Решение № 6575 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16759/2009 г.

Решение № 6575 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16759/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Н. Ташев, като пълномощник на Христо Николов Николов и от Кинка Николова Шойлева, срещу Решение № 443 от 23.06.2009 г., постановено по адм. д. № 471/2010 г. по описа на Окръжен съд - Варна/ВОС/, в частта, с която е отхвърлена жалбата им против решение № 2020/02.12.1993 г. на Кмета на Община Варна, с което е отказано възстановяване собствеността върху недвижим имот пл. № 37 в м. " Араб табия" в землището на гр. Варна, с площ от 1445 кв. м С влязло в сила определение по настоящото дело ВАС оставил без разглеждане касационната жалба на Кинка Николова Шойлева и прекратил производството по нея. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С твърдения, че окръжният съд установил, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 3 от ЗВСВНОИ, но необосновано приел, че липсвали достатъчно доказателства по отношение на факта на отчуждаването на процесния имот № 37 от наследодателката Марийка /Маринка/ Балтаджиева, моли да се отмени обжалваното решение. В о. с. з. на ВАС чрез процесуалния си представител адв. В. Ангелов поддържа жалбата. Ответникът - кметът на Община - Варна, с писмен отговор оспорва жалбата по съображения, че съдът е изпълнил указанията на ВАС и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за защита пред ВАС. Ответниците Янка Георгиева Димитрова, Георги Ангелов Христов и Кинка Николова Шойлева, не заявяват становище по жалбата . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, предвид изпълнени указания в отменителното решение на ВАС, като счита, че правилно в обжалваната част на решението ВОС е приел, че въпреки дадените възможности в производството, не са ангажирани доказателства за правото на собственост по отношение на имот № 37. Намира за правилен изводът на съда, че в процесния случай не са налице предвидените в закона предпоставки за възстановяване на собствеността. Предвид горното предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред окръжния съд е повторно, по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /ЗВСВНОИ/, и е образувано по жалба на Димитричка Георгиева Рашева, Янка Георгиева Димитрова, Кинка Николова Шойлева и Христо Николов Николов, против Решение № 2020/02.12.1993 г. на Кмета на Община Варна. С него, на основание чл. 3 от ЗВСВНОИ е отказано възстановяване на собствеността върху недвижими имоти пл. № 35 и 37 в м. "Араб табия", отчуждени за пясъчна кариера, с мотиви, че не се ползват за нуждите, за които са отчуждени, но не са представени документи за собственост. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 252 от 09.03.2006 г. по адм. д. № 772/1999 г. Варненският окръжен съд, Административно отделение, отхвърлил жалбата по отношение на двата имота. С решение № 10816 от 06.11.2007 г. по адм. д. № 6742/2007 г., състав на IV отд. на ВАС отменил това решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се изяснени от фактическа страна и въпросът за собствеността по отношение на имота, представляващ лозе от 1445 кв. м, пл. № 37, който имот, съгласно протокол на комисията по чл. 7 от ПОИДОН от 26.09.1963 г. е отчужден от Марийка Димитрова Балтаджиева, а в обжалваното решение на Кмета на Община Варна е отказано възстановяване на собствеността и върху него. Изрично ВАС е дал указания при новото разглеждане на делото след събиране и обсъждане на тези обстоятелства, съдът да прецени наличието на всички предпоставки по чл. 3 от ЗВСВНОИ за реституцията на процесния имот. При новото разглеждане на делото първостепенният съд, в изпълнение на указанията на ВАС и като приел, че собствеността върху имот пл. № 35 на Димитър Балтаджиев е доказана с приложения нотариален акт № 29, т. I, дело 82/1958 г., отменил в тази част оспореното решение на кмета на община Варна, а с допълнително решение от 19.10.2009 г./л. 82 от делото/възстановил правото на собственост върху този имот. Тази част на решението е влязла в сила и е извън предмета на настоящото дело. Със същото решение ВОС приел, че по отношение на втория процесен имот - пл. № 37, с площ от 1445 кв. м, отчужден от Марийка Балтаджиева, собствеността е недоказана, като обосновал този свой извод с обстоятелството, че не били изпълнени от жалбоподателите неговите указания последните да посочат доказателства във връзка с възраженията си за незаконосъобразност на административния акт в тази част. С този решаващ мотив отхвърлил жалбата по отношение на имот пл. № 37, отчужден от Марийка Балтаджиева. Решението в тази част, предмет на настоящото дело, е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалния закон. При разглеждането и решаването на делото ВОС изпълнил само първото указание на Върховния административен съд, дадено с отменителното съдебно решение, а именно по отношение на имот пл. № 37 да укаже на жалбоподателите да посочат доказателства за собствеността на Марийка Балтаджиева, но не е изпълнил второто -да прецени наличието на всички предпоставки по чл. 3 от ЗВСВНОИ за реституцията на този имот, т. е. да изследва наличието на законовите предпоставки по чл. 3, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването. Въпросът за процесуалната допустимост на жалбата, както и обстоятелствата досежно двата отчуждени имоти, по чие искане е започнало административното производство, завършило с обжалвания административен акт и кои са страните в реституционното административно-съдебно производство, са разрешени с решение № 10816 от 06.11.2007 г. по адм. д. № 6742/2007 г., IV отд. на ВАС, и Определение № 3681 от 02.07.99 по адм. дело № 5079/1998г на ВАС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че със заявление от Янка Георгиева Димитрова/л. 15 от делото/, като наследник на Димитър Колев Балтаджиев и Кръстина Станева Балтаджиева, отправено до общинската комисия по реституция, подадено в срока по чл. 4 от ЗВСВНОИ /на 10.08.1992 г., вх. № 1182 от същата дата на Община Варна/, тя поискала възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 1853 кв. м, пл. № 35, кариера "Араб табия", описано в протокол от 26.09.1963 г. и заповед № 1923/4.9.1963г по чл. 7 от ПОИДОН, с площ от 2 дка по данни от Държавен архив, като допълнително уточнила искането, че е по отношение на имот, находящ се в кв. "аспарухово" с пл. № 35 и 37 с обща площ от 3298 кв. м ., като сбор от 1853 и 1445 кв. м. С оспореното пред ВОС решение № 2020/02.12.1993 г. кметът на Община Варна отказал възстановяване на собствеността върху недвижим имот с площ от 1853 кв. м в м. "Араб табия" представляващ пл. № 35 и 37, поради непредставяне на документ за собственост върху имота. Съдът е следвало да прецени, че процесният имот е отчужден по реда на чл. 7 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди /ПОИДОН/ и попада в хипотезата на чл. 3 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, включващ отчуждавания по чл. 101 от Закона за собствеността, поради което приложимата за случая хипотеза е тази по чл. 3, ал. 1 от реституционния закон. Съгласно посочената разпоредба лицата, чийто имоти са отчуждени за държавни нужди по чл. 26 от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността могат да искат отмяна на отчуждаването, ако към момента на влизане на закона в сила (25 февруари 1992 г.), имотът не се използува за нуждите, за които е отчужден. Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), приложим на основание § 4, ал. 1 от АПК е следвало да провери законосъобразността на обжалваното административно решение с оглед наличие, респ. липса на материално правните разпоредби за издаването му. Както бе посочено по-горе, производството е с правно основание чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС). По този реституционен закон може да се иска отмяна на отчуждаване, извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в чл. 1, ал. 1 териториално - устройствени и благоустройствени нормативни актове. Друго условие е молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването - тоест имотите да са отчуждени или от тях лично, или от наследодателите им. Тези предпоставки в случая са налице, а съдът необосновано приел, че не са, предвид следното: Съдът не е анализирал задълбочено данните в Заповед № 2823/21.08.1963 г./л. 55 от делото/ на министъра на строежите, видно от която за разширение на кариера "Араб табия", от Марийка Балтаджиева е отчуждено лозе с площ от 1445 кв. м представляващо пл. № 37, Протокол от 26.09.1963 на Комисията по чл. 7 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди /л. 17 по адм. д. 737/97г на ВОС/ и оценителен протокол № 17/09.05.1964 г./л. 58 от делото/ за отчужден именно от Марийка Балтаджиева имот пл. № 37, представляващ лозе - II категория с площ 1807 кв. м, за който е определена оценка в размер на 144.56 лева. Тези доказателства установяват по безспорен начин факта на отчуждаването на имота от собственицата Маринка /Марийка/ Димитрова Балтаджиева, втора съпруга на Димитър Балтаджиев / видно от удостоверение за граждански брак № 459 от 03.04.1954 г./ Съдът не е извел налагащия се въз основа на тези доказателства извод, че в настоящата хипотеза те са достатъчно доказателство за собственост по този закон. Решаващият извод на съда в противоположната посока е необоснован, тъй като предвид посочените по-горе доказателства е следвало да изведе извод, че не е налице посоченото в оспорената пред него заповед фактическо основание, а именно -че заявителите не са собственици на имота. Изложените в тази връзка съображения на първоинстанционния съд не са съобразени с трайната практика на ВАС по този род дела и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Следва да се посочи, че е правилен изводът на ВОС, че по гр. дело № 281/62 г. процесният имот не е предмет на делба, в който смисъл е и кредитираното заключение на вещото лице. Този извод обаче не променя извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като, както бе посочено по-горе, фактът на отчуждаването на имота от собственицата Маринка /Марийка/ Димитрова Балтаджиева е доказан, а по този реституционен закон се възстановява правото на собственост на лицето, от когото е отчужден имота. Инвокираните в тази връзка доводи на касатора са основателни. С оглед изложеното, ВАС в настоящият състав намира, че съдът, в процесната част, е постановил решение в нарушение на реституционния закон . Незаконосъобразен е крайният правен извод за неоснователност на подадената жалба в тази част, респ. е основателно искането за отмяна на отчуждаването на процесния имот. Поради това и оспореният отказ се явява незаконосъобразен. С оглед горното и като е стигнал до противоположния извод, респ. като е отхвърлил подадената срещу него жалба, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По изложените съображения и с оглед чл. 225 АПК, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отмени административното решение № 2020/02.12.1993 г. на Кмета на Община Варна, и да се възстанови собствеността върху недвижим имот пл. № 37 в м. "Араб табия". При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, по арг. от чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 228 АПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение