № 109808, въпреки изискването на чл. 35, ал. 2 от ЗПРПМ. Последният текст му вменява задължение заявката да бъде придружена с Д. . . документ за платени такси за заявяване, за проверка на формалните изисквания, за предварителна експертиза и допустимост, за претенции и за "претендираните приоритети". За да задвижи производството по регистрацията на патента възможно по-рано, Терзиев е направил заявката си, въпреки липсата на доказателства за платена такса. Съществен в случая обаче е фактът, че последиците, които ЗПРПМ предвижда при невнасяне на таксата по чл. 35, ал. 2 и тази по чл. 46б, ал. 2 от него, са различни. При невнасянето на първата такса (по чл. 35, ал. 2), Законът задължава ПВ да уведоми заявителя и да му предостави 3-месечен срок за внасянето й. Едва невнасянето й и в този допълнителен срок, е основание по чл. 46, ал. 2 за прекратяване на производството. Не така стои въпроса с таксата по чл. 46б, ал. 2. От общия прочит на съответните текстове на закона се стига до извод, че тази такса не е задължителна, тя се внася от заявителя по негова преценка и при наличие на молба по чл. 46, ал. 1 - за извършване на проучване и експертиза, която следва да се подаде в посочения там преклузивен срок от 13 месеца от датата на подаване на заявката, съответно от приоритетната дата. Всички изложени разсъждения на касатора за "липса на редовна заявка при невнасяне на таксата по чл. 35, ал. 2 и обезсмисляното на предварителната експертиза и проверката за допустимост на заявката; вмененото от ПВ и съда "творческо прилагане" на закона и пр." са ирелевантни при съществуващия различен режим и характер на сроковете за внасяне на изискуемите по чл. 35, ал. 2 и чл. 46б, ал. 2 от ЗПРПМ такси. В първия случай, когато ПВ е длъжно да укаже липсата на такса и да предостави нов 3-месечен срок за внасянето й, забавата му (в случая от обнародването на ТТ на 27.04.2007 г. до изпращането на Писмо изх. № 109808/10.08.2008 г.) ползва касатора и удължава времето му за внасяне на таксата. Във втория, срокът е законово определен и преклузивен по своя характер. При изтичането му той може да бъде възстановен единствено при наличието на "особени, непредвидени обстоятелства", каквито за казуса правилно е преценено, че липсват. Връзката между двата срока, която Терзиев прави в касационната си жалба, не съществува. В случая е налице процесуално бездействие и неизвършване на необходими, законовопредвидени действия за защита на собствените му интереси. Безразличието към защитата на собствените интереси не е "особени, непредвидени обстоятелства", даващи му право да претендира възстановяването на срока по чл. 46б от ЗПРПМ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на ПВ е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. С оглед изводите на касационната инстанция то се явява основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва Терзиев да бъде осъден да заплати на ПВ сумата 150 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение