Решение № 6602 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 958/2024 г.

Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция Митници подадена чрез гл.юрк. Караславов, срещу Решение 145/14.11.2023 г., постановено по адм. дело 203/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което, по жалбата на П. Е. М., гр. Велики Преслав, е отменено Решение с рег. 32-481485/19.07.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници и са присъдени разноски в полза на юридическото лице. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Касаторът счита, че издателят на административния акт е обосновал приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, обосноваващи неприемането на декларираната митническа стойност на стоките и определянето на нова по вторичните методи, вкл. при обосновано и доказано изключване възможността определянето й по правилата на тези от тях, дефинирани в чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., изключени в тяхната последователност, и не на последно място и правилното определяне на новата митническа облагаема стойност по метода на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Конкретно се поддържа, че първостепенният съд е пропуснал да анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, конкретно данните от електронните експортни декларации (ЕЕД), предоставени от Службата на САЩ за митници и гранична защита, представляващи американския еквивалент на европейската износна митническа декларация, които съставляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, в битието им на които се ползван с придадената им доказателствена сила относно отразените в тях цени за износ към конкретна държава в рамките на съюза, в разглеждания случай България. По подробно изложени съображения, поддържани и в депозираните писмени бележки, касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба П. М., чрез процесуалния си представител адв. Василева, в писмен отговор и депозирани писмени бележки оспорва същата, настоява за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Шумен е била законосъобразността на Решение с рег. 32-481485/19.07.2023г. към Митнически декларации (МД) с MRN 21BG002002044430R0 от 04.02.2021 г., 21BG002002059313R1 от 20.10.2021 г. и 21BG002002060078R1 от 01.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически Кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент (ЕС) 952/2013 или само МКС, бел.моя), във вр. с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент (ЕС) 2015/2447 или само Регламент за изпълнение, бел.моя), във вр. с чл. 5, т. 39 от МКС, вр. с чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, вр. с чл. 101, § 1, вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано да бъдат приети декларираните митнически стойности на стоките по посочените митнически декларации; определени са нови такива, както следва: - за стока 1 по МД с MRN 21BG002002044430R0 от 04.02.2021 г. митническа стойност в размер на 13 742,98 лева; - за Стока 1 по МД с MRN 21BG002002059313R1 от 20.10.2021 г. митническа стойност в размер на 6 828,26 лева и за Стока 1 оп МД с MRN 21BG002002060078R1 от 01.11.2021 г. митническа стойност в размер на 11 186,72 лева; в резултат на което са коригирани данните за стока 1 във всяка МД относно статистическа стойност, митническа стойност, цена на стоката, метод на определяне на стойността /вместо 1 е определен 6 (стойност, основана на налични данни чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013)/, задължения, взети са под отчет, и като краен резултат са установени допълнителни задължения на П. Е. М. за мито в общ размер на 1 582,53 лева, допълнително мито общо в размер на 6 593,85 лева и ДДС в размер общо на 6 910,36 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 144 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: На 04.02.2021 г. с МД с MRN 21BG002002044430R0 П. Е. М. декларира за за режим допускане за свободно обращение на стока под 1, описана като мотоциклет употребяван, марка Индиан, модел: Роудмастер, тип: бензин, бр. места 2, цвят: бял, раб. обем : 1 811 кум.см.; мощност: 75 Kw DIN, шаси 56КТRAAAXJ3362301, държава на произход САЩ, условие на доставката FOB LONG BEACHE, декларирана цена 900 USD, митническа стойност 1 697,07 лева /при курс на долара 1,61625 лева/, определена съгласно чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, код по ТАРИК 8711500000. Износител и продавач на стоката било американското дружество FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. Към МД са приложени: документ за продажба от 11.11.2020 г. с продавач FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC, Certificate of salvage title/свидетелство за претърпяло щета превозно средство 2030002R3789766, линеен коносамент HLCULGB201200950, c лице за контакт Алекс БГ 2008, уведомително писмо от Алекс БГ 2008, в което се посочва, че получател по коносамента е П. М., спедиторски коносамент 5977 с получател П. М.. На 20.10.2021г. с МД с MRN 21BG002002059313R1 П. М. декларирал на режим допускане за свободно обращение стока, описана като Мотоциклет употребяван, марка: Харли Дейвидсън, модел ФЛС Софтейл Слим, тип: бензин, бр.места: 2, цвят: черен; раб.обем: 1690 куб см; мощност: 55 kwdin, шаси номер: 1HD1JRV33HB022971, като бил деклариран код 8711500000 по ТАРИК, държава на произход САЩ, условие на доставка FOB LONG BEACH, декларирана цена- 850,00 USD, при курс за митнически цели - 1,66624. Износител и продавач на стоката било американското дружество FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. Към МД са приложени: документ за продажба от 16.07.2021 г. с продавач FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC, CERTIFICATE OF TITLE /свидетелство за претърпяло щета превозно средство 30429301, линеен коносамент HLCULGB210804067, c лице за контакт Алекс БГ 2008, уведомително писмо от Алекс БГ 2008, в което посочва, че получател по линейния коносамент е П. М., спедиторски коносамент HBOL2704 с получател П. М.. На 01.11.2021 г. с МД с MRN 21BG002002060078R1 същото физическо лице декларирала на режим допускане за свободно обращение стока, описана като Мотоциклет употребяван, марка: Индиан, модел: Скоут, тип: бензин, бр.места: 1, цвят: черен; раб.обем: 1133 куб.