Решение № 327 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 628/2008 г.

Решение № 327 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 628/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК . С решение № 450/26.11.2007 г. по в. гр. д. № 875/06 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено частично решение № 148 от 2.06.2006 г. по гр. д. № 84/06 г. на Великотърновския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС В. П. Г. е осъден да предаде на ВК "З" гр. Б. владението върху следните движими вещи: казан за ракия инв. № 4* казан за ракия инв. № 4* помпа 12 Е 50 с инв. № 4* помпа 6Е32 синв. № 4* помпа "В" с инв. № 4* останалата част, с която е бил уважен предявеният от ВК "З" против В. П. Г. иск за ревандикация на движими вещи, подробно индивидуализирани в диспозитива на решението, първоинстанционното решение е оставено в сила. Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ответника В. В същата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответникът по касация ВК "З" гр. Б. в писмено възражение изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, приема за установено следното. От фактическа страна по делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2004 г. на публичен изпълнител при АДВ - РД Р. на касатора е възложен недвижим имот, описан в постановлението като винарна изба от 1490 кв. м., дворно място от 11 860 кв. м. и машини и съоръжения, посочени в АДС № 35/55 г., собственост на ВК "З" гр. Б. Предмет на предявения от ВК "З." ревандикационен иск са вещи, изброени в 32 пункта в исковата молба, за които ищецът е твърдял, че са се намирали във винарската изба, но не са били предмет на публичната продан, поради което се владеят от ответника без правно основание. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на посочените вещи на основание § 1 от ДР на ЗК . Със заповед № РД-25049/13.07.1993 г. на Министъра на промишлеността е разпоредено възстановяване на ПК "З" гр. Б. на собственост върху винарската изба, отнета по силата на ПМС № 236/52 г. и стопанисвана от "Р" ООД гр. П.. На същата дата е съставен и протокол- опис, в който е отразено предаването на възстановеното имущество- земя, сгради, машини и съоръжения и краткотрайни активи. След съпоставка на вещите по исковата молба, въззивният съд е приел, че същите са идентични с описаните в протокола и към момента на продажбата на винарната изба от публичния изпълнител са се намирали в нея. Възражението на касатора, че е придобил собствеността върху тези вещи по силата на възлагателното постановление от публичния изпълнител, е намерено за неоснователно по съображения, че те не са били обект на изпълнение, тъй като не фигурират в протокола за опис на имота и не са оценявани от лицензирания оценител. В постановлението за възлагане е посочено, че се възлагат машини и съоръжения, като се препраща към АДС № 35/55 г., в който също не фигурирали описани такива вещи. Оттук съдът е заключил, че касаторът владее процесните вещи без основание. Въззивното решение е неправилно. Събраните по делото доказателства не са обсъдени от въззивния съд съобразно изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) в тяхната цялост и с оглед всички обстоятелства по делото. Обратно на приетото от въззивния съд, при определяне пазарната стойност на търговския обект, е била извършена оценка на инвентар и оборудване, което се установява от доклада на лицензирания оценител. Неправилно съдът е придал решаващо значение на това, че в документите, приложени към преписката на публичния изпълнител и в постановлението за възлагане няма изрично посочени движими вещи, като не е съобразил, че предмет на продажба е бил търговски обект "винарска изба" в неговата цялост, а не отделни вещи от него. При това положение е следвало да се изясни процесните вещи, с оглед предназначението и характеристиките им, дали не са такива, които са трайно прикрепени към земята и сградите. Ако това е така, би следвало да се приеме, че те са загубили своята юридическа самостоятелност като обекти на правото на собственост и ще се третират като принадлежност към недвижимия имот, в какъвто случай не би било необходимо да се конкретизират при продажбата му. Като не е обсъдил цялостно всички доказателства по делото и не е изяснил релевантни за изхода на спора факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. По тези съображения въззивното решение като постановено при наличие на касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът