Решение № 5195 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2017 г.

Решение № 5195 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Магнифиш" ЕООД със седалище и адрес на управление С., правоприемник на "Магнифиш" ООД със седалище С., е подало две касационна жалба срещу решението от 19.01.2017 г. по адм. дело № 463/2016 по описа на Административния съд- Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ПО-01-74/7.07.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени оспорения административен акт и се присъдят разноски. Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е поискал отхвърлянето на жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Магнифиш" ООД със седалище и адрес на управление С. срещу решение № ПО-01-74/7.07.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" в частта по точка втора, с която е преиздадено разрешително № 41160047/7.07.2016 г. на "Биохоризонт" ООД със седалище С. с параметрите на издаденото на дружеството разрешително № 41160042/17.02.2015 г. Административният съд е установил, че на дружеството "Магнифиш" ЕООД със седалище и адрес на управление С. е било издадено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41160042/17.02.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", за аквакултури-пълносистемно рибовъдно стопанство за производство на зарибителен материал и производство на риба за консумация, с място на ползването-рибовъдно стопанство, разположено в землището на град Р., местността "Изворо", собственост на Националния ловно-рибарски съюз "Съюз на ловците и риболовците в България". Дружеството ползвало обекта на основание договор за наем, сключен с Националния ловно-рибарски съюз. С искане № РР-01-152/8.06.2016 г. до директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" "Био хоризонт" ООД със седалище С. поискало да се промени разрешително № 41160042/17.02.2015 г., издадено на "Магнифиш" ЕООД, като се издаде с титуляр "Био хоризонт" ООД. В искането се посочва, че на 27.05.2016 г. "Био хоризонт" ООД сключило с Националния ловно-рибарски съюз "Съюз на ловците и риболовците в България" договор за наем за ползване на рибовъдно стопанство в землището на град Р., местността "Изворо". До момента "Магнифиш" ЕООД не развивало дейност и не ползвало правата по разрешителното за водовземане. Към искането били приложени заявление за изменение на разрешително № 41160042/17.02.2015 г., удостоверения за актуално състояние и за липса на задължения към Националната агенция по приходите, декларация за съгласие за промяна на титуляра на разрешителното, подписана от С. В. А., управител и съдружник в "Магнифиш" ООД, преобразувано от еднолично дружество с ограничена отговорност в дружество с ограничена отговорност, считано 25.05.2016 г., видно от търговския регистър. С решение № ПО-01-74/7.07.2016 г., на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 и чл. 79, ал. 2 от Закона за водите, директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б. прекратил действието на разрешително за водовземане № 4160042/17.02.2015 г., издадено на "Магнифиш" ЕООД и преиздал разрешително за водовземане № 41160047/7.07.2016 г. на "Био хоризонт" ООД с параметрите на прекратеното разрешително. Административният орган взел предвид обстоятелството, че договорът за наем за ползване на рибовъдно стопанство, сключен между Националния ловно-рибарски съюз "Съюз на ловците и риболовците в България" и "Магнифиш" ЕООД, бил прекратен и дружеството се отказало от ползването на обекта. Бил сключен нов договор за наем между Националния ловно-рибарски съюз "Съюз на ловците и риболовците в България" и "Био хоризонт" ООД и тъй като "Био хоризонт " ООД отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3, т. 1 от Закона за водите, следвало да му бъде издадено разрешително за водовземане. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗВ, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3 лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Ако молителят отговаря на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът по ал. 2, органът по чл. 52, ал. 1 в 20-дневен срок прекратява разрешителното и преиздава разрешително на негово име (чл. 79, ал. 3 ЗВ). Административният съд приел за безспорно, че правото на ползване на "Магнифиш" ООД върху недвижимия имот, в който се намира водовземното съоръжение за осъществяване дейностите по издаденото на дружеството разрешително № 41160042/17.02.2015 г., е прекратено с прекратяване на договора за наем, сключен на 01.08.2014 г. с Националния ловно-рибарски съюз "Съюз на ловците и риболовците в България" с уведомление, получено от управителя С. А. на 27.05.2016 г. Имот с идентификатор № 61813.182.480 в местността "Извора", землището на град Р. с находящите се в него сгради и съоръжения е бил отдаден под наем на "Био хоризонт " ООД с договор за наем от 27.05.2016 г., считано от 01.06.2016 г. Съдът направил извод, че прекратяването на правото на ползване на "Магнифиш" ООД върху имота, в който се осъществява дейността по издаденото разрешително за водовземане, е основание за прекратяване на действието на самото разрешително съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗВ. Съгласно чл. 79, ал. 2 ЗВ за придобилото правата за ползване за имота и съоръженията в него за рибовъдно стопанство дружество "Био хоризонт" ООД възникнало правото да заяви дали желае да се ползва от правата по издаденото на "Магнифиш" ООД разрешително, което то е упражнило в рамките на срока по чл. 79, ал. 2 ЗВ, считано от датата на сключване на договора за наем на имот на 27.05.2016 г. Заявлението на "Био хоризонт" ООД било подадено на 07.06.2016 г., в срока по чл. 79, ал. 2 ЗВ, и при наличието на основанията по чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗВ директорът на басейновата дирекция законосъобразно упражнил правомощията си по чл. 79, ал. 3 ЗВ, като прекратил действието на издаденото на "Магнифиш" ООД разрешително и го е преиздал на "Био хоризонт" ООД. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че е депозираното съгласие за преиздаване на разрешителното от името на "Магнифиш" ООД изхожда от името на единия управител на дружеството, при изискващо се по регистрация общо съгласие на управителите, съдът отбелязал, че законът не предвижда наличието на изрично съгласие на титуляра на разрешителното за водовземане. Съгласието е необходимо при прекратяване действието на разрешителното в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. последно връзка ал. 7 ЗВ - при изрично заявен отказ от титуляра от право на използване на съответния воден обект, а случаят не е такъв. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на "Магнифиш" ООД срещу решение № ПО-01-74/7.07.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район". Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон в частта за отхвърляне на жалбата на "Магнифиш" ООД срещу точка втора от решение № ПО-01-74/7.07.2016 г. Както съдът законосъобразно е приел, прекратяването на разрешителното на "Магнифиш" ООД е предприето поради прекратяване на правото на водоползвателя на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността, с прекратяването на договора за наем с предизвестие от Националния ловно-рибарски съюз "Съюз на ловците и риболовците в България". Тъй като не е налице хипотезата на отказ от правата по разрешителното, даденото от името само на единия управител съгласие за преиздаване на разрешителното с титуляр "Био хоризонт" ООД е ирелевантно. "Био хоризонт" ООД е направило искане в срок и тъй като е отговаряло на условията за получаване на разрешително за водовземане, на основание чл. 79, ал. 3 ЗВ, то е било преиздадено на това дружество. При положение, че действието на разрешителното, издадено на "Магнифиш" за същия обект, е прекратено, това дружество няма право, което да противопостави на "Био хоризонт" ООД. В тази част решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. При служебна проверка касационната инстанция констатира, че решението е недопустимо в частта по точка първа от решение № ПО-01-74/7.07.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район за прекратяване на действието на разрешително № 41160042/17.02.2015 г. на "Магнифиш" ЕООД. Решението на съда следва да се обезсили в тази част. Съдът не е имал право да постанови решение, тъй като жалбоподателят не е оспорил тази част от решението на административния орган. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд