Решение № 1142 от 2.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба на Глобъл Стратеджи ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, [адрес] срещу Решение 283 от 17.03.2022 г. на Административен съд, София-област по административно дело 40/2021. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение 914-ИП от 15.12.2020 г. на Комисията за финансов надзор (КФН или Комисията), с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 10, 11 и 14 във вр. с ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), отказва да издаде лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на Глобъл Стратеджи ЕАД. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че съдът правилно е установил фактите по делото, но неправилно е приложил материалния закон към тях, не е мотивирал всичките си изводи и въобще не е коментирал всички основания за отказа. Последователно опровергава изводите на съда по всяка от 7 точки, с които е обоснован отказът за издаване на лиценз, като аргументира, че В. Кърджиева притежава нужната техническа и управленска компетентност, финансово стабилна е и може да окаже финансова подкрепа на дружество при нужда; К. Димитров притежава необходимия опит за длъжността член на Съвета на директорите (СД) и отговаря на всички изисквания на чл. 13, ал. 3 ЗПФИ; всички необходими документи са представени и отговарят на законовите изисквания; произходът на средствата източник на капитала е доказан; представена е достатъчно информация и доказателства за пригодността на членовете на СД; дружеството има добра репутация и не е участвало в непозволени дейности и няма отношения с дружества, които развиват такива дейности. Сочи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че съдът не е осигурил възможност на дружеството да представи поискани от Столична дирекция на вътрешните работи доказателства, които да опровергаят изводите на КФН относно т. 7 от отказа. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решението за отказ за издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на Глобъл Стратеджи ЕАД и да задължи органа да издаде такъв. Касаторът се представлява от адвокат М. Станчев от Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба КФН, чрез процесуалния си представител Б. Герчева обосновава законосъобразност на административния акт и намира съдебното решение за правилно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 28.06.2019 г. Глобъл Стратеджи ЕАД подава заявление до КФН за издаване на лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 6, ал.2, т. 1, 2, 4, 5 и 7 и допълнителни услуги по чл. 6, ал. 3, т. 1-5 и 7 ЗПФИ ведно с необходите документи и доказателства. 100 % от капитала на заявителя е собственост на Икон ЕООД. Считано от 28.02.2020 г. едноличен собственик и управител на Икон ЕООД е В. Кърджиева, съответно същата е непряк собственик на Глобъл Стратеджи ЕАД. На 17.07.2019 г. КФН изисква от Глобъл Стратеджи ЕАД допълнителни документи и информация, за което е предоставен срок от 30 работни дни. На 22.08.2019 г. Глобъл Стратеджи ЕАД представя част от исканите документи и информация. На 03.09.2019 г. с Решение 1003-ИП, КФН прекратява производството по заявлението от 28.06.2019 г. поради липса на всички необходими документи, доказателства и информация. Решение 1003-ИП/03.09.2019 г. на КФН е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд, София-област. Последният с Решение 104/21.01.2020 г. по адм. дело 1287/2019 г. е отменил Решение 1003-ИП/03.09.2019 г. на КФН и е върнал преписката на Комисията за продължаване на производство по същество на заявлението от 28.06.2019 за издаване на лиценз. Съдебното решение е влязло в законна сила на 15.06.2020 г. На 15.09.2020 г. КФН е предоставила двумесечен срок за отстраняване на непълноти и несъответствия и предоставяне на допълнителна информация и документи на Глобъл Стратеджи ЕАД. На 16.11.2020 г. Глобъл Стратеджи ЕАД предоставя допълнителни документи и информация. На 15.12.2020 г. КФН постановява Решение 914-ИП, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 10, 11 и 14 във вр. с ал. 2 ЗПФИ отказва да издаде лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на Глобъл Стратеджи ЕАД. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган предвид нормата на чл. 13, ал.1, т. 5 ЗКФН, отговаря на изискванията за форма и съдържание и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че не са представени доказателства, които да оборват фактическите изводи на КФН по нито една от седемте точки на отказа, поради което прави извод, че фактите са установени пълно и точно, а материалният закон към тях е издирен и приложен правилно. Въз основа на горното първоинстанционният съд заключава, че оспореният акт е законосъобразен, поради което отхвърля жалбата на дружеството срещу него. Решението на съда валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че Решение 914-ИП/15.12.2020 г. на КФН е издадено от компетентен орган. Решението е издадено от Комисията на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗКФН и чл. 22, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 10, 11 и 14 вр. ал. 2 ЗПФИ. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗКФН Комисията за финансов надзор е компетентна да издава разрешения (лицензии) за извършване на дейност, регулирана от Закона за пазарите на финансови инструменти. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 10, 11 и 14 вр. ал. 2 ЗПФИ Комисията за финансов надзор отказва издаването на лиценз, когато: т. 2. някое от лицата по чл. 12 и чл. 13, ал. 1 и 6 не е с достатъчно добра репутация, не притежава достатъчно знания, умения и опит или не може да отдели достатъчно време за изпълнението на задълженията си в инвестиционния посредник, не отговаря на други изисквания на закона или ако обосновано може да се предположи, че лицето ще застраши ефективното, стабилното и разумното управление на инвестиционния посредник, интересите на клиентите му или целостта на пазара; т. 3. лице, което притежава пряко или непряко квалифицирано дялово участие в дружеството заявител, не притежава достатъчно добра репутация, професионален опит или финансова стабилност, съобразно квалифицираното си дялово участие, или с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на инвестиционния посредник или на неговите операции; т. 4. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно или с противоречиво съдържание; т. 6. поради свързаност между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор върху инвестиционния посредник; т. 10. по нейна преценка размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя; т. 11. произходът на средствата, с които лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, са направили вноски, не е ясен или не е законен; т. 14. заявителят не отговаря на изискванията на закона, актовете по прилагането му, както и приложимите към дейността на инвестиционните посредници други нормативни актове или регламенти. За всяко от посочените правни основания за отказ по чл. 22, ал. 1 ЗПФИ в обстоятелствената част на административния акт се съдържат конкретни фактически основания. Административният акт има разпоредителна част и подпис. Следователно оспореното решение отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и същият извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Административното производство е започнало по искане на Глобъл Стратеджи ЕАД. Комисията няколко пъти е осигурила възможност на дружеството да представи допълнителна информация и доказателства във връзка с направено искане. С оглед на посоченото правилен и съответен на закона, и представените доказателства е изводът на съда, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основанията за отказ по чл. 22, ал. 1 ЗПФИ са групирани в 7 точки от административния акт, като наличието и само на едно от тях е достатъчно за постановяването на отказ. В случая спорът се свежда до това дали установените факти съответстват на посоченото материалноправно основание за отказ. В първата точка от обстоятелствената част на административния акт има констатация за основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗПФИ, като КФН го е мотивирала с това, че от представените доказателства не може да се направи извод, че лицето В. Кърджиева притежава необходимата техническа компетентност като компонент на добрата репутация за лицето, притежаващо квалифицирано участие в инвестиционния посредник. Комисията правилно не е кредитирала представената препоръка от Матадор Прайм ООД в несъстоятелност. Първо, лицензът на Матадор Прайм ООД за извършване на дейност като инвестиционен посредник е отнет поради злоупотреба с клиентски активи. Обстоятелство, че В. Кърджиева има отношение към друг инвестиционен посредник, който е с отнет лиценз, вече влияе неблагоприятно върху добрата й репутация и тя не може да бъде определена като достатъчно добра , каквото е изискването по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗПФИ. Предвид липсата на легална дефиниция на значението на достатъчно добра следва да се вземе предвид речниковото значение на думата достатъчно - който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия . В случая нуждите са свързани с добросъвестно и с висок професионализъм изпълнение на дейността като инвестиционен посредник съобразно размера на квалифицирано дялово участие в дружеството на оценяваното лице. След като името на това лице е свързано с друго дружество, което е с отнет лиценз за инвестиционен посредник, то не може да се приеме, че репутацията на това лице е достатъчно добра . Второ, при проверка в архива на Матадор Прайм ООД Комисията е установила, че в него не се съдържат никакви доказателства, че В. Кърджиева е осъществявала дейностите, посочени в препоръката. Опит, относим към дейността на инвестиционните посредници, не се установява и от останалите доказателства по делото. Посочените в касационната жалба доказателства касаят образованието на лицето, участието му в обучителни мероприятия и професионалния му опит като счетоводител и управител на Икон ЕООД. Тези доказателства са обсъдени, както от административния орган, така и от съда, и обосновано са преценени като недостатъчни за установяване на техническа компетентност на лицето. По горните съображения правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че е налице материалноправното основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗПФИ. Във втората точка от обстоятелствената част на административния акт има констатация за основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 10 ЗПФИ. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 10 ЗПФИ преценката относно възможността на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, за оказване на капиталова подкрепа на дружеството-заявител е изцяло от компетентността на Комисията и за да е налице основание за отказ, необходимо е да се обоснове съмнение относно надеждността и пригодността на лицата да окажат такава подкрепа. В тази част отказът е мотивиран с констатации относно финансовото състояние на Икон ЕООД пряк собственик на капитала на дружеството-заявител, както и относно произхода на средствата на В. Кърджиева едноличен собственик на Икон ЕООД и непряк собственик на капитала на дружеството-заявител, която е декларирала в производството пред КФН, че желае да придобие 500 000 броя акции с номинална стойност 1 лв., представляващи 100 % от капитала на дружеството-заявител. Комисията е извършила проверка на декларацията за произход на средствата на В. Кърджиева, представена с писмо вх. РГ-03-275-1 от 16.11.2020 г. В посочената декларация лицето е заявило, че произходът на сумата от 500 000 лв., с които ще заплати акциите на дружеството-заявител, е възнаграждението по договор на Икон ЕООД с грузинско дружество за предоставяне право на ползване на ноу-хау по сертификат за регистрация на полезен модел. В същата декларация В. Кърджиева е декларирала размера на платените данъци за получените от нея доходи през периода 2015-2019 г. и че разполага с парични средства в размер на 71 074,17 лв. След анализ на данните от декларацията за произход на средствата на В. Кърджиева и останалите доказателства от преписката Комисията е констатирала, че значителна част от притежаваните от нея парични средства (71 074,17 лв.) са блокирани (25 000 лв.), т.е. лицето не може да разполага с тях, както и че доходът от трудови правоотношения е под 1 000 лв. месечно, дивиденти до 28.02.2020 г. не са получавани. Относно Икон ЕООД е установено, че дружеството отчита загуби и собственият му капитал е намалял от 500 000 лв. на 320 000 лв. Основните приходи на Икон ЕООД са от посочения по-горе договор с грузинското дружество за предоставяне право на ползване на ноу-хау, в който има клаузи, предвиждащи връщането на част от вече получения приход, поради което съществува несигурност за размера на приходите от тази сделка и възможността на Икон ЕООД да окаже капиталова подкрепа на заявителя при необходимост. Въз основа на установените по-горе факти обосновани са мотивите на органа и съда за липса на съответствие на притежаваните средства и заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя, т.е. налице е несъразмерност, като същата поражда и съмнение относно надеждността и пригодността лицата (физическото лице В. Кръджиева и юридическото Икон ЕООД) да окажат необходимата финансова подкрепа на дружеството-заявител, както и индиция, че такава може да се наложи поради наличните загуби на дружеството и намаляването на капитала му. С оглед посочено налице е материалноправното основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 10 ЗПФИ. В третата точка от обстоятелствената част на административния акт има констатация за основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗПФИ. Разпоредбата сочи, че се постановява отказ, когато някое от лицата по чл. 12 и чл. 13, ал. 1 и 6 не е с достатъчно добра репутация, не притежава достатъчно знания, умения и опит или не може да отдели достатъчно време за изпълнението на задълженията си в инвестиционния посредник, не отговаря на други изисквания на закона или ако обосновано може да се предположи, че лицето ще застраши ефективното, стабилното и разумното управление на инвестиционния посредник, интересите на клиентите му или целостта на пазара. В случая органът е мотивирал отказа си от фактическа страна с невъзможността на К. Димитров като член на Съвета на директорите на дружеството-заявител да отделя достатъчно време за изпълнението на задълженията си в инвестиционния посредник, тъй като той е управител в четири други дружества и член на съвета на директорите или управителния съвет в още три дружества, има и ангажименти към международни организации. Допълнително е изложен и мотивът, че професионалният опит на К. Димитров е отбелязан само в автобиографията му, докато за другите членове на Съвета на директорите са представени и допълнителни доказателства, каквито не са представени за К. Димитров, а от публично достъпните данни не може да се установи точният период на заемане на конкретните длъжности, поради което не са налице достатъчно доказателства за наличието на достатъчни знания, умения и опит, за да заема длъжността член на Съвета на директорите с оглед изискванията на чл. 13, ал. 3 ЗПФИ. В касационната жалба по същество се признава фактът, че К. Димитров участва в управлението на други дружества, но се сочи, че предвид по-малкия им мащаб това няма да му попречи да отделя достатъчно време за изпълнение на задълженията си в инвестиционния посредник. Доводът по касационната жалба е неоснователен. Водещият мотив на органа за отказа е именно заключението, че предвид голямата си ангажираност лицето няма да може да отделя достатъчно време за изпълнение на задълженията си. Не са представени доказателства за мащаба на дейността и начина на организация на работа в дружествата, в чието управление участва Димитров, които да налагат извод, че ангажираността ми му е малка и той може да поеме допълнителни отговорности. Доколкото е установено (и се признава в касационната жалба), че е управител в четири дружества, а дейността на управителя в търговските дружества се свързва с конкретната оперативна дейност и администрирането на текущата дейност на дружеството, т.е. предполага ежедневна заетост едновременно в четири дружества, то неоправдан от житейска и правна гледна точка е доводът по касационната жалба, че лицето ще има достатъчно време за изпълнение на задълженията си в един нов инвестиционния посредник, който тепърва следва да се налага на пазара и да привлича клиенти. Следователно изводът, направен от административния орган и съда, че заетостта на лицето К. Димитров в други дружества е голяма и той не може да отделя достатъчно време за изпълнение на задълженията си в инвестиционния посредник, съответства на представените доказателства и закона. Обосновано също така органът и съдът са приели, че дружеството-заявител не е представило доказателства за професионалния опит на Димитров. Спорният въпрос в случая е не дали данните от автобиографията на лицето отговарят на нормативните изисквания за професионален опит на член на съвета на директорите в ИП, а дали тези данни са подкрепени с доказателства. В тежест на жалбоподателя е да установи, че е изпълнил указанията на органа за представяне на такива доказателства. В случая в касационната жалба не се твърди, че са изпълнени указанията на органа, а отново се възпроизвежда съдържанието на автобиографията, поради което оплакванията за допуснато нарушение от органа не се потвърждават. С оглед посочено налице е материалноправното основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗПФИ. В четвъртата точка от обстоятелствената част на административния акт има констатация за основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 14 ЗПФИ и е най-общото от всички, доколкото разпоредбата сочи, че Комисията отказва издаването на лиценз, когато заявителят не отговаря на изискванията на закона, актовете по прилагането му, както и приложимите към дейността на инвестиционните посредници други нормативни актове или регламенти, т.е. разпоредбата е бланкетна и следва в мотивите на акта да е посочено конкретното нормативно изискване, на което не отговаря заявителят. В случая КФН отказва лиценз поради неизпълнени указания за представяне на доказателства относно информация за ръководния орган и лицата, които управляват стопанската дейност по чл. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943 и ЗПФИ и по-конкретно: в автобиографията на В. Белчев не са отразени всички позиции, заемани от лицето през последните 10 години; не е представено удостоверение от Прокуратурата на Република България за К. Димитров; не са представени препоръки за К. Димитров; в представените декларации липсват данни относно обстоятелства по чл. 13, ал. 4, т. 4, предл. 2, т. 5-7 ЗПФИ. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че Комисията е можела да направи служебна проверка относно регистрите за обвинения при необходимост, поради което отказът поради липса на удостоверение от Прокуратурата е неоснователен. Съгласно чл. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943 Кандидат, който иска лиценз като инвестиционен посредник в съответствие с дял II от Директива 2014/65/ЕС, представя пред компетентния орган следната информация: a) по отношение на членовете на ръководния орган и лицата, действително ръководещи стопанската дейност, и съответните им правомощия и упълномощени лица: i) лични данни, включително име, дата и място на раждане, личен национален идентификационен номер, ако има такъв, адрес и координати за връзка; ii) длъжността, на която лицето е/ще бъде назначено; iii) автобиография, в която се посочва съответното образование и професионално обучение, професионален опит, включително имената на всички организации, за които лицето е работило и естеството и продължителността на упражняваните функции, по-специално за всички дейности, попадащи в обхвата на желаната длъжност; за позиции, заемани през последните 10 години, при описанието на съответните дейности се посочват подробно всички делегирани правомощия и правомощия във вътрешния процес на вземане на решения на лицето и областта на операциите под негов контрол. iv) документация, отнасяща се до репутацията и опита на лицето, по-специално списък с референтни лица, включително информация за контакт и препоръки; v) данни от регистри за съдимост и информация за наказателни разследвания или производства, съответните граждански и административни дела и дисциплинарни наказания, открити срещу лицето (включително лишаване от правото на упражняване на дейност като ръководител на предприятие, неплатежоспособност, несъстоятелност и подобни процедури), по-специално под формата на официален сертификат (ако и доколкото такъв е на разположение от съответната държава членка или трета държава), или чрез друг равностоен документ; информацията за текущи разследвания може да бъде предоставена чрез клетвена декларация; vi) информация относно отказ на регистрация, разрешение, членство или лиценз за извършване на търговска дейност, стопанска дейност или упражняване на професия; отнемане, отмяна или прекратяване на такава регистрация, разрешение, членство или лиценз; принудително отстраняване от регулаторен или държавен орган или от професионална организация или сдружение; vii) информация относно освобождаване от длъжност или ползваща се с доверие позиция, доверително или сходно отношение; viii) информация дали вече е била извършена оценка на репутацията и опита като приобретател или като лице, което управлява стопанска дейност (включително дата на оценката, наименование на органа и удостоверителни документи за резултата от оценката); ix) описание на финансовите и нефинансовите интереси или връзки на лицето и неговите близки роднини с членове на ръководния орган и титуляри на ключови функции в същата институция, институцията майка и дъщерни дружества и акционери; x) подробни данни за резултатите от оценките на пригодността на членовете на ръководния орган, проведени от кандидата; xi) информация относно минималния срок, през който лицето ще изпълнява функциите си в рамките на посредника (в години и месеци); xii) информация относно човешките и финансовите ресурси, предвидени за въвеждането в работата и обучението на членовете (в години и месеци); xiii) списък с понастоящем заеманите от лицето изпълнителни и неизпълнителни ръководни функции. За целите на буква а), подточка ix), понятието финансови интереси включва кредитни операции, гаранции и залози, докато нефинансови интереси може да включва семейни или близки взаимоотношения; б) служителите на вътрешните структури за управление и контрол. КФН е дала конкретни указания каква допълнителна информация и доказателства да се представят за всеки член на ръководните органи, но въпреки това указанията не са изпълнени в пълнота. Нормативното изискване възлага задължение за кандидата за лиценз да удостовери конкретни факти, в случая не е представено удостоверение от Прокуратурата на Република България относно К. Димитров, докато за другите лица, заемащи ръководни позиции, такова е представено. Следователно доказано е неизпълнение в пълнота на дадените указания за представяне на доказателства относно обстоятелствата по чл. 4, т. v от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943. Правилен е и изводът, че в представената автобиография от В. Белчев не са отразени всички позиции, които той е заемал през последните 10 години, каквото е изискването на чл. 4, т. iii от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943, както и липсват препоръки за К. Димитров съгласно чл. 4, т. iv от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943. При проверка на съдържанието на подадените декларации се потвърждава изводът на органа и съда, че не съдържат данни за обстоятелствата по чл. 13, ал. 4, т. 4, предл. 2, т. 6 и 7 ЗПФИ. В декларациите не се съдържат данни, че лицата не са лишени от право да извършват професионална дейност - чл. 13, ал. 4, т. 4, предл. 2 ЗПФИ; относно обстоятелствата по чл. 13, ал. 4, т. 6 ЗПФИ декларацията обхваща тригодишен период, а законът изисква петгодишен; относно обстоятелствата по чл. 13, ал. 4, т. 7 ЗПФИ декларацията не обхваща Закона за кредитните институции, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване. Не се потвърждава само изводът на органа и съда в частта за обстоятелствата по чл. 13, ал. 4, т. 5 ЗПФИ. По горните съображения е налице материалноправното основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 14 ЗПФИ, но това не променя извода, че декларациите са с непълно и несъответно на нормативните изисквания съдържание. В петата точка от обстоятелствената част на административния акт има констатация за основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗПФИ и се отнася до произхода на средствата, с които лицата записали 10 и над 10 % от капитала са направили вноските си, като изискването е той да е ясен и законен. Достатъчно е нарушение само на едно от двете изисквания, за да е изпълнено материалноправното основание за отказ по посочената норма. Комисията приема от фактическа страна, че заявителят е новоучредено дружество, което няма други източници на капитал освен първоначалния такъв набран основно чрез договор за покупко-продажба на ноу-хау между Икон ЕООД (едноличен собственик на капитала на Глобъл Стратеджи ЕАД) като патентодържател и грузинско дружество като лицензополучател с право да ползва ноу-хау за Метод и система за локализация и навигация в затворени помещения , съгласно сертификат за полезен модел 2182 от Патентно ведомство на Република България (ПВ). По декларирани данни от заявителя се установят противоречия кога е създаден полезният модел и съответно кога е регистриран в ПВ, дали е полезен модел или изобретение, каква е стойността му и т.н. Конкретно се сочи, че В. Кърджиева декларира дата на изобретяване 29.01.2016 г., а са представени документи с дата за заявка за регистрация от 08.07.2013 г. Следователно не може да се установи обектът на закрила, което се отразява в описаните неточности при установяване на стойността му и идентичността му с предмета на договора с грузинското дружество. КФН обръща внимание и на клаузите в договора, които предвиждат връщане на значителна част от уговорената цена при определени условия, а това създава несигурност относно очаквания доход. Описани са и разминавания в декларираните активи на дружеството и данни от баланса на активите като цяло и в отделни активи, като във връзка с всичко изложено е направен извод, че не е налице яснота на каква стойност са активите на дружеството, поради което е изведен краен извод за липса на яснота относно произхода на средствата, осигуряващи капитала на дружеството-заявител. Доводът по касационната жалба е, че соченото основание за отказ не е налице, тъй като е представена оценка от регистриран оценител за оценка на търговски предприятия и вземания, и относно реализирането на патент на стойност 522 540 евро или 1 022 000 лева, представени са също и финансови отчети и банкови извлечения. Доводът е неоснователен. Видно и от касационната жалба неяснотата какво точно представлява предметът на договора с грузинското дружество се задълбочава, както и какво точно е оценявал регистрираният оценител. Първоначално се твърди полезен модел, а после изобретение. Понятията полезен модел и изобретение имат различно значение, което е дефинирано в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Правната им закрила има различно съдържание и се предоставя при различни условия и ред, които са регламентирани в същия закон. Следователно правилен е изводът на КФН, споделен от административния съд, че представените изначално противоречиви данни дискредитират дадената оценка относно стойността му и ведно с откритите допълнително разминавания в декларираните активи и данните от баланса, както и с конкретното съдържание на договора с грузинското дружество създават неяснота относно произхода на средствата, с които са направени вноски за капитала в дружеството-заявител. С оглед всичко посочено, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че е налице материалноправното основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗПФИ. В шестата точка от обстоятелствената част на административния акт има констатация за основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗПФИ - заявителят е представил неверни данни или документи с невярно или с противоречиво съдържание. КФН мотивира от фактическа страна отказа на това основание основно с противоречиво съдържание в представените документи относно оценката за пригодност на членовете на Съвета на директорите и прокуриста. Откроява се липсата на част от матрицата за колективна пригодност на лицата, липсата на протокол от 13.11.2020 г. относно резултатите от оценката за пригодност на членовете на Съвета на директорите, посочен в обобщената информация, както и противоречиви данни относно датата на съставянето му като част от документите е представен протокол от 27.10.2020 г. Най-вероятно разминаването се дължи на многократните смени в състава на Съвета на директорите и множеството оценки, които се е наложило да бъдат правени, но това е довело до явно противоречие в представените окончателни документи и тяхната непълнота. Друг мотив за отказ на това основание е свързан с противоречивата информация относно срока, в който лицата М. Маринов, М. Станчев и К. Димитров се очаква да изпълняват възложените им правомощия. Обоснован е и съответен на представените по делото доказателства е изводът, че срокът, в който се очаква посочените лица да изпълняват задълженията си, е неясен и на различни места има посочени различни дати, които не кореспондират помежду си. Относно липсата на автентичност на подписа на лицето В. Караиванов, то основателен е доводът на касатора, че Комисията е следвало да изясни въпроса като поиска потвърждение от лицето дали подписът е негов или да назначи графологична експертиза, която единствено може да даде компетентен отговор по този въпрос. Следователно в тази част отказът на основание чл. 22, ал.1, т. 4 ЗПФИ е необоснован. Последното не променя крайния извода на съда, че основанието за отказ по чл. 22, ал.1, т. 4 ЗПФИ е налице, доколкото останалите фактически основания за отказа са доказани. В последната седма точка от отказа органът е изложил мотиви за наличие на две основания за отказ. Първото от тях е по чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗПФИ поради свързаност между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор върху инвестиционния посредник . От фактическа страна основанието е мотивирано с наличие на данни, че дружеството-заявител е гарант по всички сделки на Гранд Истърн Маркет ЕООД, което извършва дейност по инвестиционно посредничество, без да има лиценз за това, и това създава обосновано съмнение, че поради свързаност между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор върху инвестиционния посредник. Второто основание е по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗПФИ. От фактическа страна основанието е мотивирано, че участието на дружеството-заявител като гарант по сделките на Гранд Истърн Маркет ЕООД, което извършва дейност по инвестиционно посредничество, без да има лиценз за това, накърнява добрата репутация на дружеството-заявител. Основанието за отказ по т. 3 на чл. 22, ал. 1 ЗПФИ се отнася до добрата репутация на лице, което притежава пряко или непряко квалифицирано дялово участие в дружеството-заявител, а не до репутацията на самия заявител, в какъвто смисъл са мотивите на КФН, поради което тази констатация е в противоречие на материалния закон. За да е налице основанието за отказ по т. 6 на чл. 22, ал. 1 ЗПФИ, една от кумулативно изискуемите предпоставки е наличие на свързаност между заявителя и други лица . В случая наличието на свързаност между заявителя и посоченото по-горе дружество е обосновано от органа от фактическа страна въз основа на проект на договор, по който Гранд Истърн Маркет ЕООД е посочен като изпълнител, а дружеството-заявител като негов гарант. Проектът на договор е представен в КФН от трето лице, което е подало жалба в КФН за това, че Гранд Истърн Маркет ЕООД предоставя инвестиционни услуги, без да има лиценз за това. Според органа проектът на договор е достатъчно доказателство, че дружеството-заявител е гарант на Гранд Истърн Маркет ЕООД за предоставяните от последното инвестиционни услуги без лиценз. Така описаното фактическо основание е недостатъчно, за да изпълни материалноправното основание за отказ по чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗПФИ, тъй като органът се позовава на проект (формуляр) на договор, като няма данни такъв да е сключен и съответно индивидуализиран с дата, страни, предмет и т.н. Следователно изводът за наличие на основанието за отказ по т. 6 на чл. 22, ал. 1 ЗПФИ не се подкрепя от представените по делото доказателства и противоречи на материалния закон. В връзка с това основание за отказ касаторът е обосновал в касационната си жалба и касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила неосигуряване на възможност на жалбоподателя да представи доказателства в защита на тезата си, че няма търговски отношения с Гранд Истърн Маркет ЕООД и последното е злоупотребило с името му, за което е налице преписка в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Действително съдът се е произнесъл преди да постъпи по делото отговор от СДВР. За забавянето съдът е бил информиран от жалбоподателя. Доколкото представените по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на основанието чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗПФИ, то събирането на допълнителни доказателства за опровергаване на констатацията на органа не е необходимо и съответно не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е само това нарушение, което ако не беше извършено, то крайният резултат би бил различен. В случая оспореният отказ за издаване на лиценз за инвестиционен посредник е постановен на повече от едно основание по чл. 22, ал. 1 ЗПФИ, като наличието и на само едно от тях е достатъчно, за да обоснове извод за законосъобразност на административния акт във връзка с правилното приложение на материалния закон. Крайният извод на касационната инстанция е, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което първоинстанционният съд е постановил правилно решение за отхвърляне на жалбата срещу него. По горните съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение