Решение № 14268 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2016 г.
ВАСVIII отделение23.11.2017 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4900/11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1813/16 г., по описа на Административен съд гр. С.. ОСЪЖДА "Финтех" ООД, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, сумата от 3 650 лева, направени разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14268 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Финтех" ООД, чрез законния си представител П. Р., срещу решение № 4900/11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1813/16 г., по описа на Административен съд гр. С. /АС/. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи се претендира отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / - С. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП /, чрез пълномощника си юрк. Михайлова оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение от 16.02.2016 г. на ВАС, Второ отделение, по адм. дело № 6258/2015 г. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2251200173/03.08.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - С.,, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 2506/22.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "Финтех" ООД е отказано правото да приспадне данъчен кредит, в общ размер на 112 112, 63 лева, по доставки от "Рай трейд 2011" ЕООД. На първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че предмет на процесните 49 броя данъчни фактури издадени от "Рай трейд 2011". ЕООД, са доставки на злато и сребро, за които се твърди, че са извършени през данъчни периоди м. м. 11, 12. 2011 г. През ревизирания период част от дейността на дружеството-жалбоподател е свързана с търговия с благородни метали. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на прекия и предходни доставчици и е установено, че част от предходните доставки са във връзка с предоставяне на работна сила. За останалите предходни доставчици - физически лица, във връзка с представени от прекия доставчик протоколи за изкупуване е установено, че или не са открити на адресите, или не са подписвали протоколи за предаване на златни и сребърни накити, респективно са декларирали че не са са изкупували и продавали благородни метали. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е прието, че от доказателствата по делото не се установява, че издателят на процесните фактури е разполагал с посочените в тях количества сребро и злато, за да ги достави на жалбоподателя. Този извод на съда не е разколебан и след обсъждане на представените от дружеството - жалбоподател, приемо-предавателни протоколи и декларации от пълномощник на управителя на доставчика - Г. Г. Доказателствената им стойност, съдът е приел, че е компрометирана, тъй като не е представено пълномощно относно лицето Г., че протоколите и декларациите са представени, едва във фазата на производството по административно обжалване на ревизионния акт, въпреки, че в хода на ревизията изрично са били изискани. Предвид нормата на чл. 181, ал. 1 ГПК, съдът е приел, че тези частни документи нямат достоверна дата на съставяне, както и конкретно място на предаване на стоките, тъй като е посочено само "гр. С.. " Протоколите са за предаване на благородни метали в количества, измерени в килограми. Не на последно място съдът е приел, че извършването от жалбоподателя на последващи освободени доставки, както и ВОД на стоки от същия вид, не променя извода за недоказаност на факта, че точно същите стоки са били предмет на доставка от "Рай трейд 2011" ЕООД. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото е безспорно установено, че касаторът е упражнил право на данъчен кредит по доставки от "Рай трейд 2011". ЕООД, с предмет доставки на злато и сребро. Първият спорен момент е установява ли се предаване на процесните количества благородни материали, въз основа на приемо-предавателни протоколи и декларации, подписани от пълномощник на доставчика - Г. Г. Настоящият състав споделя извода на АС, че липсват безспорни доказателства за предаване на стоката от посочения пълномощник и то в качеството му на представляващ дружеството-доставчик. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че към жалбата въз основа на която е образувано първоначалното съдебно производство е представено нотариално заверено пълномощно от представляващия дружеството доставчик по отношение на лицето Г. Г. Видно от описаното като приложение по т. 3 от жалбата се установява представяне на такова пълномощно, но след преглед на цялото съдебно досие не се установява наличие на такова. Ако страната беше проявила нужната проверка на доказателствата по делото и заинтересованост щеше да установи липсата на това доказателство, а не да твърди неправилност на изводите на съда в тази насока. Следва да се приеме за основателно становището на ответната страна изложено в производството при първоначалното разглеждане на делото, а именно, че от страна на касатора не е установена добросъвестност при избора на доставчика, от когото се твърди, че са получени килограми злато и сребро, понякога два пъти в едни и същи ден. Не е проверена представителната власт на лицето - Г. Г., не са изискани описаните в декларациите сертификати за чистота на благородните материали. С. К. заявява че е съставяла документите на място в офиса на касатора след предаване на стоката, вкл. и договорите за закупуване на материала-злато или сребро. Видно от представените по делото договори същите са сключени и подписани с представляващ дружеството доставчик: А. Г.-управител, за когото свидетелят не посочва че е присъствал при предаването на стоката. На следващо място представеното удостоверение за регистрация на доставчика № 4896 на МФ на основание чл. 13, ал. 1 от ВЗ е с дата 15.02.2012 г., т. е. след процесните доставки. Макар и издадено след доставките удостоверението е само за изкупуване на добито разсипно злато, а не и за извършване на търговия с благородни метали. Този факт сам по себе си не би бил водещ досежно изводите на съда. Обсъден с останалите доказателства по делото и преди всичко обстоятелството, че в декларациите подписани от лице без представителна власт са посочени като приложени към тях сертификати за чистота, каквито няма спор, че не са представяни, налага на извода за липса на реално предаване на стоката. Напротив установява се от показанията на св. С., че той е извършвал измерването, т. е. "окачествява пробите". Основателно в становището си при първото разглеждане на делото, данъчната администрация поддържа доводи за липса на проява на елементарен интерес от страна на касатора относно основния си доставчик, вкл. да провери регистриран ли е по изискуемия от закона ред, за да извършва търговска дейност с благородни метали. Такава регистрация е представена относно доставчика "Ю. Б." ЕООД, ведно с приложението към удостоверението за обекта на търговеца, лицата за контакт и лаборатория за маркиране. При изготвяне на ССЕ не е поставена задача за проверка счетоводството на доставчика досежно установяване факта на редовно водене на счетоводните сметки, което също е косвено доказателство за добросъвестността на касатора. За процесния период, както се установява и от показанията на свидетелите служители в дружеството, са изкупувани благородни материали и от множество физически лица, поради което и при липса на поставена задача на вещото лице, което да проследи счетоводно какво е количеството закупено от касатора от други доставчици, вкл. ФЛ не може да се приеме довода на касатора, че именно закупеното от "Рай трейд 2011". ЕООД злато и сребро е предмет на последващи облагаеми доставки. Неоснователен е довода на касатора, че приемо-предавателните протоколи и декларациите, подписани от пълномощник на доставчика - Г. Г. са представени в хода на ревизията, като се позовава на констатациите в ПИНП от 12.04.2012 г. за доставчика. Видно от ПИНП описаните протоколи са представените от доставчика във връзка със закупувани от него благородни материали, а не за предадени такива на касатора. Неоснователен е довода на касатора, че дори да не е установена представителната власт на лицето Г., то по аргумент от чл. 301 ТЗ, приложим както при сключването на сделките, така и при тяхното изпълнение, както и поради факта, че няма нормативно установено задължение за представляващите търговски дружества ръкописно да полагат подписа си по идентичен начин в търговски документи, то тези документи следва да бъдат кредитирани. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ установява презумпция, че при действия без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им. Сключената сделка, макар и без представителна власт, е действителна и ако иска да я лиши от правно действие търговецът трябва изрично да й се противопостави, което следва на направи веднага след узнаването. Противопоставянето предполага настъпване на неизгодни правни последици за търговеца, респ. ангажиране на неговата отговорност за изпълнение в хипотезата на чл. 301 ТЗ - когато не се е противопоставил на сделка, сключена от негово име без представителна власт, същият е обвързан и дължи изпълнение, респ. носи отговорност за неизпълнение. В хипотеза, при която се поддържа липса на реалност на доставката от приходната администрация, като трето за търговските правоотношения лице при константна практика, че само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно да обоснове тази реалност, позоваването на чл. 301 ТЗ е некоректно. Лицето е заинтересовано да поддържа реалност на сделката, поради което не може да се очаква от него да й се противопостави по смисъла на чл. 301 ТЗ. В случай, че приходната администрация излага съображения, че фактурите (или друг частен диспозитивен документ) са съставени за целите на процеса, то изцяло в доказателствена тежест на лицето е да докаже достоверността на датата на съставянето им, което не е успешно проведено в настоящото производство. Позоваването на практика на СЕС е основателно, но за различни от процесните факти. По изложените съображения и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и изричната претенция на ответника по жалбата "Финтех" ООД, следва да бъде осъден, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК и предвид обжалвания материален интерес - на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, в размер на 3 650 лева, за настоящата съдебна инстанция Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,