Решение № 2796 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2011 г.

Решение № 2796 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2011 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР - София, чрез пълномощника си, против решение № 3775/23.11.2010 г., постановено по адм. д. № 3314/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед рег. № Оз-875/26.03.2010 г. за отнемане на издадения на Агенция за сигурност и охрана "СИГМА" АД лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 842 от 23.06.2006 г. и дирекцията е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, при точното прилагане на чл. 21, ал. 1, т. 1, б"а" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, като се отхвърли подадената от АСО" Сигма" АД жалба. АСО "Сигма" АД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Дружеството обжалва определение № 98 от 11.01.2011 г., постановено по адм. д. № 3314/2010 г. на Административен съд - София град, с което е оставена без уважение неговата молба за изменение на така постановеното решение по делото в частта за разноските. Твърди се, че първоначалният жалбоподател има право на направените по делото разноски в пълен размер, с оглед изхода на правния спор и приложените по делото писмени доказателства. Директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР - София, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на подадената от дружеството частна жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваните съдебни актове, приема следното: По касационната жалба: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповед рег. № Оз-875/26.03.2010 г. за отнемане на издадения на Агенция за сигурност и охрана "СИГМА" АД лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 842 от 23.06.2006 г. е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно чл. 26, ал. 1 от АПК, както и поради противоречие с приложимата материалноправна разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗЧОД. По делото няма спор за факти. Спори се по приложението на закона. Първоначалният жалбоподател притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 842 от 23.06.2006 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД - "лична охрана на физически лица" за територията на цялата страна. За да издаде атакуваната заповед за отнемане на притежавания от "Сигма" АД лиценз, административният орган е приел, че дружеството като търговец има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентния орган. Конкретно посочени като фактически основания в мотивите на заповедта са издадените и влезли в сила наказателни постановления № № 015/28.11.2008 г.; 008/28.11.2008 г. и 033/28.11.2008 г. на директора та ГД "ОП" при МВР. Адресат на първите две от тях е председателят на съвета на директорите на АСО "Сигма" АД Димитър Малиновски, а с НП № 033/2008 г. е вменено административно нарушение на търговското дружество. При получаване на съобщението за оспорената заповед, дружеството е подало писмено възражение до административния орган, към което са приложени писмени доказателства за извършено на същата дата надлежно плащане на глобите, с които нарушителите са санкционирани по трите наказателни постановления. АСО "Сигма" АД твърди, че не е уведомявано за започналото пред административния орган производство по отнемане на лиценза за частна охранителна дейност. Административният орган поддържа възражението си, че дружеството и неговия представител са уведомени чрез изпратените покани за доброволно изпълнение на влезлите в сила наказателни постановления. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила по чл. 26, ал. 1 от АПК. Уведомяването на длъжника по НП не може да бъде приравнено на уведомление за започване на административното производство по чл. 21 от ЗЧОД. За да достигне до този обоснован извод, съдът е изложил подробни правни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло и, тъй като наведените с касационната жалба възражения са изложени и пред първата инстанция, те не следва да се излагат повторно. От представените по преписката доказателства се налага несъмнения извод, че неуведомяването на касационния ответник за образуваното производство пред административния орган е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което - ако не беше допуснато, административният орган би могъл да достигне до друго решение на поставения пред него административноправен спор. На този извод сочи обстоятелството, че при първото по време валидно уведомление на адресата на акта - съобщението за издаването на заповедта, той е предприел действия, които органът е бил длъжен да съобрази и които биха довели до отпадане на основанието по чл. 21, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗЧОД за отнемане на издадения лиценз на дружеството. Това е така, защото нарушението на административнопроцесуалните права е съществено не само когато ефективно е повлияло върху съдържанието на административния акт, а и когато е могло да се стигне до други фактически и правни изводи на административния орган, до друго негово решение по същество. Разпоредбата на чл. 21 от ЗЧОД сочи юридическите факти, обуславящи основанията за постановяването на конститутивен административен акт с правопрекратяващо действие. Съгласно предписанието на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" от този закон, лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът или юридическото лице има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Следователно, за да се издаде акт с такова съдържание, следва да е налице някоя от изчерпателно изброените предпоставки по чл. 21 от ЗЧОД. Наличието на релевантен факт, относим към хипотезата на приложимата правна норма, се установява с писмени доказателства на компетентния орган. При данните в административната преписка решаващият съд обосновано е приел за неосъществен фактическия състав, при който може да се отнеме издадения лиценз на визираното в акта фактическо и правно основание. Обоснован е приетият извод, че не са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорения административен акт. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдът е проверил относимите факти и е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материален закон. Видно от събраните доказателства, от визираните в заповедта наказателни постановления, само с НП № 033/28.11.2008 г. на директора на ГД"ОП" при МВР е наложена имуществена санкция на АСО "Сигма" АД като търговско дружество. Съдът е направил точен прочит на закона и правилно е възприел волята на законодателя, разграничавайки задълженията към държавата, възникнали в тежест на физическо лице - представител на търговеца и тези на търговското дружество като самостоятелно юридическо лице. Ето защо, като е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и е отменил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По частната жалба: С решението по адм. д. № 3314/2010 г. на АССГ ГД "Охранителна полиция" е осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател, предвид изхода на спора, направени по делото разноски в размер на 200 лв. - 150 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса. При определяне на присъдения размер съдът е съобразил доказателствата за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., реално платено на Адвокатско дружество "Червеняков, Вардева и съдружници". Последното е редуцирано до 150 лв. като е прието, че се дължи за един адвокат съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, макар и процесуалното представителство да е извършено поотделно от двама адвокати на Адвокатското дружество. Съдът е приел за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираните разноски. По искане на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с определение № 98 от 11.01.2011 г., с което е оставил без уважение молбата. Определението е неправилно. Отговорността за разноски е право на едната страна да иска и задължение на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е обективна и невиновна, тя не е отговорност за вреди. Безспорно, предвид изхода на спора, правилно на АСО "Сигма" АД са присъдени разноски. Неправилно обаче е съобразен техния размер. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представляван от адвокатско дружество и договорът за правна помощ № С-Л-3875/21.04.2010 г. е сключен с адвокатското дружество. Кой от съдружниците, заедно или отделно, ще осъществи процесуалното представителство, е ирелевантно за направените разноски. Относимият факт е субектът на договора за правна помощ, сключен между равнопоставени страни. Уговореното адвокатско възнаграждение от 1800 лв. с ДДС е платено на адвокатското дружество и като реализирани разноски, същите се дължат от ответника по първоначалното оспорване. В съдебно заседание от 2.11.2010 г., в хода на устните състезания пълномощникът на директора на ГД "ОП" при МВР е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. За да отхвърли молбата на дружеството по чл. 248 от ГПК съдът е приел, че определеният с решението редуциран размер от 150 лв. за един адвокат е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, с разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното се изискват обективни предпоставки - прекомерност предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и съответно възражение от ответната страна преди обявяването на делото за решаване. В конкретния случай правилен е изводът, че претендираното възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, като следва да се отчете и постоянната съдебна практика по този вид правни спорове. Административният орган не може да бъде задължен да заплати направени от дружеството разноски в размер, който е прекомерно висок и не съответства на необходимия разход за получаване на адекватна по обем процесуална защита и представителство. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските от 1850 лв. следва да се редуцират на 450 лв. а не на 150 лв., както е приел първоинстанционния съд. Това е така, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г., съгласно която в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредбата. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени решение № 3775/23.11.2010 г., постановено по адм. д. № 3314/2010 г. на Административен съд - София град в частта за разноските и ГД "ОП" при МВР бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 300 лв., която се следва до пълния дължим размер на разноските от 500 лв. Предвид изложеното, Върховният административен съд