Решение № 77 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 516/2010 г.

Решение № 77 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 516/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Д. В. Ш. и [фирма] / [фирма]/ - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 76/2004 г. на Сливенски окръжен съд. Молителите твърдят, че производството по посоченото дело е образувано по предявени от тях против [фирма], преобразувано понастоящем в [фирма], искове с правно основание чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за установяване, че с регистърно решение № 56 от 16.01.2004 г. по ф. д. № 28/2004 г. на Сливенски окръжен съд са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на ответното дружество, произтичащи от непроведено на 3.12.2002 г. в [населено място] общо събрание. Спорът по така предявените искове бил разрешен по същество с решение № 599 от 11.07.2008 г. по т. д. № 213/2008 г. на Върховен касационен съд, II т. о., с което след отмяна на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 183/2007 г. исковете били отхвърлени като неоснователни. След приключване на делото, с решение от 18.05.2009 г. по гр. д. № 41705/2008 г. на Софийски районен съд, 35 състав, бил уважен предявен от молителя [фирма] против [фирма] и Ю. Радойевич Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК и по съдебен ред били признати за неистински всички документи, съставени във връзка със свикването, провеждането на общото събрание от 3.12.2002 г. в [населено място] и вземането на отразените в протокола от 3.12.2002 г. решения, по повод на които било извършено атакуваното с отхвърлените искове по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ вписване. Предвид установената по реда на чл. 124, ал. 4 от ГПК неистинност на документите, на които е основано решението за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), молителите правят искане за отмяна на постановеното от Сливенски окръжен съд решение по т. д. № 76/2004 г. с произтичащите от отмяната последици. Претендират разноски. Ответникът по молбата [фирма] - [населено място], не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с поддържаното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна. Производството по т. д. № 76/2004 г. е образувано пред Сливенски окръжен съд по предявени от [фирма] и Д. В. Ш. против [фирма] искове с правно основание чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). С предявените искове ищците са поискали от съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че с регистърно решение № 56 от 16.01.2004 г. по ф. д. № 28/2004 г. на Сливенски окръжен съд са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството, произтичащи от непроведено на 3.12.2002 г. в [населено място] общо събрание на дружеството, а именно: Промяна на седалището и адреса на управление на [фирма] и вписване на ново седалище и адрес на управление; прехвърляне на 413 дружествени дяла по 10 лв. от съдружника [фирма] на Б. Х. Б.; вписване на Б. Б. като съдружник и управител на [фирма]; заличаване на [фирма] като съдружник и на Д. Ш. като управител. Несъществуването на вписаните обстоятелства е обосновано с твърдения, че на 3.12.2002 г. не е провеждано общо събрание на [фирма] в [населено място], поради което не са взети отразените в съставения за целта протокол от 3.12.2002 г. решения, въз основа на които е допуснато вписването и които са нищожни. Наред с нищожността на решенията, ищците са се позовали и на нищожност на договора за покупко-продажба на дружествени дялове между [фирма] и Б. Б., послужил като основание за вписване на Б. като съдружник, поради неподписването му от законния представител на [фирма] Ю. Д.. С решение от 26.07.2007 г. Сливенски окръжен съд е отхвърлил исковете, но решението е отменено с решение № 119 от 17.12.2007 г. по т. д. № 183/2007 г. на Бургаски апелативен съд, с което на основание чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е признато за установено в отношенията между страните несъществуването на обстоятелствата, вписани с решение № 56 от 16.01.2004 г. по партидата на [фирма]. Решението на Бургаски апелативен съд е отменено по реда на касационното обжалване с решение № 599 от 11.07.2008 г. по т. д. № 213/2008 г. на ВКС, II т. о., с което спорът е разрешен окончателно по същество като предявените от Д. Ш. и [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) са отхвърлени по съображения за тяхната неоснователност. За да се произнесе в посочения смисъл, решаващият състав на ВКС е приел, че анализът на събраните в хода на процеса доказателства - писмени, гласни и заключения на съдебнографологични експертизи, обосновава категоричен извод, че вписаните с решението от 16.01.2004 г. по ф. д. № 28/2004 г. на Сливенски окръжен съд обстоятелства са настъпили валидно, тъй като на 3.12.2002 г. в [населено място] действително е проведено общо събрание на [фирма], на което са взети отразените в протокол от 3.12.2002 г. и вписани в търговския регистър решения. При формиране на изводите си съдът е счел за доказана истинността на приетите по делото документи, установяващи свикването, провеждането на събранието и вземането на решенията - протокол от 3.12.2002 г., покани до съдружниците, молба за освобождаване на [фирма] като съдружник и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 5.12.2002 г. между [фирма] и Б. Б.. От приложеното към настоящото дело гр. д. № 41705/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд, 35 състав, се установява, че след приключване на спора по исковете с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) молителят [фирма] е предявил против [фирма] /правоприемник на [фирма]/ и Ю. Радойевич Д. иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК, с който е поискал да се признае за установена неистинността на документите, касаещи непроведеното /според твърденията му/ общо събрание от 3.12.2002 г. в [населено място]. Производството по делото е приключило с постановяване на неподлежащо на обжалване неприсъствено решение от 18.05.2009 г., с което искът е уважен и на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК са признати за неистински следните документи: Протокол за проведено на 3.12.2002 г. в [населено място] общо събрание на [фирма]; дружествен договор от 3.12.2002 г., подписан в [населено място]; молба от Ю. Д. от 31.07.2002 г. за освобождаване на [фирма] като съдружник в [фирма]; покани от 22.11.2002 г. до съдружниците Н. Х., И. К., Б. Б. и [фирма] за свикване и провеждане на събранието; договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка рег. № 20938/5.12.2002 г. между [фирма] и Б. Б. с предмет прехвърляне на 413 дружествени дяла от капитала на [фирма] на Б. Б.; декларация с нотариална заверка рег. № 20939/5.12.2002 г. Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият състав на ВКС, II т. о., приема, че е осъществено релевираното от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с което е разрешен спора по исковете с правно основание чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Предпоставката, с която процесуалният закон свързва отмяната на влязло в сила решение на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ГПК основание, се свежда до установяване по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел или на заключение на вещо лице, върху които е основано решението. В конкретния случай тази предпоставка е налице поради факта, че след влизане в сила на решението за отхвърляне на предявените от молителите против ответника по молбата установителни искове за признаване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства, произтичащи от невзети на 3.12.2002 г. в [населено място] решения на общото събрание на [фирма], е постановено друго влязло в сила съдебно решение, с което на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК е призната неистинността на всички документи, касаещи свикването, провеждането на събранието от 3.12.2002 г. и приемането на решенията, сочени като източник на атакуваните по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) вписани обстоятелства. Съдебното установяване на неистинността на документите, вкл. на протокола от 3.12.2002 г., в който са обективирани вписаните решения, несъмнено е от значение за изхода на спора по исковете с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), тъй като формираните в мотивите към решението по т. д. № 213/2008 г. на ВКС решаващи изводи за неоснователност на исковете са основани изцяло върху признатите за неистински документи. В настоящото производство Върховният касационен съд не разполага с правомощия да преценява доколко са били налице условията на чл. 237 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по предявения пред Софийски районен съд иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, поради което следва да зачете формираната с решението по гр. д. № 41705/2008 г. сила на пресъдено нещо. Обективните и субективни предели на последната обуславят отмяна на влязлото в сила решение за отхвърляне на предявените от Д. Ш. и [фирма] против [фирма], сега [фирма] установителни искове по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) и възстановяване на висящността на въведения с тях правен спор пред въззивния съд - Бургаски апелативен съд, за да бъдат съобразени произтичащите от решението по иска с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК правни последици. Молителите са поискали да се отмени по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК първоинстанционното решение по т. д. № 76/2004 г. на Сливенски окръжен съд, но тъй като окончателното разрешение на спора по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) е дадено с решение № 599 от 11.07.2008 г. по т. д. № 213/2008 г. на ВКС, II т. о., на отмяна подлежи именно това решение. В молбата за отмяна са наведени множество доводи, свързани със свикването и провеждането на общото събрание от 3.12.2002 г. на [фирма] и с валидността на отразените в признатия за неистински протокол от 3.12.2002 г. решения, но поради неотносимостта им към производството по чл. 303 и сл. от ГПК същите не следва да се обсъждат. Предвид изложените съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК следва да се постанови отмяна на влязлото в сила решение № 599 от 11.07.2008 г. по т. д. № 213/2008 г. на ВКС, II т. о., и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на молителите следва да се присъдят направените в производството за отмяна разноски в размер на сумата 30 лв. /платена държавна такса/. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, въпреки заявеното в съдебно заседание на 20.04.2011 г. искане, с оглед непредставянето на доказателства за извършването им. Мотивиран от горното и на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,