Решение № 3653 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2014 г.

Решение № 3653 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Андон Иванов Кожухаров и Георги Христов Пройчев, чрез упълномощената адв. Антоанета Павлова, срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. (Решение № 441) на Министерски съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, в частта му, с която е отчужден част от поземлен имот (ПИ) 99088.19.1 по кадастралната карта на кв. Долни воден, община Асеновград, в размер на 0,488 дка и е определено парично обезщетение за тази отчуждавана част в размер на 378,00 лв. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на процедурата по чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. Не е посочена конкретно нуждата от отчуждаване на земята. Отчуждаването е допустимо след влизане в сила на подробен устройствен план, а за изготвянето на такъв жалбоподателите не са били уведомени. За процесния имот тече процедура по смяна на начина на трайно ползване, което не е съобразено. Релевира се и нарушение на чл. 209 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Наред с това се твърди, че определеното обезщетение е несправедливо. Иска се отмяната на Решение № 441, в обжалваната част. Ответникът МС на РБ, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Моли да бъде кредитирана оценката, взета предвид от административния орган. В случай, че съдът намери жалбата за основателна, моли да бъде взета предвид оценката, дадена от вещото лице по вариант първи, Приложение 1 от заключението. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Галя Стефанова Басамакова - не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежни страни - адресати на Решение № 441, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС на РБ "Път II - 86, участък "I - 8 - Асеновград" е обявен за обект с национално значение - републикански път, който е обявен и за национален обект. На 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-19-89 от същата дата, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград. Парцеларният план е одобрен със Заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на министъра на регионалното развитие. На 20.06.2014 г. до МС на РБ е бил изпратен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив. С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 25 от 25.06.2014 г., за държавнa нуждa, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землище на кв. Долни воден, ЕКАТТЕ 99088, селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за земеделски нужди) се отчуждава имот по т. 35, собственост на Андон Иванов Кожухаров, Георги Христов Пройчев и Галя Стефанова Басамкова, с № 19001 по регистър и идентификатор 99088.19.1, с площ на отчуждаваната част 0,488 дка и площ на целия имот 2,712 дка и начин на трайно ползване "нива", при определен размер на паричното обезщетение 378,00 лв. Издадена е скица № 15-89438 от 2.04.2014 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив относно поземлен имот с идентификатор № 99088.19.1, находящ се в р-н Долни воден, община Асеновград, област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-52 от 8.07.2004 г., собственост на Андон Иванов Кожухаров и Георги Христов Пройчев, съгласно Нотариален акт № 160 от 3.09.2010 г. (по 1/4 ид. ч.) и на Галя Стефанова Басамакова, съгласно Нотариален акт № 153 от 11.07.2003 г. (относно 1/2 ид. ч.). Издадено е и Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия от началник Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив, съгласно което за имот с идентификатор 99088.19.1 са вписани следните данни: адрес - местност Бахчалъка, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, категория на земята при неполивни условия - III, местоположение на поземления имот спрямо строителните граници на населеното място, в което се намира имота - до 1 км и местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка - до 1 км. Оценката на отчуждаемите имоти по Решение № 441 е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД на 19.03.2012 г. По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. В настоящия случай релевантният период е 19.03.2012 г. - 19.03.2011 г. Съгласно посоченото в раздел II, точка 1.2.3., във връзка с Приложение № 7, таблица № 3 - 3 от оценителския доклад, оценката на земеделските имоти е изведена съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно - оценителна експертиза (СОЕ). Представено е заключение в три варианта (ведно с три приложения), изготвено от вещо лице, което отговаря на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 ДР на ЗДС. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Жалбата е основателна. Решение № 441 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС и в кръга на неговите правомощия. То има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила в съответствие с процедурата по чл. 34а, във връзка с чл. 33 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предложение до МС на РБ за отчуждаване на имотите, между които и процесния, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. Подробният устройствен план - парцеларен план за обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", засягащ землищата на с. Крумово и с. Брестник, община Родопи, с. Куклен, община Куклен и кв. Долни воден и кв. Горни воден, община Асеновград е одобрен със Заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г., обнародвана в Държавен вестник брой 9 от 31.01.2014 г. Неоснователни са доводите за издаването на оспореното решение при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Непредставянето на доказателства за изпълнението на процедурата по чл. 34а, ал. 3 ЗДС според настоящия състав не води на извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на спорното административно производство. Това е така доколкото, дори да е допуснато нарушение на посочената разпоредба, не може да се приеме, че недопускането му би имало за резултат акт с различно съдържание. Неоснователни са и останалите релевирани в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспореното решение - чл. 34б, ал. 2 - 4 ЗДС касае съобщаването на акта, а чл. 209 ЗУТ е неотносима към настоящата хипотеза разпоредба. По допуснатата и назначена СОЕ, във връзка с оспорване размера на определеното парично обезщетение за процесния имот, е изготвено и прието по делото заключение, разработено в три варианта. Относимо към правилното разрешаване на спорната хипотеза е даденото заключение по вариант първи на експертизата, което съдът кредитира и поставя в основата на решението си. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (ред., ДВ, брой 105/2014 г.), равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, като осредняването се извършва въз основа на не по - малко от две относими сделки. Следователно, а и по аргумент от последната разпоредба, за определяне на пазарна цена са необходими поне две реално сключени сделки. В случая, както се посочи, оценката по оспореното решение е формирана съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно заключението на СОЕ оценката е дадена съобразно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС по причина липсата на пазарни аналози, които да отговарят на изискванията на закона. Вещото лице дава заключение за равностойното парично обезщетение на отчуждаваната част от имота със статут на земеделска земя и фактическо ползване - нива, предвид непредставянето на доказателства за промяна на предназначението на имота, скица от община Асеновград и такива за одобряване на ПУП. Пазарните свидетелства по удостоверението от Агенция по вписванията съдържат данни за две сделки, които касаят сделки с идеални части от урегулирани поземлени имоти, тоест имотите не са със сходни на процесния характеристики. Наред с това нито една от страните по тях не е търговец. Съгласно вариант 1 (Приложение 1) от заключението размерът на дължимото обезщетение за отчуждаемата част от процесния имот е 390,00 лв. (при неполивни условия), а по вариант 2 (Приложение 2), този размер е 586,00 лв. Вариант втори дава размер на обезщетението при поливни условия, за което по делото относно имота не са представени доказателства, предвид което съдът не следва да го взима предвид. Вариант 3 (Приложение 3) дава актуална пазарна цена на имота по Сравнителния метод. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че този метод не съответства на приложимия към спорната хипотеза метод съгласно ЗДС. Съдът кредитира заключението по вариант 1. Предвид всичко изложено, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение приема, че в случая е неприложим метода на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, във връзка с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Отчуждаваната част от имота следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, както правилно е процедирал и административният орган. Оценяването по този ред е законосъобразно, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на установените от ЗДС изисквания. От вариант първи на заключението на СОЕ, който настоящият съдебен състав кредитира, се установява, че при съобразяване разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, стойността на обезщетението за отчуждаемия имот е 390,00 лв., което превишава определеното от административния орган по същия ред обезщетение с 12,00 лв. В заключението на експертизата вещото лице пояснява, че разликата в изчислението по този вариант се дължи на коефициента за отстояние на имота от строителни граници, който по негова преценка следва да е различен от възприетия в оценката, използвана от административния орган - вместо 0,15, следва да е 0,20. Заключението е прието от съда като неоспорено от страните. Предвид това, решението на МС, в оспорената му част относно обезщетението за отчуждаваната част от процесния имот, следва да се измени, като то се увеличи с 12,00 лв. - от 378,00 лв. на 390,00 лв. При този изход на спора на жалбоподателите се следват направените разноски съобразно доказателствата за извършването им. Ответникът МС на РБ следва да бъде осъден да заплати на двамата жалбоподатели сума в общ размер на 350,00 лв. за адвокатско възнаграждение, а на Пройчев и сума в размер на 200,00 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице. По причина гореизложеното и на осн. чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,