Решение № 177 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните срещу решение 647/06.02.2023 г., постановено по адм.д. 6646/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че по отношение прогласения за нищожен списък са налице всички законови предпоставки за издаването му и същият е влязъл в законна сила . Това твърдение е аргументирано с позоваване на съдебна практика относно основанията за нищожност на административните актове. Изложените от касатора твърдения и доводи е възможно да бъдат определени като наведено касационно основание по смисъла на чл. чл. 209, ал. 3 от АПК нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на атакувания акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Иска да бъде извършена преценка относно наличието на условията за прекомерност на предявените разноски и възнаграждение за един адвокат . Ответниците Ц. Цветанов и Д. Хамото оспорват касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 647/06.02.2023 г., постановено по адм.д. 6646/2022 г. по описа на АССГ е обявена нищожността на Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 156 от Закона за горите през периода 2003-2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им, на Министерство на земеделието и храните по § З, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ЗГ) в частта относно вписването на имот 000714, включен в списъка под 56 (Обн. в ДВ бр.58/29.07.2011 г.) Административният съд е разгледал и уважил жалбата на Ц. Цветанов и Д. Хамото с искането за прогласяване на нищожността на атакувания акт, за който е приел, че е нищожен поради това, че предназначението на имот 000714 е променено през 2008 г. и към 2011 г. при възникване на основанието за съставяне на подробния списък е с предназначение за жилищни сгради т.е. представлява урбанизирана територия, а не част от горския фонд. Въз основа на тези фактически установявания решаващият съд е направил правен извод, че включването на обсъждания имот в подборния списък по параграф 3, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ е осъществено при пълна липса на хипотезата на правната норма, на която се е позовал административния орган, за да издаде акта в оспорената му част. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по жалба на заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване, според установената съдебна практика, административен акт. В атакуваното съдебно решение е разгледана и уважена жалбата на Ц. Цветанов и Д. Хамото, която съдържа само искане за обявяване на нищожността на акта, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, трябва да се приеме, че липсата на обсъждане относно началния момент на срока за оспорване, не оказва влияние върху допустимостта на съдебния акт. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана, а от нея са направени правилни и логически издържани правни мотиви, които са съобразени с непротиворечивата съдебна практика и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат допълнително аргументирани. Въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд обосновано приема, че имот 000714, включен под номер 56 в обсъждания списък по § З, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ е придобит от Ц. Цветанов и Д. Хамото чрез договори за покупко-продажба от лица, които се легитимират като собственици със договор за замяна от 23.06.2005 г., сключен с Националното управление на горите. Този имот към 2011 г. не е част от горския фонд, а от 2008 г. е предназначен за жилищни сгради т.е. предназначението му е променено преди 08.03.2011 г., когато влизат в сила установените със ЗГ забрани за промяна на предназначението на поземлени имоти и строителство в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно § 3, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.), не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. На основание чл. чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (приет с ПМС 265 от 10.11.2009 г., Обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г., отменен от 03.09.2013 г.) Министерството на земеделието и храните се ръководи и представлява от министъра т.е. компетентен да издава и одобрява актове от името на Министерството на земеделието и храните е именно министърът или оправомощено от него лице (освен когато за определени правомощия е предвидено със специална норма, че се упражняват само от министъра). В случая АССГ е приел въз основа на представените неоспорени писмени доказателства, че списъкът е одобрен на 07.06.2011 г. от заместник министър на Ц. Димитров, заместващ министъра по силата на Заповед РД-09- 412/6.06.2011 г. по време на отсъствието титуляря на 07.06.2011 г. При съвместно тълкуване на алинеи 1 и 4 на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗГ списъкът трябва да съдържа имоти в горски територии, придобити чрез замяна от държавата преди влизане в сила на закона, чието предназначение се забранява да бъде променяно и да бъде извършвано строителство в тях. Според установената съдебна практика, част от която е цитирана и в обжалваното съдебно решение, в списъка е възможно да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. В случая предназначението на имота е променено преди 08.03.3011 г. и по отношение на този имот е налице пълна липса на условията, визирани в приложената от органа правна разпоредба на § 3, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице условия за обявяване на списъка в обжалваната му част за нищожен. Констатираното от първата инстанция нарушение на материалния закон е изключително съществено, защото е издаден акт при пълна липса на правно основание за упражняване на осъществените правомощия по отношение на конкретния имот. Проведеното от първата инстанция изследване на въпроса относно тежестта на нарушението на материалния закон и целта на закона е обосновало правилния правен извод, че в конкретния случай те съставляват основание за нищожност на оспорената част от акта. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствие на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците са направили разноски в размер на 2000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане имат право да им бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието и храните в пълен размер. Искането в касационната жалба да се извърши преценка дали са налице условия за прекомерност на предявените разноски и възнаграждение за един адвокат е възможно да се тълкува като възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото то съставлява и единствените разноски на ответната страна. Договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение