Решение № 9201 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15033/2008 г.

Решение № 9201 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15033/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Мария Жекова Минчева и Атанас Жеков Танев, двамата от гр. Стара Загора против решение № 13 от 18.07.2008 г. на Окръжен съд - Стара Загора, постановено по административно дело № 2405 по описа 1999 г. Релевират оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят за отмяната му и за решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - областен управител на Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - община Раднево не изразява становище по нея. Ответникът - "Национална компания Железопътна инфраструктура" оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е частично основателна. В производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, образувано по жалбата на касационните жалбоподатели и тяхната майка Радка Йовчева Иванова, починала в хода на производството по делото, Окръжен съд - Стара Загора е упражнил контрол за законосъобразност на мълчалив отказ на областен управител на Стара Загора за обезщетяване по реда на ЗОСОИ по заявление № 5705/16.11.1998 г. (преписка № 1237/816.02.1999 г.). Окръжният съд е отхвърлил така предявената жалба, приемайки, че не са налице основанията за обезщетяване по чл. 3, ал. 1 ЗОСОИ, вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ за имот пл. № 452 с площ от 1473 кв. м., тъй като същият е бил изцяло одържавен по силата на регулационния план на гр. Раднево от 1955 г. за обществено мероприятие и то е осъществено. Посочил е, че действащата към този момент уредба на чл. 39 от ЗПИНМ (отм), в редакцията на нормата - Изв. бр. 227 от 1949 г. регламентира отчуждителното действие на регулацията, независимо от това дали собствениците са били обезщетени. Решението е частично неправилно. В хода на съдебното производство е било установено, че по силата на договор за покупко-продажба на наследство, вписан със записка (250/08.06. 1943 г. Радка Иванова, по мъж Жеко Танева е придобила недвижим имот в гр. Раднево, находящ се ж. п. линията, представляващ имот пл. № 119, урегулиран в парцел I-119 в кв. 46 с площ от 1800 кв. м. по регулационния план на Раднево от 1929 г., ведно със складово помещение, изградено в имота. С Акт за държавна собственост № 537/29 от 05.09.1953 г. складът е одържавен, като за негов собственик е посочен Жеко Танев Иванов, съпруг на жалбоподателката Радка Иванова и баща и наследодател на останалите двама жалбоподатели. В регулационния план на Раднево, одобрен със заповед № 5995/08.04.1955 г. процесният имот е отразен като имот пл. № 452 с площ от 1473 кв. м., а в разписния списък е записан на името на Жеко Танев Иванов. В плана от 1963 г., одобрен със заповед1865/23.09.1963 г. имотът съществува в същата конфигурация и площ, под същия кадастрален номер и отново е бил записан на името на Жеко Танев и Радка Танева. В последващите кадастрални и регулационни планове на гр. Раднево имотните му граници за заличени. В действащия понастоящем план, одобрен през 1994 г. имотът не съществува като самостоятелен, а е включен в терена, отреден за гаров район с площ от 5320 кв. м., актуван АДС № 581/1969 г. От представеното в преписката писмо на община Раднево от 2003 г. се установява, че имотът не е отчуждаван и няма данни на жалбоподателите да е било изплащано обезщетение. В плана от 1955 г., част от него с площ от 513 кв. м., е отредена за разширение на ж. п. района на гара Раднево, а останалата част от 960 кв. м. е предназначена за складова зона. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че по по отношение на целият имот, - и в двете му части - тази с площ от 513 кв. м. и останалата от 960 кв. м., отразена в този план със същия идентификатор № 452 , в кв. 22, регулационният план е проявил отчуждително действие съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ (отм) в действащата към 1955 г. редакция. Съдът не е обсъдил всички относими за спора доказателства, поради което е стигнал до необоснован извод, че имот пл. № 452 в кв. 22 е бил отчужден по силата на влезлия в сила план от 1955 г. Видно от заключенията на вещите лица с плана от 1955 г., частта, непредназначена за обществено мероприятие, фигурира със същия идентификатор № 452 в кв. 22. За него не е отреден парцел, поради което следва да се направи извод, че имотът не е обхванат от мероприятията на улично-регулационния план. В подкрепа на този извод е и заявлението на вещото лице, разпитано в съдебно заседание на 22 11.2007 г. Общественото мероприятие по см. на чл. 42 от ЗПИНМ (отм) касае само частта, предназначена за разширение на района на ж. п. гарата поради което се налага извод, че само тази част от имота е била отчуждена по силата на влязлата в сила заповед за одобрението на плана. Останалата част от имота, отразена със същия № 452, не е променила предназначението си в сравнение с предходния план, а също така и с последващия от 1963 г., върху нея е било изградено складовото помещение, бивша собственост на Жеко Танев, одържавен през 1953 г., а имотът с плана от 1955 г. е бил отреден за обслужването му - за складова зона. По тази причина, имотът не е бил засегнат от улично-регулационно мероприятие по отношение на него не е налице отчуждаване по силата на регулацията. След като по безспорен начин се установява, че по отношение на имот пл. № 452 по плана от 1955 г. впоследствие не е провеждано отчуждаване, последващото му завземане следва да се приеме за отнемане без законово основание. Имот пл. № 452 в кв. 22 по плана от 1955 г. попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ, поради което подлежи на обезщетяване съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ, предвид невъзможността за реалното му връщане. За тази част от имота, решението на Окръжен съд - Стара Загора следва да се отмени, а на жалбоподателите следва да се признае правото на обезщетение в хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, вр. чл. чл. 3, ал. 1 т. 3 от ЗОСОИ - с компенсаторни записи. За останалата част от имота - с площ от 513 кв. м., отчуждена по силата на регулационния план от 1955 г. за обществено мероприятие, решението е правилно и следва да се остави в сила. При наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение