Решение № 14701 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2012 г.

Решение № 14701 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Павел Николов Атанасов от гр. Божурище, срещу решение № 499/22.06.2012 г., постановено по адм. д. № 184/2012 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЗР-34/26.01.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, н-к РДНСК, Югозападен район не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура, е, че решението е недопустимо, поради неконституиране на заинтересувани страни в процеса, респективно, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Павел Николов Атанасов, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-34/26.01.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивен гараж", находящ се в УПИ ХI-166, кв. 14 по плана на гр. Божурище. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен, изпълнен без строителни книжа - разрешение за строеж и одобрен проект, както и че за него е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, с оглед недопустимостта му по действуващия ПУП и по правилата и нормативите, действували по време на изпълнението му, както и по сега действуващите норми по ЗУТ, поради което се касае за незаконен и нетърпим строеж, подлежащ на премахване. Решението е допустимо. В административното производство по констатиране на незаконен строеж като страни участвуват възложителя и/или изпълнителя на строежа, който е пряко засегнат от същото, като при оспорване на издадената заповед в съдебното производство страни са само жалбоподателя и административният орган, издал акта, като не участвуват заинтересувани страни. В конкретния случай изпълнител на строежа е касационният жалбоподател, който единствен е засегнат от издадената заповед. Съсобствениците на терена не са заинтересувани страни, тъй като не се засягат техни права и интереси в производството по премахване на незаконния строеж, изпълнен от друг съсобственик, поради което правилно не са конституирани като такива в съдебното производство. С оглед на това не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до недопустимост на решението. Решението е и правилно. В касационната жалба се развива единствено оплакване за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, поради неприлагане на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, след като е прието, че строежът е нетърпим и подлежи на премахване. Оплакването е неоснователно. От събрания доказателствен материал, включително и от заключението на вещото лице, е установено безспорно, че процесният гараж е изпълнен на по-малко разстояние от предвиденото по действуващите нормативи към момента на изграждането му съгласно чл. 97, ал. 2 от Наредба № 5/1995 г. на ПНТСУ (отм.), както и по сега действуващия чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Установено е също така, че не строежът не е предвиден в застроителния план, не е издавана и скица/виза за проектиране по реда на чл. 220, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), заместваща застроителния план. С оглед на това обосновано и при правилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че строежът е недопустим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не се установяват касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК