Решение № 2234 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрисконсулт Л. Радева, срещу Решение 699 от 11.09.2023 г., постановено по адм. д. 791 по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково) за 2023 г. С обжалваното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-175-0119147 от 28.04.2023 г. (ЗНПАМ), издадена от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на Тандем-М-2016 ООД сума в размер на 650,00 лв. за сторените разноски по делото. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, послужили за издаването й, а срокът на действие на мярката от 14 дни е обоснован и съответства на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Твърди, че Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) е неотносимо. Излага подробни съображения по същество на спора. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу спорната ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - Тандем-М-2016 ООД не представя писмен отговор на касационната жалба. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ ФК-175-0119147 от 28.04.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Тандем-М-2016 ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Свиленград, ул. Стефан Стамболов 21, стопанисван от Тандем-М-2016 ООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 20.04.2023 г., в 14,05 ч. проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС хранителен магазин, находящ се в гр. Свиленград, ул. Стефан Стамболов 21, стопанисван от Тандем-М-2016 ООД. При проверката по повод осъществената контролна покупка на един брой Бейкроус на стойност 1,30 лв. и заплащането й в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) или касова бележка от кочан. Съгласно електронна справка за дистанционна връзка между сървъра на НАП и фискалното устройство, е установено, че последната генерирана продажба е извършена в 13:11:54 ч. Извършеното нарушение, според административния орган, се доказва и от установените касова разлика в размер на 190,00 лв. За установените факти е съставен ПИП, cep. АА 0119147 от 20.04.2023 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на представените доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Направил извод, че търговецът е извършил нарушение неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стока. Въпреки това, с обжалваното съдебно решение оспорената ЗНПАМ е отменена. За да постанови този резултат съдът изложил съображения, че при издаването на ЗНПАМ е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като установената продължителност на срока за налагането й не е обоснован. В решението е прието, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца са бланкетни, а не конкретни. Във връзка с последното съдът изразил съгласие с извода на административния орган, че неотчитането на приходи от търговска дейност и свързаното с него отклонение от данъчно облагане оправдават засилена законодателна защита, но мотивирал становище, че ПАМ следва да е съобразена с характеристиките на конкретния случай, като такива съображения не са посочени в оспорения акт. В допълнение съдът посочил, че органът не е съобразил цялостното поведение на търговеца, при индивидуализиране продължителността на мярката по смисъла на чл. 6 АПК. В допълнение взел предвид, че бил съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В този смисъл приел, че ЗНПАМ е издадена в несъответствие с приетото в Решение на СЕС по дело С-97/2021. Взел становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката не съдържат никаква конкретика, положителната разлика в касовата наличност също не е използвана за мотивиране продължителността на наложената ПАМ. Съдът счел, че посочените от органа цели за прилагане на ПАМ са легитимни, но не е направена балансирана преценка на конкретните факти по случая, включително се констатира пълната липса на мотиви относно продължителността на срока. По тези съображения спорната ЗНПАМ била отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил обосновани и съответни на закона правни изводи. Обстоятелствените му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към тях. По делото няма спор относно фактите. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ със закона в контекста на изложените от страна на административния орган мотиви за определения срок на нейното действие и приложимостта на цитираното решение на СЕС към случая. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в случая нарушение е документирано с ПИП, cep. АА 0119147 от 20.04.2023 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както и установеното наличие на положителна разлика в размер на 190,00 лв. са основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да стори това или не. Обоснована на съдържанието на ЗНПАМ обаче е преценката на съда, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни не е надлежно мотивирано. При определяне продължителността на срока на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение, които да повлияят на преценката относно срока на мярката. Избраният от издателя на акта срок следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Правилно АС Хасково е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои относими към същинската преценка реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение и цялостното поведение на търговеца. Стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й. В случая тя е минимална. Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав. Неоправдани са оплаквания на касационния жалбоподател за неотносимост на разрешението, дадено от СЕС по дело С-97/2021 г. към казуса. В тази връзка следва да бъде отчетен фактът, че по делото са представени два издадени срещу дружеството АУАН, единият от които - АУАН F704073 от 28.04.2023 г. е съставен във връзка със същото нарушение, за което е издадена ЗНПАМ. Обосновано е съобразено от съда, че ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред АС Хасково заповед и с издадения АУАН. Въпреки че по делото не е установено издаването на наказателно постановление в тази връзка, горецитираният АУАН е неоспоримо доказателство за инициирането на паралелното административно-наказателно производство против дружеството за ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност при един и същ пораждащ правомощието на администрацията за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/2021. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд са подробни, споделят се от настоящия състав и не следва да се преповтарят. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация разноски не се претендират, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение