Решение № 8275 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на П. Л. Д. срещу решение 22481 от 06.11.2024 г. по адм. дело 5081/2024 г. на Административен съд София-град.

С обжалваното решение 22481 от 06.11.2024 г. по адм. дело 5081/2024 г. АС София-град е отхвърлил жалбата на П. Л. Д., в качеството на регистриран одитор с 0440, срещу решение 88 от 16.04.2024 г. на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с което на основание чл. 89, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1 и чл. 89, ал. 2, т. 6 от Закона за независимия финансов одит и изразяване на сигурност по устойчивостта (Загл. доп. ДВ, бр. 79 от 2024 г.), жалбоподателят е лишен от правото да извършва финансов одит на предприятия от обществен интерес за срок от две години.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е спазил изискванията за подробно мотивиране на решението като не е изложил мотиви защо приема, че са нарушени изискванията за извършване на одиторска дейност, не е извършил изследване и анализ на релевираните основания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, а тенденциозно и безусловно е приел за правилни констатациите на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Сочи, че съдът не е съобразил доводите, че в издадения акт не е посочена конкретна дата и място на твърдените за допуснати нарушения и е дописал акта на Комисията, като е приел са установени пропуски и нарушения за периода 01.01.2022 г. 31.12.2024 г. Счита, че съдът неправилно е приел, че нарушенията са обосновани и подробно изложени в обжалвания акт на КПНРО, без да съобрази, че към момента на издаване на решението Международните одиторски стандарти не са били имплементирани като действащо право в българската правна система и в тази връзка се позовава на § 94 ПЗР на ЗИД на ЗНФО, обн. ДВ, бр. 79 от 2024 г., който предвижда обнародването им в тримесечен срок от влизане на закона в сила. Намира за неправилен извода на съда, че наложената санкция отговаряна на Методиката за определяне на наказания, като е игнориран фактът, че цитираните отегчаващи вината обстоятелства не са установени с влезли в сила съдебни актове, а голословно се твърди, че са осъществени, както и че в акта не е посочено защо органът приема, че са налице вредоносни последици. Поддържа, че решението е недопустимо, т. к. съдът е отхвърлил жалбата срещу решение, с което е лишен от правото да извършва финансов одит на предприятия от обществен интерес, а наложената мярка с решението е лишаване от право да извършва финансов одит на предприятие и не е упоменато, че се отнася за предприятия от обществен интерес. При тези съображения, развити в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира направените разноски по делото.

Касационният жалбоподател е подал и касационна жалба срещу решение 2898 от 29.01.2025 г. по адм. дело 5081/2024 г. на АС София-град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 22481 от 06.11.2024 г. по делото.

С решение 2898 от 29.01.2025 г. по адм. дело 5081/2024 г. АС София-град е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 22481 от 06.11.2024 г. по делото като вместо: лишен от правото да извършва финансов одит на предприятия от обществен интерес за срок от две години, да се чете лишен от правото да извършва финансов одит за срок от две години и вместо 01.01.2022 г. 31.12.2024 г., да се чете 01.01.2022 г . 31.12.2022 г.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, по съображения, че не е налице очевидна фактическа грешка в съдебния акт, а съдът по недопустим начин санира мотиви на постановеното решение по спора, предмет на делото.

Ответникът в касационното производство Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор по всяка от касационните жалби. Изразява становище, подробно изложено в писмените отговори, че обжалваното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка са допустими, правилни и обосновани и не са налице касационни основания за отмяната им, поради което иска да се оставят в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове. За да се произнесе по съществото им, приема следното:

По касационната жалба срещу решение 22481 от 06.11.2024 г. по адм. дело 5081/2024 г. на АС София-град:

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

Със Заповед РД 15-0440-13-47/29.08.2023 г. изменена със Заповед РД-15-0440-13-66/10.10.2023 г. на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е възложена инспекция за гарантиране качеството на професионалната дейност на регистрирания одитор П. Л. Д., с per. 0440 от регистъра по чл. 20 ЗНФО. Със заповедта е определен екипът, който следва да извърши проверката и проверявания период 01.01.2022 г. 31.12.2022 г.

Инспекционният екип е извършил възложената проверка, която е приключила с доклад за резултатите от инспекция за гарантиране качеството на професионалната дейност на регистрирания одитор П. Д.. В доклада са изложени в обобщен вид въпросите, идентифицирани при инспекцията, препоръките към регистрирания одитор и предложение на инспекционния екип за оценка на одиторската практика: Г- професионалната дейност на регистрирания одитор не е в съответствие спрямо съществените аспекти на изискванията на одиторските стандарти и законовите изисквания, което поставя под съмнение продължаването на дейността.

С разписка от 11.12.2023 г. одиторът е удостоверил, че са му връчени екземпляри от доклад и приложение към него, съставен във връзка с извършена инспекция за гарантиране качеството на професионалната му дейност.

С решение 1 от 09.01.2024 г. на КПНРО е приет доклада на инспекцията и е определена оценка Г за професионалната дейност на регистрирания одитор.

С писмо изх. ДИР-06-5/11.01.2024 г. жалбоподателят е уведомен за решението на Комисията.

Във връзка с констатациите в доклада от проверката, жалбоподателят е представил план за подобряване на дейността на регистриран одитор 0440 с вх. ДИР-06-29/24.01.2024 г.

С обжалваното пред административния съд решение 88 от 16.04.2024 г. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, въз основа на извършената инспекция и резултатите в доклада на инспекционния екип, е приела, че е налице умишлено неспазване на съществени за регистрирания одитор законови задължения, с оглед на което и с цел недопускане заплахи за обществения интерес чрез извършване на бъдещ некачествен финансов одит и за привеждане на одиторската практика в съответствие със законовите изисквания и професионални стандарти, предвид наличието или не на смекчаващи и утежняващи отговорността на регистрирания одитор факти и обстоятелства, е приела, че следва да се приложи надзорна мярка лишаване от правото за извършване на финансов одит за срок две години, поради което на основание чл. 89, ал. 2, т. 6 вр. чл. 89, ал. 1, т. 1 вр. чл. 85, ал. 1 ЗНФО и съгласно чл. 110, ал. 2, т. 3 вр. чл. 9,ал. 2, т. 3 от Методиката за определяне на надзорните мерки, прилагани по ЗНФО от Комисията, е постановила лишаване на регистрирания одитор П. Д. от правото за извършване на финансов одит за срок две години.

В решението е посочено, че при инспекцията е извършена проверка относно качеството на изпълнени 24 ангажимента за независим финансов одит на годишните финансови отчети за 2021 г. на изброените предприятия, при което е установено неспазване на изискванията на съответстващите и приложими за изпълнение на финансовия одит одиторски стандарти и императивни разпоредби на ЗНФО. Индивидуализирани са осем самостоятелни нарушения, както следва:

1. Неизпълнени процедури за оценка на разполагаеми ресурси.

Констатирано е при проверката, че регистрираният одитор не е изпълнил процедури, с които да оцени достатъчността на ресурсите си, с което не е спазил изискванията на чл. 53, т. 3 и чл. 56, ал. 1 ЗНФО и § 26 от Международен стандарт за контрол върху качеството 1. В чл. 53, т. 3 е предвидено, че в допълнение на задълженията по глава пета, при поемане и продължаване на ангажимент за задължителен финансов одит регистрираният одитор оценява и документира писмено дали разполага с компетентни служители, време и ресурси, необходими за извършване на финансовия одит. При изпълнението на ангажимент за задължителен финансов одит регистрираният одитор осигурява достатъчно време и ресурси, за да може да изпълни задълженията си адекватно и одитът да бъде извършен качествено чл. 56, ал. 1 ЗНФО.

2. Неизпълнение на одиторски процедури за оценка и документиране на независимостта на регистрирания одитор.

Инспекционният екип е установил, че одиторът не е спазил фундаментално изискване за оценка и документиране на независимостта си, с което не е изпълнил разпоредбите на чл. 46 и чл. 53, т. 1 и 2 ЗНФО. Член 46 ЗНФО изисква преди поемане на одиторски ангажимент и по време на неговото извършване регистрираният одитор оценява и документира писмено съответствието с изискванията на приложимите одиторски стандарти и на Етичния кодекс по отношение на своята независимост и на фундаменталните етични принципи. Съгласно чл. 56, т. 1 и 2 ЗНФО в допълнение на задълженията по глава пета, при поемане и продължаване на ангажимент за задължителен финансов одит регистрираният одитор оценява и документира писмено дали: 1. са изпълнени изискванията за независимост и обективност по чл. 54; 2. има заплахи за неговата независимост и какви предпазни мерки са приложени за намаляване на тези заплахи.

3. Неизпълнение на одиторски процедури за получаване на разбиране за одитираните предприятия и средата, в която функционират и вътрешният им контрол.