см; мощност: 75 k.wdin, шаси No: 56КМТА004МЗ166230, като бил деклариран код по ТАРИК 8711500000, държава на произход САЩ, условие на доставка FOB LONG BEACH, декларирана цена- 1050,00 USD, при курс за митнически цели- 1,68272. Износител и продавач на стоката било американското дружество FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. Декларираната митническа стойност била в размер на 2019,27 лева, определена съгласно разпоредбата на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Към МД са приложени: документ за продажба от 22.06.2021г. с продавач FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC, Certificate of salvage title/свидетелство за претърпяло щета превозно средство 005669523, линеен коносамент HLCULGB210809791, c лице за контакт Алекс БГ 2008, уведомително писмо от Алекс БГ 2008, в което посочва че получател по линейния коносамент е П. М., спедиторски коносамент /Bill of lading/ HBOL208 с получател П. М.. Във връзка с извършен последващ контрол на декларирането била инициирана проверка по линията на международното сътрудничество със САЩ за превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обръщение в България, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност. Във връзка с отправеното искане за съдействие, бил получен отговор от Американската служба Митници и гранична охрана на 21.10.2022г. в ЦМУ, ведно с приложена към него Електрона информация за износ /еквивалент на европейската митническа декларация за износ/, между които е и Електронна информация за износ за процесните мотоциклети. В приложение 2 към писмото от Американската служба Митници и гранична охрана с per. 32-359976/21.10.2022г./стр.54 по делото/ попадат допуснатите за свободно обращение употребявани мотоциклети по МД с MRN 21BG002002044430R0/04.02.2021г., 21BG002002059313R1/20.10.2021г., 21BG002002060078Rl /01.11.2021г., с получател- жалбоподателя, като фигурира посочена цена при износ съответно- 8353,00 USD; 3948,00 USD и 6498,00 USD. Като износител на стоките е посочено дружество- Florida Prestige Collecton LLC и страна на получаване - България. Писмото не съдържа удостоверително изявление от Американските митнически власти за цената, на която мотоциклетите са били продадени на вносителя, подкрепено със съответните доказателства за действителното ѝ плащане, а също и удостоверително изявление, че представените документи при вноса- три броя договора за покупко-продажба не са автентични или са с невярно съдържание. От българските митнически органи било констатирано, че цената при износ на гореописаните стоки е значително по-висока от декларираната при внос, което породило съмнение в достоверността на договорената и заплатена стойност от вносителя. Със съобщение по реда чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо с рег.32-406236/24.11.2022г./стр.44 по делото/, било изготвено уведомление до жалбоподателя, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нова митническа стойност на декларираната стока по Митническите декларации. В съобщението е указано, че новата митническа стойност ще бъде определена в съответствие с разпоредбата на чл.74 § 3 от Регламент 952/2013г., а именно на база налични данни в Съюза, констатирани в предоставена информация в таблици с данни и износна митническа декларация от американските митнически власти. Посочено е, че в хода на последващата проверка и извършения обмен с официалните власти на САЩ са налице основания да се счете, че цената на декларираната в МД стойност на стоката не представлява общата платена цена и същата не може да бъде определена по реда на чл.70 § 1 от МКС. Била дадена възможност за становище. От жалбоподателя били изискани и допълнителни документи, относими към сделките, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото било получено на 28.11.2022г. видно от приложеното известие за доставяне. В определения от митническите органи срок вносителят не предоставил допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, както и не изложил становище по предприетата процедура за определяне на нова митническа стойност на стоките, предмет на внос по МД. Последвало е издаването на оспореното пред Административен съд Стара Загора Решение на Директора на ТД Митница Варна, с което възприемайки изцяло изложената по-горе фактическа обстановка, административният орган е приел, че съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са потвърдени, в резултата не се приема декларираната митническа облагаема стойност за стоките под 1 от всяка от разглежданите МД; достигнат е до извода, че е невъзможно същата да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС, и като краен резултат е пристъпено към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от Кодекса. Изложени са в решението мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) е направена справка за продадените за ЕС и изнесени приблизително по същото време употребявани мотоциклети по марка, модел, първоначална регистрация, повреди и произход САЩ. Не са установени при тези проверки идентични или сходни стоки. Посочено е, че с оглед липсата на информация относно техническите параметри на, състояние и прочие характеристики на стоките, практически е невъзможно да се открият стоки с идентични или сходни характеристики. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на мотоциклета. Митническият орган е посочил в решението си, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, а именно въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, каквито са предоставените от митническата администрация на САЩ. По-конкретно митническата стойност за съответния мотоциклет е определена на базата на посочената в съответната МД за износ продажна стойност за същите, към която са прибавени и установените стойности на транспортните разходи до въвеждането на стоките на територията на РБългария. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод обаче за несъответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган, относно неправилното деклариране на митническата стойност според него, не са обосновани от събраните доказателства. Така според първостепенния съд Директорът на ТД Митница Варна без да оспорва автентичността на представените фактури, е обосновал съмнения, за да отхвърли декларираната митническа облагаема стойст, единствено и само от данните от износните МД, които обаче не изхожда от властите на САЩ и не нямат характер на официални документи. Възприета и е липсата на проведено разследване от същите тези власти, в хода на което да са проверени и потвърдени като истински документите, свързани с продажбата на мотоциклетите, издадени от продавача, а също така и размерът на действително получената от последния сума по продажбите. Съдът не е възприел и мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 МКС, изключени в тяхната последователност, като е прието, че се касае до формална проверка, без надлежно обосноваване, защо не може да бъде приложен всеки един от тях, което е довело и до прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС в нарушение на закона. Най-сетне е прието и че предвид разликите в данните в износните митнически декларации относно сертификатите за собственост и тези, депозирани по делото, то необосновано са възприети продажни цени, декларирани в същите при прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като резултат Решението на Директора на ТД Митница Варна е отменено като незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон. Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: за липсата на доказани основателни съмнения и неотпадането им след изпълнение на законоустановената процедура по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение; за несправяне с доказателствената тежест за установяване изключване в тяхната последователност на методите по чл. 74, § 2 от МКС и относно правилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на три въпроса - обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза. На първо място следва да се посочи, че както нееднократно се излага в съдебната практика, а и не се оспорва от никоя от страните в процеса, безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В този порядък настоящият касационен състав преценява като неправилен извода на административния съд за липсата на доказателства за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданите МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София, е за декларирана в съответната износна МД цена за съответния мотоциклет, всяка една от които значително надвишава цената, посочена в съответната приложена от вносителя към всяка една МД за внос фактура, както това е анализирано и от първостепенния съд, чиито фактически установявания на практика в тази им част следва тези на митническия орган. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Тук е мястото да се посочи и че действително писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с т.нар. електронна информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС), която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на мотоциклетите, както правилно е приел и първостепенния съд. Или макар и цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно, като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, също така не може да бъде прието и че не обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС. Или следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано и неправилно, първостепенният съд е приел, че митническите органи не са обосновали, а и доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На второ място, принципно правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 от него, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). При данните по делото и по втория формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, следва да се споделят доводите на касатора за необоснованост и неправилност на изводите на първостепенния съд за несправяне от негова страна с така възложената му доказателствена тежест. На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. а и б.б от МКС е изключен на база надлежна проверка в базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практиката на СЕС, при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесните мотоциклети белези, да бъдат установени данни за осъществен внос на идентични, съответно сходни стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. в и б.г от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. Или в конкретиката на казуса от страна на административния орган са изложени твърдения за отрицателни факти, поради което и не може да се приеме, че в негова доказателствена тежест е да ги установи. Напротив жалбоподателят, в качеството му на лице, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдяния от него положителен факт от обективната действителност, по правилото както на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК, е следвало да докаже, че във въпросната национална база данни е налична информация, коята да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС. Следва да се отбележи, че по делото не се е поддържало твърдение, че митническият орган не е извършил необходимата проверка и анализ на данните, за да е било необходимо доказването на този именно факт от негова страна. На следващо място обаче, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, и тук настоящият касационен състав се солидализира с изводите на първостепенния съд, относно неправилното приложени на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането им практика на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митническия орган, припомнено в цитираната по-горе практика на СЕС, касаторът е изпълнил задължението си да изложи в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). Така митническият орган излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, и като краен резултат за всеки един от разглежданите употребявани мотоциклети МОС е определена в размера на посочената продажна стойност в съответната износна декларация, към която са прибавени и установените разходи за транспорт до РБългария. Или по начина по-който е определена всяка една от коментираните МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не методът по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата на касатора, че е доказал посочените в износните декларации стойността да са именно договорните стойности за целите на вноса на спорните мотоциклети, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество било то други подкрепящи декларирането доказателства, било то официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.). Отделно от това макар и да се е позовал на разрешението, дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, то не може да се приеме тезата, че посочените в експортните декларации продажни стойности, всъщност биха могли да бъдат приравнени на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, както бе разяснено по-горе бел.моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс. Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки, логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. а до ж от Регламента за изпълнение. Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил методът по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Като е достигнал като краен резултат до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски пред настоящата инстанция, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1950 лева. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, тъй като същото на практика минимално надвишава размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд в състав на осмо отделение