Решение № 13594 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2020 г.

Решение № 13594 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Обединена агрохимическа компания - Интерагро - България" ООД, гр. Пловдив, чрез адв. И. Георгиева против решение № 641/12.03.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3226/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-16001619130638-004-001/30.07.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 567/1.10.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив. В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно постановено. Касаторът счита, че с изключение на задължението за ДДС за данъчен период м. 10.2015 г. в размер на 6 544 лева и съответните лихви за забава в размер на 1 145. 25 лева, ревизионен акт № Р-16001617000607-091-001/8.08.2017 г. е отменен изцяло с влязло в сила съдебно решение № 3716/13.03.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 13326/2018 г. На това основание поддържа, че е незаконосъобразно извършеното с оспорения акт прихващане с корпоративен данък за 2015 г. в размер на 566. 66 лева и лихви от 179. 62 лева, установен като дължим с посочения ревизионен акт. Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта за прихващане и възстановяване. Претендира присъждане на съдебните разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил акт за прихващане и възстановяване (АПВ), издаден на "Обединена агрохимическа компания - Интерагро - България" ООД, гр. Пловдив, с който са прихванати недължимо платени и събрани суми по РА № Р-16001617000607-091-001/8.08.2017 г., подлежащи на възстановяване в общ размер на 6701. 25 лева с изискуеми публични вземания по същия ревизионен акт в размер на 6 594. 71 лева и е определена сума за възстановяване в размер на 106. 54 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че с оспорения АПВ органът по приходите законосъобразно е определил дължимите от дружеството суми по посочения ревизионен акт, които са прихванати със сумите, внесени от жалбоподателя. От представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза е направил извод, че ревизионен акт № Р-16001617000607-091-001/8.08.2017 г. не е отменен изцяло с влязлото в сила съдебно решение № 3716/13.03.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 13326/2018 г. От диспозитива на съдебното решение е установил, че РА е потвърден в частта, в която на дружеството е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС в размер на 6544 лева и съответните лихви за д. п. м. 10.2015 г. и е отменен в частта, в която на дружеството са установени данъчни финансови резултати за 2011 г. и 2012 г. и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на 18 725. 29 лева, 57 402. 22 лева и 4 825. 82 лева и съответните лихви, както и в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 5 973. 10 лева и допълнително начислен ДДС в размер на 76 519. 64 лева ведно с начислените лихви за забава. От заключението на вещото лице съдът е установил разлика между корпоративния данък за 2015 година определен като дължим в ревизионния акт - 5 392. 48 лева и съответните лихви от 471. 67 лева и размера на корпоративния данък за 2015 г., който е отменен по съдебен ред - 4825. 82 лева и съответните лихви и е приел, че е налице разлика от 566. 66 лева и лихви от 179. 62 лева, в която част ревизионният акт не е отменен със съдебното решение. Констатирал е, че не е отменено и извършеното при ревизията прихващане със сумата от 640. 87 лева. От жалбата на дружеството против ревизионния акт до Административен съд - Пловдив, съдът е установил, че определеното задължение за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 5 392. 48 лева и съответните лихви е обжалвано изцяло, но е приел, че жалбоподателят е следвало да поиска допълване на решението по реда на чл. 176 АПК, за което по делото няма данни. По отношение на сумата 7 062. 09 лева, установено с ревизионния акт задължение за лихви по ЗДДС във връзка с договори за наем, съдът е приел, че също не е отменена по съдебен ред, тъй като тази сума не е свързана с оспорените задължения по ЗДДС, които са резултат от отказ на право на данъчен кредит и начислен ДДС. С тези мотиви съдът е потвърдил АПВ като законосъобразен. Решението е правилно постановено. Твърдението на жалбоподателя, че ревизионен акт е отменен изцяло, с изключение на задължението по ЗДДС за д. п. 10.2015 г. не се подкрепя от доказателствата по делото. Преценката за това е с оглед предмета на оспорване по адм. дело № 3190/2017 г. по описа на АС - Пловдив и по адм. дело № 13326/2018 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. При обжалването по административен ред, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, е приел, че ревизионният акт е обжалван само в частта, в която от дружеството са изложени конкретни съображения и с решение № 632/27.10.2017 г. го е потвърдил изрично в обжалваната част за установения данъчен финансов резултат за 2011 и 2012 г. и допълнително установения корпоративен данък за 2013, г., 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на, както и за непризнат данъчен кредит на стойност 12 517. 10 лева и допълнително начислен ДДС в общ размер 76 519. 64 лева, със съответните лихви. С първоинстанционното съдебно решение по адм. дело № 3190/2017 г. Административен съд - Пловдив се е произнесъл и е отхвърлил жалбата против установените задължения за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на 18 725. 29 лева, 57 402. 22 лева и 4 825. 82 лева и съответните лихви, както и по отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 12 517. 10 лева и допълнително начислен ДДС в общ размер 76 519. 64 лева, със съответните лихви. По делото не са налице данни и доказателства за произнасяне на административния съд по доводите на жалбоподателя, че ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред и е мълчаливо потвърден в останалите му части. Липсата на произнасяне по част от съдебния спор, е предмет на производство по чл. 176 АПК и компетентен е съдът, постановил решението. По делото не са ангажирани доказателства за такова производство. Поради това и постановената с решение № 3716/13.03.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 13326/2018 г. отмяна на първоинстанционното съдебно решение "в останалата му част" се отнася до частта, в която е налице произнасяне. В решението на касационната инстанция изрично е постановена отмяна на ревизионния акт в конкретна част - по отношение на установените данъчни финансови резултати за 2011 и 2012 г. и допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2013, 2014 г. и 2015 г., съответно в размер на 18 725. 29 лева, 57 402. 22 лева и 4 825. 82 лева и съответните лихви, както и в частта на отказано признаване на данъчен кредит в размер на 5 973. 10 лева и допълнително начислен ДДС в общ размер 76 519. 64 лева, ведно с начислените лихви за забава. Постановената от Върховния административен съд отмяна "в останалата част" се отнася до първоинстанционното съдебно решение, а не за ревизионния акт. За ревизионния акт изрично е посочено в коя част се отменя. По отношение корпоративния данък за 2015 г. по делото е установено следното: с ревизионния акт за 2015 г. е установен корпоративен данък в размер на 8 960. 10 лева и след приспадане на декларирания от дружеството данък в размер на 3 567. 62 лева е определен дължим данък в размер на 5 392. 48 лева и съответните лихви. Видно от приложения по делото ревизионен доклад, преобразуването на финансовия резултат на дружеството за този период е със сумата 5 666. 66 лева по фактура № 1... 7/29.02.2016 на основание чл. 78 ЗКПО и със сумата 48 258. 16 лева - непризнати данъчни амортизации. С решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" гр. Пловдив и решението на Административен съд - Пловдив е налице изрично потвърждаване на ревизионния акт в частта на определения корпоративен данък за 2015 г. в размер на 4 825. 82 лева и съответните лихви. С решението по адм. дело № 13326/2018 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, ревизионният акт е отменен в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2015 г. за размер от 4 825. 82 лева и съответните лихви. За разликата до пълния размер на определеното в акта задължение от 5 392. 48 лева - 566. 66 лева и съответните лихви, правилно съдът е приел, че не е отменена по съдебен ред и е дължима. Евентуално противоречие между формираната от съда воля за незаконосъобразност на ревизионния акт в мотивите на съдебното решение по адм. дело № 13326/2018 г. и диспозитива на същото решение в частта относно отмененото задължение за корпоративен данък за 2015 г., подлежи на разглеждане в производство по чл. 175 АПК, не и в производството по издаване на АПВ и в съдебното производство по оспорването му. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на "Обединена агрохимическа компания - Интерагро - България" ООД, гр. Пловдив против акта за прихващане и възстановяване е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила в тази част. Решението в частта, в която са присъдени разноски над 300 лева е постановено в нарушение на материалния закон, за което съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно. Неправилно съдът е приел, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е в размер на 300 лева чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като делото е с материален интерес. Поради това решението в частта, в която дружеството е осъдено за разноски за сумата над 300 лева следва да се отмени. С оглед изхода на спора, за касационното производство разноски се дължат на ответника по касация в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,