Решение № 11557 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение30.10.2024 г.докладчик т Румяна Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 790 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 185/2024 г. на Административен съд София област.

ОСЪЖДА Експрес 79 ЕООД с ЕИК:201890140 да заплати на Териториално поделение на Държавно горско стопанство Ихтиман сумата от 150 (сто и петдесет) лв., разноски за тази инстанция, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Експрес 79 ЕООД с ЕИК:201890140 да заплати на Еледжик-99 ЕООД с ЕИК: 130009198 сумата от 500 (петстотин) лв., разноски за тази инстанция, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Експрес 79 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, представлявано от управителя С. К., чрез адвокат П. Проданов, срещу решение 790 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 185/2024 г. на Административен съд София - област. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като е налице нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Държавно горско стопанство Ихтиман (ТП ДГС Ихтиман), чрез процесуалния представител юрисконсулт Христова, с представен по делото писмен отговор и в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът Еледжик-99 ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Керезов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд София област е била заповед РД-07-63/25.01.2024г. на директора на ТП ДГС Ихтиман, с която на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 във вр. с 65, във вр. 4б, т. 1, чл. 49, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 53, ал. 2, във вр. с чл. 15-24 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП, Наредбата), в изпълнение на заповед РД-07-1104/10.11.2023г. на директора на ЮЗДП" ДП гр. Благоевград и утвърден протокол от работата на комисия, назначена със заповед РД- 07-37/24.01.2024г. на директора на ТП ДГС Ихтиман" за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от обект- 2408 на територията на ТП ДГС Ихтиман е обявено класирането за обекта, като на първо място е класирано дружеството Еледжик 99" ЕАД, с предложена цена от 28 501 лв. без ДДС, а на второ -Експрес 79 ЕООД, с предложена цена от 28 250 лв. без ДДС. В т.2 от заповедта на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 от НУРВИДГТДОСПДНГП, е определен за купувач на дървесината от обект 2408 Еледжик 99" ЕАД. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Посочил е, че съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и на чл. 23, ал.1, т.1, във връзка с чл.65, ал.1 и чл.53, ал.2, във вр. с чл.15-24 от Наредбата, както и, че процедурата е проведена при спазване на относимите процесуални и материалноправни разпоредби.Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя и мотивирано ги е приел за неоснователни. Решението е правилно, постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, липса на нарушения и правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован. Несъобразено с установените факти е твърдението на касатора, че е налице нарушение на чл. 16, ал. 7 от Наредбата, преценено от него като съществено процесуално нарушение. Заповедта за откриване на процедурата, заедно с утвърдената документация е публикувана на интернет страниците на ЮЗДП гр. Благоевград и на ТП ДГС Ихтиман на 08.01.2024 г., а посоченият в нея срок за подаване на оферти е до 16.00 ч. на 23.01.2024 г. Правилно първоинстанционият съд е приел, че документацията е била публикувана точно 15 дни преди крайния срок за подаване на офертите. Не е спорно по делото, че Експрес 79 ЕООД е бил запознат в тази документация, подавайки оферта която е била приета и оценена от Комисията. След като дружеството е било допуснато валидно до участие в конкурса дори да е налице нарушение на цитираната по горе разпоредба (а в случая такова няма, тъй като документацията за участие е била публикувана заедно със заповедта за откриване на процедурата), то е несъществено, защото не е установено нарушение на правата на дружеството. Не намира фактическа и правна опора и следващият, изтъкнат от касатора довод за незаконосъобразност на процесната заповед, поради непосочването в заповедта за откриване на търга - заповед РД-07-10 от 08.01.2024 г., на конкретната хипотеза измежду предвидените в чл. 9, ал. 2 от Наредбата, при условията на която търгът е проведен. В случая, данните по делото не налагат извод, че заповед РД-07-10 от 08.01.2024 г. е издадена от директора на ТП ДГС Ихтиман в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Напротив - обуславят именно формирания от административния съд извод, че тази заповед отговаря на изискванията относно минималното задължително съдържание на заповедите за откриване на електронни търгове. Разпоредбата на чл. 74а от Наредбата не предвижда сред задължителните реквизити на този вид заповеди, посочването на конкретната хипотеза по чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Наред с това, фактическата установеност по делото за датата на провеждане на търга /24.01.2024 г./ и липсата на въведено от административния орган условие за допустимост по същество аналогично с изискването по чл. 47, ал. 6 от Наредбата, а именно, че до участие в процедури за продажба на дървесина, организирани и проведени от ДП и ТП на ДП в периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2, се допускат участници, които са преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества дървесина не по-малко от тези за обекта, за който участват, като изискването не се прилага за търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата, обосновава извода, че процесният търг е организиран и проведен при условията на чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Но след като приложената в случая хипотеза на чл. 9, ал. 2, т. 3 Наредбата може да се извлече от съдържанието на заповедта за откриване на процедурата, то не е налице допуснато при издаването й, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквото се твърди от касатора. Отделно от това, за изчерпателност следва да се отбележи, че след като никое от подалите заявления за участие в търга дружества, не е отстранено от участие, то без значение в случая е при условията на коя от предвидените в чл. 9, ал. 2 от Наредбата хипотези, е организиран и проведен електронният търг, тъй като крайният резултат не би бил различен, дори и в заповедта за неговото откриване да беше изрично посочена конкретна разпоредба от чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Следователно, не намират основание обстоятелствените доводи на касатора за незаконосъобразност на заповедта за откриване на търга, а оттам - и на заповедта за определяне на участника, спечелил търга, както и за неправилност на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения и по споделените от състава мотиви на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно, предвид установената липса на релевираните от касатора отменителни основания следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а тези, заявени от процесуалните представители на ответнците - директорът на Териториално поделение на Държавно горско стопанство Ихтиман и Еледжик-99 ЕООД, основателни. На двамата ответници се следват разноски, представляващи съответно юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение