Решение № 4042 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2009 г.

Решение № 4042 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Момчилград, против Решение № 64/30.06.2009 г., постановено по а. д. № 79/2009 г. по описа на Административен съд Кърджали (АСК). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСК е отменил като незаконосъобразна Заповед № 21/10.04.2008 г. на кмета на Община Момчилград с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Райчо Тодоров Капсъзов. Недоволен от решението, кметът на общината го обжалва. Счита същото за неправилно поради необоснованост и непълнота на доказателствата, което той квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представя Длъжностно разписание на Общинска администрация гр. Момчилград, в сила от 1.04.2008 г. Моли отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на Капсъзов. Ответната страна - Райчо Капсъзов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира за разноски пред двете съдебни инстанции. Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установено от АСК. Безспорно е, че а. д. № 50/2008 г. на АСК е образувано по жалба на Капсъзов против Заповед № 21/10.04.2008 г. на кмета на Община Момчилград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното му правоотношение. С постановеното по делото Решение № 65/23.07.2008 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е обжалвано от Капсъзов. С Решение № 4627/7.04.2009 г., постановено по а. д. № 11135/2008 г. по описа на ВАС, решението на АСК е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, при което са дадени задължителни указания за събиране на нови доказателства. След връщането на делото в АСК, то е образувано под № 79/2009 г. С Разпореждане от 21.04.2009 г. съдията докладчик е дал указания на касатора да представи до 21.05.2009 г. "утвърденото от органа по назначаване длъжностно разписание, което е било в сила към датата на издаване на процесната заповед (т. е. към 10.04.2008 г.)". В изпълнение на дадените указания, процесуалният представител на касатора, с писмена молба вх. № 778 от 18.05.2009 г. на АСК, е представил Длъжностни разписания в сила от 1.01.2008 г. и друго такова, в сила от 1.07.2008 г. Въз основа на така представените доказателства и след констатация, че заеманата от Капсъзов длъжност липсва едва в Длъжностното разписание в сила от 1.07.2008 г., АСК е постановил обжалваното решение. При така установеното от фактическа страна касационната жалба се явява неоснователна. Основен принцип в административния процес относно тежестта на доказване, обявен с чл. 170, ал. 1 от АПК е, че "Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му". Съдът, на основание чл. 171, ал. 4 от с. к. е длъжен да съдейства на страните... като им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това си процесуално задължение АСК е изпълнил с разпореждането си от 21.04.2008 г., с което е дал нужните указания на кмета. Указанието е било изпълнено. По делото е било представено Длъжностното разписание, което е било в сила от 1.01.2008 г., действало и към 10.04.2008 г. и видно от което длъжността, заемана от Капсъзов не е съкратена. На база на представените в изпълнение на посоченото задължение от административния орган доказателства, АСК е направил обоснован и законосъобразен извод, че съкращаване на длъжността, заемана от Капсъзов към момента на издаване на обжалваната от него заповед на кмета на общината липсва. Ирелевантно за казуса е представеното с касационната жалба Длъжностно разписание в сила от 1.04.2008 г. Твърди се, че неговата липса е довела до постановяване на решението при непълнота на доказателствата, което съставлява допуснато от АСК съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Този довод е неоснователен. Въпреки дадените изрични указания от съда органът, издател на обжалвания акт не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК. В последствие, пред касационната съдебна инстанция, въз основа на това си поведение в нарушение на процесуалните правила и представено ново доказателство, той прави опит да извлече изгода за себе си, което е недопустимо. Нещо повече - съгласно чл. 220 от АПК задължение на ВАС е да прецени приложението на материалния закон "... въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение". АСК, въз основа на доказателствата, представени от кмета, е установил с решението си липса на съкращаване на длъжността, заемана от Капсъзов, поради което ВАС няма процесуалното право да установява друга, различна от вече установената фактическа обстановка. По делото е направено искане от процесуалния представител на Капсъзов да бъде осъдена Община Момчилград да му заплати направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции. С оглед изложеното от ВАС, искането се явява основателно и частично допустимо. ВАС може и следва да осъди общината да заплати само направените разноски пред ВАС в размер на 500,00 лева. По направените по делото разноски пред АСК, единствено последният е компетентен да се произнесе. В противен случай страните ще бъдат лишени от правото на касационна проверка на решението в частта му за разноските. При направеното искане за присъждане на такива пред ВАС, следва АСК след връщане на делото и по реда на чл. 248 от ГПК, да се произнесе по него. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,