Решение № 6004 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2018 г.

Решение № 6004 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Баева, против решение № 2130 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 83/2018 г. на Административен съд – София-град /АССГ/. Със същото е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 22-160/14.11.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, потвърдено с решение № 17268325 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" – София, не изразява становище по подадената касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Д. Баева срещу разпореждане № 22-160/14.11.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, потвърдено с решение № 17268325 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което е прекратен трудов договор № 6, сключен на 01.03.2010 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ между Д. Баева и "Универс"ЕАД, ЕИК 831064101, на основание чл. 327, ал. 2 от КТ, считано от 02.09.2015 г. За да достигне до този резултат административния съд е съобразил факта, че делото се разглежда за втори път. Решаващият състав на АССГ е приел, че след като преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне, същият се е съобразил изцяло с дадените задължителни указания на съда, относно прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката считано от 02.09.2015 г. Прието е, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 327, ал. 2 от КТ, трудовият договор се смята за прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда. Решението е правилно. По делото е установено от фактическа страна, че административното производство е било образувано по подадено от Д. Баева заявление вх. № 266891/02.09.2015 г. по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ с искане да бъде прекратен нейният трудов договор № 6/01.03.2010 г., сключен с работодателя "Универс" ЕАД. С разпореждане № 22-205/25.11.2015 г. директора на Дирекция "Инспекция по труда"- София е отказал да прекрати трудовия договор № 6/01.03.2010 г., по подаденото от жалбоподателката заявление вх. № 266891/02.09.2015 г. по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ. С решение № 228793/28.12.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" е отхвърлена жалбата на Баева срещу това разпореждане. Със съдебно решение № 3957/09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 737/2016 г. АССГ е отменил по жалба на Д. Баева решение № 228793/28.12.2015 г. на изпълнителен директор на ИА "Главна инспекция по труда" и потвърденото с него Разпореждане № 22-205/25.11.2015 г. С този съдебен акт преписката е била върната на директора на Дирекция "Инспекция по труда"- София за издаване на мотивирано разпореждане за прекратяване на трудовия договор на Д. Баева. Със съдебно решение № 12345/16.10.2017 г. по адм. дело № 7922/2016 г. ВАС на РБ, VI-то отделение е оставил в сила съдебния акт на първоинстанционния съд. След влизане в сила на съдебното решение е издадено разпореждане № 22-160 от 14.11.2017 г. от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София, с което е прекратен трудов договор № 6/01.03.2010 г., сключен между Д. Баева и "Универс" ЕАД на основание чл. 327, ал. 2 от КТ, считано от 02.09.2015 г. Срещу този акт е била подадена жалба вх. № 17303274/28.11.2017 г. от Д. Баева по административен ред пред Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда". С решение № 17268325/08.12.2017 г. тази жалба е била отхвърлена и е потвърдено разпореждането от 14.11.2017 г. в частта, в която е определена дата на прекратяване на трудовия договор - 02.09.2015 г. Решението на Административен съд – София-град е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за делото. Първоинстанционният съд е отчел факта, че делото е образувано след като с влязло в сила съдебно решение № 3957/09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 737/2016 г. на АССГ е отменено решение № 228793/28.12.2015 г. на изпълнителен директор на ИА "Главна инспекция по труда", като преписката е върната на директора на Дирекция "Инспекция по труда" за ново произнасяне съобразно мотивите дадени в решението. При новото разглеждане на делото правилно съдът е направил преценка за изпълнение от административния орган на задължителните указания на съда. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на новото разпореждане административният орган изцяло се е съобразил с дадените задължителни указания на съда относно прекратяването на трудовото правоотношение на Баева, считано от 02.09.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 2, изр. 3-то от Кодекса на труда, ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. В случая заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение е заведено в Дирекция "Инспекция по труда" – София с вх. № 266891/02.09.2016 г. и от тази дата се счита за прекратено и трудовото правоотношение, след като дружеството-работодател е прекратило дейността си. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,