При инспекцията е констатирано, че в одиторските досиета не са налични писмени доказателства, удостоверяващи изпълнение на процедурата по параграфи 11 14 от Международен одиторски стандарт 315 (преработен) за идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране на предприятието и неговата среда, с което не е осигурил база за разработване и изпълнение на одиторски процедури, с които да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства в подкрепа на изразените от него одиторски мнения върху годишните финансови отчети на одитираните предприятия.

4. Неизпълнение на одиторски процедури за оценка на риска.

Установено е, че не са налични писмени доказателства, удостоверяващи извършване на процедури за оценка на риска от съществени неправилни отчитания на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност, което поставя под съмнение адекватното и качествено изпълнение на одитните ангажименти. Така одиторът не е изпълнил изискванията на § 5 и § 6 от МОС 315 (преработен) "Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда".

5. Неидентифициране и неоценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност.

Констатирано е, че не са изпълнени изискванията на § 25 и § 26 от МОС 315 (преработен), съгласно които регистрираният одитор е длъжен да идентифицира и оцени рисковете от съществени неправилни отчитания на ниво финансов отчет и на твърдение за вярност по отношение на класове сделки и операции, салда по сметки и спестявания, което поставя под съмнение адекватното и качествено изпълнение на одитните ангажименти.

6. Неналичие на изискуема одиторска документация за планиране на одита.

Инспекторите са констатирали при проверката на одитните досиета, че не са изпълнени изискванията за изготвяне на одиторска стратегия и план за одита, които са задължителни документи, с което не е спазил изискванията на § 7, 9 и 12 от МОС 300 Планиране на одита на финансови отчети

7. Неприлагане от одитора на концепция за същественост.

При инспекцията е установено, че в одиторските досиета не са налице писмени доказателства, удостоверяващи, че одиторът е изготвил и приложил концепция за нивото на същественост при планирането и изпълнението на одита и при оценката на ефекта от идентифицираните неправилни отчитания върху одита в съответствие с изискванията § 8, 10 и 11 от МОС 320 Ниво на същественост при планирането и изпълнението на одита. Прието е, че като не е приложил концепцията за същественост, регистрираният одитор е подвел потребителите за своята преценка относно достоверността на финансовия отчет и не е изпълнил основната цел на финансовия одит, посочена в чл. 2 ЗНФО, да повиши доверието на потребителите в достоверността на информацията във финансовия отчет.

8. Неизпълнение на одиторски процедури и неполучени достатъчни и уместни одиторски доказателства в подкрепа на одиторските мнения.

Инспекторите са констатирали, че при изпълнение на одитните ангажименти регистрираният одитор не е оценил рисковете, не е планирал и изпълнил одиторски процедури, които е бил длъжен да изпълни съгласно изискванията на § 5, 6 и 8 от МОС 330 Одиторски процедури в отговор на оценените рискове. Не са представени писмени доказателства, удостоверяващи, че регистрираният одитор е изпълнил процедури по същество или тестове на контрола съгласно изискванията на § 4 от МОС 330, с което не е потвърдил дали финансовите отчети на одитираните дружества са изготвени във всички съществени аспекти на съответствие с приложимата за предприятията отчетна рамка.

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е приела, че допуснатите нарушения показват умишлено неспазване на изискванията на международните одиторски стандарти, които засягат във висока степен обществения интерес. При определяне на надзорната мярка КПНРО е приела, че констатираните пропуски в дейността на регистрирания одитор са такова естество, че обуславят налагането на надзорната мярка лишаване на регистрирания одитор от правото за извършване на задължителен финансов одит за срок две години, т. к. нарушенията се класифицират като тежки според Методиката за определяне на надзорните мерки, прилагани по ЗНФО от комисията (публикувана на официалната интернет страницата на комисията).

Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и правилно е приел, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Правните изводи на съда кореспондират с фактическите установявания по делото и са изведени при правилно приложение на релевантните нормативни разпоредби.

Правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 71, ал. 2, т. 1 и 3 ЗНФОИС, Комисията осъществява надзор чрез извършване на инспекции за гарантиране качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори и прилагане на принудителни административни и други мерки по чл. 89, ал. 2, наричани по нататък "надзорни мерки. Съдът обосновано е посочил, че в обстоятелствената част към всяко от нарушенията са изложени фактическите основания и съответстващите им правни разпоредби, с което са изпълнени изискванията за форма и съдържание. Проверени са относно качеството 24 ангажимента за независим финансов одит на годишните отчети на посочените в решението предприятия. За всеки от проверените отчети е посочен датата на договора за независим финансов одит, изпълнен с издадения одиторски доклад. В доклада от проведената инспекция се съдържат констатациите относно идентифицираните пропуски и препоръките за отстраняването им. Констатациите и изводите на инспекционния екип са кредитирани от надзорния орган и са отразени подробно в решението. Нарушенията са индивидуализирани в осем пункта, с посочване на фактическите обстоятелствата и съответстващите им правни квалификации. В допълнение, както съдът правилно е посочил, мотивите към акта могат да се съдържат в съпътстващите документи в административната преписка. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не са посочени дата и място на извършените нарушения. От документите в административната преписка е видно, че инспектираният период е от 01.01.2022 г . до 31.12.2022 г. В случая нарушенията се състоят в неизпълнение на задълженията на регистрирания одитор по поетите с договора за одит ангажименти, които възникват със сключването им. В този смисъл не е налице твърдяната неяснота по отношение на време и място на установените нарушения, описани в решението.

Съдът е обсъдил процедурата в чл. 87 89 ЗНФОИСУ за провеждане на инспекция и правилно е приел, че са спазени административнопроизводствените правила при приемане на обсъжданото решение. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е отчел възраженията за нарушено право на защита при разглеждане на спора в първата инстанция. Съдът е проследил развитието на производство и съобразно данните по административната преписка е приел, че жалбоподателят е уведомяван на всеки етап от същото за предприетите действия от инспекционния екип и съставените документи, за доклада, с който е приключила проверката и решенията на Комисията. Във връзка с резултатите от доклада и дадената оценка Г от инспекционния екип, касаторът е представил план за подобряване на дейността си. Извън представения план за подобряване на дейността, регистрираният одитор не е представил възражение съгласно чл. 87, ал. 5 ЗНФОИСУ, както и други доказателства, няма и искания за такива.

Правилно съдът е приел, че обжалваното решение е материално законосъобразно. В обстоятелствената част на акта по всяко едно от нарушенията е посочено в какво се състои неизпълнението на одиторските процедури и кои законови разпоредби и приложими международни одиторски стандарти са нарушени. Фактическите основания са релевантни към посочените законови разпоредби и цитираните международни одиторски стандарти. Не намират опора в нормативната уредба доводите в касационната жалба, че доколкото международните одиторски стандарти не са обнародвани в Държавен вестник, респ. не са имплементирани в българската правна система, неспазването им от регистрирания одитор е несъставомерно. Съгласно чл. 9, ал. 1 и 2 ЗНФОИСУ, в приложимата редакция, регистрираният одитор осъществява своята професионална дейност на територията на страната, като прилага принципите и изискванията на приложимите одиторски стандарти към датата на поемане на съответния одиторски ангажимент. Приложими одиторски стандарти са Международните одиторски стандарти, Международният стандарт за контрол на качеството и другите международни стандарти, издадени от Международната федерация на счетоводителите чрез Съвета по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗНФОИСУ е придадена задължителна сила на международните одиторски стандарти, поради което регистрираните одитори са длъжни при изпълнение на дейността си да се съобразяват със същите. Изискването за прилагане на Международните одиторски стандарти произтича и от член 9 на Регламент (ЕС) 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година, както и от член 26 на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година. Съгласно член 26, параграф 1 от Директива 2006/43/ЕО, държавите членки изискват задължителните одитори и одиторските дружества да извършват задължителен одит в съответствие с международните стандарти за одит, приети от Комисията в съответствие с параграф 3. Държавите членки могат да прилагат национални стандарти, процедури и изисквания за одит, доколкото Комисията не е приела международен стандарт за одит, покриващ същия предмет. Цитираният в касационната жалба § 94 ПЗР на ЗИД на ЗНФО, обн. ДВ, бр. 79 от 2024 г., не намира приложение в настоящия казус, т. к. е приет след проверявания период и датата на издаване на решението на КПНРО.

Не се кредитират доводите в касационната жалба за липса на мотиви в съдебното решение относно визираните нарушения в обсъжданото решение на КПНРО. Съдът е посочил, че описаните нарушения показват неизпълнение на одиторските процедури, липса на писмени документи, изисквани от международните одиторски стандарти, неидентифициране на рисковете от съществени неправилни отчитания, които да обосновават по несъмнен и разумен начин достоверността на годишните финансови отчети на дружествата в обхвата на инспекцията. Нарушенията по всеки от пунктовете в решението на КПНРО са относими към всички проверени одитни ангажимента. По делото не са представени доказателства, които опровергават фактическите и правни основани за издаване на обжалвания акт.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил мотивите на органа за прилагане на надзорната мярка. Съдът е изложил мотиви относно наложената надзорна мярка с решението на комисията и правилно е приел, че същата е определена при спазване на Методиката за определяне на надзорните мерки, прилагани по ЗНФО от комисията. Установените нарушения и пропуски са квалифицирани като тежки според критериите по чл. 9, ал. 1 и 2 от Методиката, в съответствие с което е определен размерът на наложената надзорна мярка, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Методиката. В решението на надзорния орган е посочено, че допуснатите пропуски в дейността на регистрирания одитор се определят като тежки по смисъла на Методиката, т. к. при изпълнението на проверените 24 ангажимента за независим финансов одит регистрираният одитор е издал одиторски мнения, за които е установено, че не се основават на достатъчни и уместни одиторски доказателства, съгласно изискванията на международните одиторски стандарти и в нарушение на законовите разпоредбите. В решението са посочени кои обстоятелства органът е приел за утежняващи и те са свързани с продължителния период, през който не е било възможно да се извърши проверка на дейността на одитора, наложената с решение на Управителния съвет на ИДЕС дисциплинарна мярка, потвърдена с решение 1357 от 07.02.2024 г. на Върховния административен съд, неспазване на изискванията за отчитане на дейността и поддържане на професионалната квалификация. Съдът правилно е посочил, че целта на мярката е да предотврати извършването на друго подобно нарушение и предотврати/ограничи настъпването на вреди последици. Дейността на регистрираните одитори има за цел да се повиши степента на доверие на потребителите на финансовия отчет чрез изразяването на одиторско мнение за това дали този отчет е изготвен във всички съществени аспекти в съответствие с приложимата рамка за финансово отчитане. За постигането й е необходимо при осъществяване на дейността по поетите одитни ангажименти да се спазват одиторските процедури, определени от приложимите одиторски стандарти, въз основа на които се формира одиторското мнение. В случая съдът обосновано е приел, че в решението надзорният орган е обсъдил относимите обстоятелства за определяне на вида и срока на надзорната мярка и в съответствие с критериите и показателите, определени в чл. 8 10 в Методиката за определяне на надзорните мерки, при правилно приложение на чл. 89, ал. 1, т. 1 ЗНФОИСУ е наложил обжалваната надзорна мярка. Възраженията за непоследователност в преценката на съда относно мотивите за наложената мярка не се приемат за основателни. Цитираното в касационната жалба съдебно решение е прието при различни фактически и правни обстоятелства.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решение 22481 от 06.11.2024 г. по адм. дело 5081/2024 г. на Административен съд София-град. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

По касационната жалба срещу решение 2898 от 29.01.2025 г. по адм. дело 5081/2024 г. на АС София-град:

Решението е постановено в производство по чл. 175, ал. 1 АПК, по искане на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. С решението съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 22481 от 06.11.2024 г. по делото като вместо: лишен от правото да извършва финансов одит на предприятия от обществен интерес за срок от две години, да се чете лишен от правото да извършва финансов одит за срок от две години и вместо 01.01.2022 г. 31.12.2024 г., да се чете 01.01.2022 г . 31.12.2022 г.

Касационната жалба срещу решението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В решението на комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е посочен периодът на инспекция на дейността на регистрирания одитор. Съдът в решение 22481 от 06.11.2024 г. при излагане на фактическите обстоятелства ясно е определил проверявания период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., като с решението по чл. 175, ал. 1 АПК е отстранил допуснатата техническа неточност при изписване на периода на проверка в абзаца, в който е обсъдил прилагането на надзорната мярка. Съдът правилно е отстранил допуснатата очевидна грешка в диспозитива на решението си относно наложената надзорна мярка. Допуснатите поправки изцяло отговарят на хипотезата на чл. 175, ал. 1 АПК, поради което доводите на касатора, че с решението се променя волята на съда, което е недопустимо, са неоснователни. Решение 2898 от 29.01.2025 г. по адм. дело 5081/2024 г. на АС София-град е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора касационният жалбоподател П. Л. Д. следва да заплати на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори сумата 1000лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,