Решение № 552 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2009 г.

Решение № 552 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Лилия Стамова Андреева от гр. Варна и Мими Стоянова Спасова от гр. Златица, срещу решение № 65/21.05.2009 г., постановено по адм. д. № 246/2008 г. на Административен съд - гр. Добрич, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата им срещу Заповед № ДК-22-02/07.04.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Добрич. Ответниците Петър Димитров Бацинов от гр. Добрич и Мирела Петрова Бацинова от гр. София, като правоприемници на починалата в хода на производството страна Велина Несторова Бацинова, б. ж. на гр. Добрич, не са изразили становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Добрич, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Лилия Стамова Андреева и Мими Стоянова Спасова срещу Заповед № ДК-22-02/07.04.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Добрич, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена жалбата им срещу Разрешение за строеж № 132/07.04.2000 г. издадено от главния архитект на община гр. Добрич, за "преустройство на жилище в стоматологичен и лекарски кабинети със застроена площ 70.20 кв. м", в УПИ IV-3815, кв. 92 по плана на гр. Добрич, както и е потвърдено същото разрешение за строеж. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта на н-ка на РДНСК е издадена в съответствие на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. Процесното разрешение за строеж е издадено през 2000 г., като разрешеното строителство е реализирано и за същото е издадено Разрешение за ползуване № 35 от 20.03.2002 г. Жалбата срещу разрешението за строеж е постъпила в РДНСК гр. Добрич на 05.06.2007 г. Към тази дата е действувала разпоредбата на чл. 156 ЗУТ като процесуална норма, редакция към същия момент, съгласно която издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. С факта на издаване на разрешението за ползуване, счита се, че правото на строеж по него е прекратено, тъй като е реализирано разрешеното строителство и след тази дата същото не може да бъде предмет на оспорване като разрешение за строеж, а служи само като писмено доказателство относно законността на строежа. С оглед на това към датата на подаване на жалбата не е налице предмет на оспорване, поради което правилно е прието, че жалбата срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима и не е разгледана по съществото на спора. Освен това в жалбата срещу разрешението за строеж жалбоподателките са твърдели, че през 2006 г. с оглед назначена и изслушана техническа експертиза по дело за делба са узнали за издаденото разрешение за строеж и извършеното преустройство, а тази експертиза е датирана от м. май 2006 г. С оглед на това правилно е прието от административния орган, че жалбата срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима, като подадена извън срока за обжалването му и неправилно жалбоподателките се позовават на невръчване на разрешението за строеж. Жалбата не е подадена в разумен срок, за да се приеме, че не е просрочена, а след повече от една година, което сочи на злоупотреба с право. Съдът при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е приел, че издадената заповед на н-ка на РДНСК е законосъобразна, и правилно е отхвърлил жалбата срещу нея, освен това не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на решението. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК