Решение № 72 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 131/2014 г.

Решение № 72 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 131/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Образувано е по предявен от Мария С. Г., срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1088/29.10.12 г. по арб. д. № 1088/2012 г., постановено от арбитър Б. Г.. Ищцата, Мария С. Г., иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради неуведомяването й за започналото срещу нея арбитражно производство, като твърди, че както призовката за проведеното заседание по арбитражното дело, така и постановеното по него решение не са й връчени. Ответникът, [фирма], счита иска за недопустим, поради предявяването му след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователен, с оглед редовното уведомяване на Г. в арбитражното производство. Позовава се на чл. 13, т. 4 от Общите условия към договора за револвиращ заем, според който призовките и съобщенията се считат за получени от изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, поради което призоваването в арбитражното производство се основава на установяване не на факта на връчването, а на опита пратката да бъде предадена. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С арбитражно решение № 1088/29.10.12 г. по арб. д. № 1088/2012 г. на арбитър Б. Г. ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 8390,69 лева по договор от 11.01.2011 г. за отпуснат револвиращ заем, ведно със законна лихва за забава от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението. Арбитърът е изпратил призовка за заседанието и преписите от искова молба и арбитражното решение на адреса, посочен от Мария Г. в договора за револвиращ заем - на [населено място], [жк], [жилищен адрес] 0, с товарителници чрез куриерска служба "Е. експрес", която е върнала пратките с обозначение "отсъствие на получател". В т. 13.4 от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, страните са уговорили, че призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора, и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Призовките и съобщенията се считат за получени и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Посочената причина за недоставянето на пратката, "отсъствие на получател" не попада в изброените по-горе хипотези на т. 13.4 от Общите условия към договора, поради което съдържащата се в тях фикция за редовно уведомяване е неприложима. С оглед нередовното връчване на арбитражното решение и узнаването за него от ищцата по настоящото производство през м. септември 2013 г., възражението на [фирма] за недопустимост на иска по чл. 47, т. 4 ЗМТА, заведен на 22.10.2013 г., поради неспазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за предявяване му, е неоснователно. Предвид изложеното, страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което е налице соченото в исковата молба основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА. В хода на процеса ищцата се е позовала и на недействителност на арбитражното споразумение, представляващо самостоятелно основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА, наведено след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА., поради което същото не може да бъде разгледано. С оглед горното, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 47, т. 4 ЗМТА, поради което атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено и делото върнато на арбитъра за ново разглеждане, съобразно чл. 49 ЗМТА. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по иска, предвид изхода на спора, дължи на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 335,63 лева, платима в полза на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение