Решение № 5374 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16890/2013 г.

Решение № 5374 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16890/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 2774/05.11.2013 г. по адм. д. № 1378/2013 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Жельо Янулов Желев чрез своя процесуален представител в писмено възражение намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Жельо Янулов Желев, от гр. Варна, срещу решение № 799-5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбСъвет Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" без квартали № № 20,21 и 26, в това число и схеми: схема за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, сборна схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно комуникационна схема в частта на ПИ с идентификатор № 10135.2517.1470 и предвидената тупикова улица с обръщач от о. т. 1151 до о. т. 1152. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С оспорения ПУР от ПИ 1470 се отнемат 201 кв. м за улици от второстепенна улична мрежа, като площта от имота, която остава след отнемането е 797 кв. м и отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Напречният наклон на терена в относимия участък е около 14%, с наклон от североизток към югозапад, поради което на основание § 5, т. 13 от ДР на ЗУТ, теренът е преобладаващо стръмен, а във връзка с § 2, т. 1 от ДР на Наредба № 2/2004 г., са налице "тежки теренни условия". С оглед горното се налага извода, че на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7/2003 г. е допустимо намаляване общият габарит на обслужващата улица VI клас западно, от 6,0 м на 5,5 м при запазена западна улична регулационна линия, с което се намалява засегнатостта на процесния имот. Възможно е разполагане на обръщача в съседния ПИ № 10135.2571.4350 с намален габарит на улицата от 6,0 м на 5,5 м, при който засегнатостта на ПИ-1470 и ПИ-4350, става относително равностойна в процентно отношение /13,51% към 11,16%/. Това сочи пряко нарушение на нормата на чл. 6 от АПК, въвеждаща принципа на съразмерност в дейността на административните органи. Така постановеното решение е материално законосъобразно: Избраният вариант за обслужваща процесния имот улица от административния орган не е единственият възможен и най-икономичен. Налице са други такива, без да се нарушава възможността за обслужване на прилежащата територия, на провеждането на проектната инженерна инфраструктура, на вертикалната планировка и оттичането на повърхностните води. Същевременно се намалява степента на засегнатата територия на процесния имот в посока на изравняване в процентно отношение със съседния имот, като за процесния се намалява от 20, 12 % на 13, 51 % към 11, 16 % за съседния имот. След като съществуват обективно други варианти, който са по-икономични, лесно осъществими и по-благоприятни, то административният орган е следвало да приложи принципа на съразмерност, уреден в общата норма на чл. 6 от АПК. При възможността за по-малко засягане при отнемането на части от отделни имоти административният орган не е задължен да приеме именно заключението на вещото лице при промяна на предвижданията, а да изготви именно такава промяна, която да удовлетвори изискването за съразмерност, след като има и други, технически възможни варианти. Предвид изложеното се налага изводът за несъотвествие на плана с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. При изложените съображения, като е отменил акта в обжалваната му част, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение