Решение № 10280 от 27.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2454/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 7889 от 20.12.2022 г., постановено по адм. д. 1105/22 г. (поправено с решение 775 от 09.02.2023 г. по същото дело) Административен съд София-град /АССГ/ е отменил по жалбата на Адвокатско дружество Минкова и Минков , гр. София, [ЕИК], ревизионен акт (РА) Р-22221020007944-091-001 от 17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1722/09.11.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София, с който са определени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчния период м. 01. 2020 г. - м. 09. 2020 г. в общ размер на 58 000, 00 лв. и лихви за забава в общ размер на 6 234, 74 лв. и НАП е осъдена за заплати разноски по делото в размер на 8 400 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от гл. юрисконсулт Т. Попова, процесуален представител директор на Д "ОДОП" - гр. София. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба Адвокатско дружество Минкова и Минков , чрез своя процесуален представител адв. Вутов от САК, взема становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отменил РА Р-22221020007944-091-001 от 17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1722/09.11.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София, с който на Адвокатско дружество Минкова и Минков са определени на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчния период м. 01. 2020 г. - м. 09. 2020 г. в общ размер на 58 000, 00 лв. и лихви за забава в общ размер на 6 234, 74 лв, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "КАНДЛИ ВЛ" ЕООД, "СТРИМКУЕСТ" ЕООД, "РЪШ ДИЗАЙН" ЕООД. Първоинстанционният съд е изложил е мотиви, че РА е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът се е произнесъл като подробно е анализирал всяка една от процесните доставки. По отношение на доставката от "КАНДЛИ ВЛ" ЕООД (с ново наименование "Ванрум" ЕООД) по фактура 0.. 133 от 02.01.2020 г. с начислен ДДС в размер на 500, 00 лв. през м. 01. 2020 г. с предмет на доставката рекламни услуги, решаващият съд е приел, че не може да се поставя като изискване за пълна идентичност между вписания предмет на доставката по фактурата и предмета на договора от 01.11.2019 г. Според АССГ абсолютно неоснователно ревизиращите органи са направили извод за нереалност на доставката на рекламна услуга, поради неудържани и внасяни задължителни осигурителни вноски от доставчика, а изводът, че не е налице реално извършване на доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактурата, поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, също е неправилен. По отношение на доставката от "РЪШ ДИЗАЙН" ЕООД по 12 бр. фактури с начислен ДДС общо в размер на 48 500, 00 лв. за данъчните периоди от м. 01. 2020 г. до м. 08. 2020 г., решаващият съд е приел, че съгласно договор между страните, "РЪШ ДИЗАЙН" ЕООД приема да извърши правни съвети и консултации, изготвяне на договори, споразумения, протоколи и други, участие в преговори, свързани с дейността на ревизираното лице. Според АССГ от писмените доказателства по административната преписка и констатациите на вещото лице по приетата ССчЕ се установява наличие на последващи доставки с предмета на процесната фактура, поради което е прието че доставката е реално осъществена и реализирана впоследствие. Подобни са изводите на АССГ и по отношение на доставките от "СТРИМКУЕСТ" ЕООД по фактури с предмет "осъществяване сътрудничество и съвместна дейност в областта (възоснова договор от 01.09.2020 г.). Относно кадровата обезпеченост на доставчика първоинстанционният съд се е позовал на практика на СЕС и ВАС. Първоинстанционният съд е приел като краен извод, че констатациите на данъчните органи за липса на реална доставка са формални. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходния орган се необосновани на събраните по делото доказателства, поради което същият е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесните фактури и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото, изграден в съответствие с материалния закон. Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги същите да са получени по облагаема доставка от друго данъчно задължено лице и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само защото е начислен във фактура (решения на СЕС: Genius, C-342/87, т. 13 и т. 19, Schmeink & Cofreth и Strobel, C-454/98, т. 53, Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, т. 23 и ЛВК-56, т. 34). Преценката за това налице ли са материалноправните предпоставки, посочени по-горе, се извършва от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, въз основа на фактическите обстоятелства по делото (решение на СЕС Mecsek-Gabona, C-273/11). За да се извърши тази преценка обаче, фактурата трябва да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените стоки и услуги. Според т. 43 и т. 44 от решението на СЕС по дело С-516/14, Barlis 06 правото на приспадане на ДДС не може да бъде отказано, ако данъчно задълженото лице предостави всички необходими данни, за да е възможно да се извърши проверката за това дали материалноправните предпоставки са изпълнени.