Решение № 7572 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, депозирана от ищеца Р. Б. М. с [ЕГН] от [населено място], община Радомир, срещу Решение 899/25.03.2024г., постановено по адм. дело 980/2021г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу Административен съд Кюстендил (АС Кюстендил), Върховен административен съд (ВАС), Върховен касационен съд (ВКС), Висш съдебен съвет (ВСС) и Народно събрание на Република България (НС)за присъждане при условията на солидарност на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, настъпили според ищцата Р. Б. М. от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в нарушаване на няколко признати от същия правен ред принципа, сред които този на правната сигурност, оправданите правни очаквания, гарантиране на ефективни правни средства за защита и на този за осигуряване разглеждане на всеки правен спор в разумен срок по смисъла на показатели 1, 2 и 3 от Анекса към Решение 2006/929/ЕО, посредством създадени пречки от процесуален характер по адм. дело 136/2017 г. и адм. дело 148/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил за периода от октомври 2017 г. до юли 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. В касационната жалба се сочат като допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на ищцата, както и на материалния закон, доколкото се твърди, че соченото нарушение е разгледано единствено през призмата на принципа за осигуряване достъп до правосъдие но не и през сочения като нарушен принцип на разглеждане на правния спор в разумен срок, като счита, че обоснованото забавяне с неприключване на тълкувателно дело 2/2015г. на ВАС и ВКС, поради отправено преюдициално запитване до СЕС , явяващо се от значение за произнасяне на колегиите на двете съдилища, практически не е приключило с решение, за да бъде резглеждано като основателна причина за забавяне хода на производствата по адм. дело 136/2017 г. и адм. дело 148/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Счита, че въведените промени в ЗОДОВ през 2019г. са могли да обосноват възобновяване на производствата по двете дела, като липсвали каквито и да е аргументи, изложени от ответниците за периода декември 2019г. март 2021г., за да бъдел отхвърлен иска на касатора за този период. Счита, че не са изложени конкретни аргументи за отхвърляне претенциите срещу част от ответниците, а именно ВСС, ВАС, ВКС и НС. Доразвива съображения за незаконосъобразната нормативна дейност на НС, което, приемайки §6, ал.2 ПЗР ЗИД на ЗОДОВе изключило приложението на нормативните изменения спрямо прекратените и спрени преди това съдебни производства, обвързва се правното основание на иска против НС с разпоредбите на чл.19, пар.1 ДЕС и чл.47 ХОПЕС, като се обяснява, че имат пряко и непосредствено действие. Обобщено се излагат аргументи и за това, че първоинстанционният съд необосновано е отказал допускане на поискани от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, доказателства за част от спорните между страните обстоятелства, както и изопачаване на фактите по делото от страна на съдебния състав. Поискано е с касационната жалба отправяне на преюдициално запитване до СЕС, за да укаже на съдебния състав, как следва да тълкува и прилага европейското законодателство. С допълнителна молба от 22.05.2025г. касаторът е уточнил искането си за отправяне на преюдициално запитване, като е посочил , че въпросите са представени по адм.д. 980/2021г. по описа на АС Благоевград, т.е. съдържат се в първоинстанционното дело. Сочените по-горе като допуснати от първоинстанционния съд нарушения най-общо засягат изискването за законосъобразност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл.209, т.2 и т.3 АПК. В смисъла на изразеното оспорване е посочена съдебна практика , според която ВАС е спирал производството по повдигнатия преюдициален спор до разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът Народно събрание на Република България - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Григорова, която оспорва подадената срещу първоинстанционното решение касационна жалба. Изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Възразява против искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът Върховен административен съд се представлява от юрисконсулт Димитрова, която пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, поради недоказаност на кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, ангажиращ отговорността на ответника. Ответникът Административен съд - Кюстендил - редовно призован, не изпраща процесуален представител, оспорва касационната жалба в депозирано писмено становище по същата. Върховен касационен съд - редовно призован, се представлява от съдебен помощник Стойков, който желае да бъде потвърдено изцяло решението на Административен съд - Благоевград, като законосъобразно, претендира присъждане в полза на Върховния касационен съд на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът Висш съдебен съвет - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Генадиева, която счита касационната жалба на Р. Б. М. за неоснователна и недоказана по съображения подробно изложени в писмения отговор на страната. Оспорва отправянето на преюдициално запитване до СЕС и препраща към подробните съображения, представени в нарочно писмено становище по касационната жалба.Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и представя подробни писмени съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по искова молба от Р. Б. М. [ЕГН], против АС Кюстендил, ВАС, ВКС, ВСС и НС, с посочено в исковата молба правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз. Искът от правна страна се обосновава с допуснато достатъчно съществено нарушение на чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС и на чл. 19, § 1, т. 2 от ДЕС от страна на всички ответници, чиито нарушения най-общо според ищеца са довели до нарушаване на принципите на правната сигурност, оправданите правни очаквания, гарантиране на ефективни правни средства за защита и на този за осигуряване разглеждането на всеки правен спор в разумен срок по смисъла на показатели 1, 2 и 3 от Анекса към Решение 2006/929/ЕО, които Държавата е поела ангажимент да постигне. Според ищцата фактическите основания обосновали исковата претенция най-общо се изразяват в създадени пречки от процесуален характер по адм. дело 136/2017 г. и адм. дело 148/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил за периода от октомври 2017 г. до юли 2021 г., които са възпрепятствали разглеждането на делата по същество и приключването на споровете по тях в разумен срок. Обяснено е, че този резултат възпрепятствано и забавено правосъдие по двете дела е постигнат, чрез подробно развити публични и правни задължения, вменени на всеки отделен орган, които той не е изпълнил, като това е довело до комплексния противоправен резултат, чието овъзмездяване се търси с исковата претенция, обяснен като причиняване на неимуществени вреди загуба на енергия, нерви и време, заради което се претендира осъждане на посочените ответници , в условията на солидарност, да заплатят сума в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за посочените неимуществени вреди, причинени на ищцата., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното в касационното производство съдебно решение АС - Благоевград е оставил без уважение искането на Р. Б. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз по изрично поставени въпроси, отхвърлил е исковата молба на ищеца за присъждане претендираното обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. За да отхвърли исковата претенция изцяло първоинстанционният съд е приел, че фактическият състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС включва три задължителни предпоставки, които трябва да са налице кумулативно, за да бъде уважена исковата претенция: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. В тази връзка се е позовал на (Решение на СЕС (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). Във връзка с така изложеното е приел наличието на първата предпоставка за уважаване на исковата претенция. Счел е за доказано, че от страна на ищеца се сочи норма, с която се предоставят директни права на частноправните субекти. За такава е възприел разпоредбата на чл.47, ал.1 и ал.2 от ХОПЕС гарантираща правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Във връзка с преценката за наличие на първата предпоставка не е изложил мотиви касателно разпоредбата на чл.19, пар.1 ДЕС, която норма също се сочи в исковата молба. На следващо място, относно наличието на втората кумулативноизискуема предпоставка е изложил мотиви, според които, от изложените обстоятелства не можело да бъде направен извод за допуснато нарушение на чл. 47 от ХОПЕС. В тази връзка е заключил, че съдебните актове на АС Кюстендил, на ВАС и ВКС не са в противоречие с общностното право и са съобразени с практиката на СЕС.Направил е категоричното заключение,че твърдяното съществено нарушение на основни принципи на общностното право не се установява по отношение на посочените ответници. В допълнение на така направените изводи, първоинстанционният съд е счел, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ и по отношение на ВСС, тъй като не са налице кумулативно изискуемите три условия,според които следва да бъде установено неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. В тази връзка се е позовал на постановените от СЕС решения по дела C-35/98, C-120/06 и C-121/06, т.106 и т.164-166; както и Решение по дело на Общия съд Т-297/12, т.28. Уточнено във връзка с горецитираните практики е било обстоятелството, че нарушението следва да бъде, наред с другите изискуеми условия и достатъчно съществено. При преценка на предпоставките, дължими за уважаване на претенцията, съдът е достигнал до правен извод, че в конкретната хипотеза липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие, допуснато в нарушение на правото на ЕС, тъй като изобщо липсва противоправно поведение на ВСС. Противно на твърденията в исковата молба са констатирани правомощия на ВСС в съответствие с целите на правото на ЕС, така че да се избегне неговото нарушаване. Претенцията, насочена срещу Народното събрание , съдебният състав отново е намерил за неоснователна и недоказана. В тази връзка е бил припомнен примата на правото на ЕС, както и това, че общностното право може да бъде нарушено не само когато е приложена национална правна уредба, несъобразена или противоречаща на правото на Европейския съюз, но и когато не е приложена или е приложена неточно норма на ЕС или същата е приложена при несъобразяване с тълкуване или в отклонение от задължителната практика на Съда на Европейския съюз. С оглед твърденията на ищеца първоинстанционният съд е приел, че не са били представени доказателства за това, че НС ненавременно е изпълнило изискванията на чл. 19, пар. 1, т. 2 от ДЕС, въпреки поетите ангажименти от българската държава по показател 1, показател 2 и показател 3 от анекса към Решение 2006/929, като не е приело ясен национален регламент за разглеждане на искове от българските съдилища с предмет извъндоговорна отговорност на държавата при нарушения на правото на ЕС, тъй като при приемане на АПК и ГПК е оставил празнини в тях. (нормата създава задължения за държавата, но те не са реципрочни на установено със същата норма субективно право на ищцата, което да не е било изпълнено. ) Във връзка с горните изводи Съдът е приел, че самият ответник не разполага със законодателна инициатива, за да бъде търсен като отговорен за твърдяното забавяне. В конкретния случай, в обобщение съдът е приел, че ищцата не сочи конкретни разпоредби от правото на ЕС, които да кореспондират директно с твърдените нарушения. От друга страна е счел за неоснователно позоваването на ищцата на допуснато нарушение на чл. 47 от Хартата за основните свободи на Европейския съюз, дори и преди приемане на сочените от нея изменения на ЗОДОВ от 2019г., тъй като още преди това тя е разполагала с ефективни правни средства за защита, които е упражнила пред съда, поради което твърдението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.47 ХОПЕС във връзка с разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗОДОВ е отхвърлено. Изложени са били в крайна сметка мотиви и за това, че по делото при условията на кумулативност не са били събрани доказателства за достатъчно съществения характер на нарушението. В тази връзка съдът се е позовал на обстоятелството, че относно процесуалноправните въпроси на правораздаването националният орган разполага с по-широко право на преценка, поради което твърдението за съществено забавяне на производството не можело да бъде разглеждано като виновно и противоправно поведение. В допълнение на изложеното Съдът е посочил и това, че събраните в производството доказателства не са обосновали и необходимия извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответниците АС Кюстендил, ВАС, ВКС, ВСС и НС, а именно наличието на вредоносен резултат в посочената форма и размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между тези вреди и соченото да е извършено от всеки от ответниците противоправно поведение. Акцентирал е на това, че ищцата е получила достъп до правосъдие от независим съд, който не е бил незаконосъобразно ограничен, поради което дори и да е преживяла негативни емоции, те не се намират в пряка причинна връзка с поведението на ответниците, респ. дори и да се намират във връзка с него, предвид законосъобразния му характер то не се явява съставомерно. В подкрепа на този извод съдебният състав се е позовал и на заключението по назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, според която поведението на ищцата следвало от характеристиките на личността й, а не от преживян стрес. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС Съдът е достигнал до извод, че същото е неоснователно, доколкото въпросите в случая не били свързани със съмнения относно тълкуването на правото на ЕС, а с неговото прилагане, т.е. представлявало искане СЕС да отговори на правни въпроси съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, което съдът преценил като процесуално недопустимо, доколкото предметът на въпросите, съвпадал с предмета на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. По горните съображения административният съд е отхвърлил иска изцяло като неоснователен и недоказан по отношение на всички ответници, включително в частта за присъждане на акцесорната лихва и за претендираните в полза на ищцата разноски. Съдебното решение е неправилно поради допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване състезателното начало в производството по делото, като са засегнали основни процесуални права, както на ответниците в производството, които не са били наясно с предмета на спора, така и на ищцата, която също е останала неинформирана от съдебния състав за правната квалификация на иска, респ. за обстоятелствата, подлежащи на доказване по съответния иск, а в тази връзка и за тежестта на доказване. Причините за това са следните: За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за настъпили вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени болки страдания, негативни емоции, увреждане на здравето/,които ищецът твърди да е претърпял вследствие противоправна дейност на ответника, а последният съобразно императивните изисквания на ЗОДОВ, следва да бъде задължително юридическо лице, съгласно повелята на чл.205, ал.1 АПК, според която норма Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.