Решение № 3239 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2011 г.

Решение № 3239 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Павел Димитров Киров и Недялка Видева Видева, със съдебен адрес гр. Карлово, ул. "В. Левски" № 10, като законни представители на малолетната си дъщеря Мария Павлова Кирова против решение № 902 от 29.06.2011 г. по адм. д. № 644/2010 г. на Административен съд - Бургас. Релевират се доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - община Царево оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил предявеното от Павел Димитров Киров и Недялка Видева Видева два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 14196.40 лв. и неимуществени вреди в общ размер от 65000 лв. Съдът е приел същите за неоснователни и недоказани. В хода на съдебното производство е било установено, че въз основа на разрешение за строеж № 102/20.05.2005 г., ищците са започнали строеж на двуетажна жилищна сграда в собствени им недвижим имот в гр. Ахтопол, представляващ УПИ II-37 в кв. 4 по плана на града. Разрешението е било издадена след одобрение на архитектурен проект по действащия към този момент ПУП на града, одобрен със заповед № РД-14-03-17 от 3.12.1984 г. Въз основа на последния е била издадена скица с виза за проектиране. По време на строителството, се е установило, че строежът засяга археологически паметник на културата "Късноантична и средновековна крепост - гр. Ахтопол", обявен в ДВ, бр. 35/1965, чиито граници са определени със заповед на министъра на културата № РД-19330 от 12.04.1990 г. Със същата е бил определен и режим на използване на територията е на паметника на културата, който по отношение на процесния имот забранява извършване на ново строителство до извършване на оценка на културно-историческото наследство, съществуващият сграден фонд е оставен на доизживяване, а желаещите да извършат ново строителство се отчуждават и обезщетяват. През 2005 г. е предприето изменение в режима на ползване на територията на паметника на културата, който се обособяват в две зони, съгласно заповед на министъра на културата № РД-09-562 от 28.11.2005 г. С влязла в сила заповед № РД-01-711 от 28.10.2008 г. на кмета на община Царево, е спряно строителството в процесния имот. Исковете за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ се основават, според наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства на незаконосъобразно бездействие на администрацията на община Царево и на кметството в гр. Ахтопол, изразяващо се в несъобщаване на на протокола от 2005 г., въвеждащ ограничения в режима на използване на територията на паметника на културата. В мотивите към обжалваното решение административният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказан, тъй като претендираните имуществени представляват сумите, платени по договора за строителство между ищците и трето лице - строител, основават се на облигационните отношения по договора за строителство, а не представляват обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Според съда претенцията за неимуществени вреди също така е неоснователна, тъй като от фактическите обстоятелства се установява, че ищецът претендира обезщетение от публикация във вестник, във връзка със строителството, за което ответникът - община Царево не може да носи отговорност. Решението на съда правилно, същото е съобразено с установените по делото факти, което не са били спорни между страните. Решението е съответства на приложимия материален закон - чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че твърдените имуществени вреди нямат пряка и непосредствена връзка с твърдяното в исковата молба бездействие на общината. Както се установява от исковата молба, ищците твърдят, че са претърпели тези вреди от бездействие, изразяващо се в несъобщаване от страна на общински власти на ограниченията в режима на ползване на територията на паметника на културата. Действително, визата за проектиране, издадена за изготвяне на проект за строителство, е следвало да съдържа изискване за съгласуване с НИПК, доколкото паметникът на културата е бил определен още през 1965 г., а границите му са определени през 1990 г., независимо, че действащият ПУП на града е от 1984 г. Тези твърдяни бездействия обаче предхождат спирането на строителството в имота. Публикуването на решението за определяне на процесната територия за паметник на културата в Държавен вестник още през 1965 г. има действие по отношение на всички, което Правилно съдът е преценил, че претендираните от ищците суми произтичат от договорните отношения между ищците и строителя и не е налице пряка причинна връзка между бездействието на общината и увреждането. Обосновани са и изводите, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна. В представената публикация не се съдържат изрази, думи или квалификации накърняващи честта или достойнството на ищците, нито същите са споменати поименно, съобщени са факти, които както се установява от доказателствата по делото съответстват на установеното във влязлата в сила заповед от 2008 г. на кмета на община Царево. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и