Решение № 2140 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11687/2020 г.

Решение № 2140 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11687/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ "Южна морска" чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д. Толева - Илиева, против решение № 973/30.07.2020 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, постановено по адм. д. № 543/2020 г., с което е отменено негово решение № 32-56945/20.02.2020 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 250 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – намаляване на адвокатския хонорар. Ответникът по касационната жалба - "Мирко" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [адрес] - оспорва касационната жалба чрез адв. Н. Арнаудова по съображения, изложени в писмен отговор, и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Бургас е било решение № 32-56945/20.02.2020 г. на директора на ТД "Южна морска", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/ вр. чл. 74, § 2, б. "б" от МК вр. чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 от МК вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: определена митническа стойност на декларираната от "Мирко" ЕООД стока по митническа декларация за режим "допускане за свободно обращение" с MRN 19 BG001008012230 R1/30.10.2019 г. в размер на 63 360 лв. и основа за изчисляване на вземането – 63 789. 19 лв. /митническа стойност + транспортни разходи/, съответно - размер на дължим ДДС – 12 757. 84 лв., от които платени – 7 010. 27 лв. и дължими – 5 747. 57 лв. заедно с лихва от датата, на която изтича срокът за доброволно плащане. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 30.10.2019 г. с митническа декларация МРН 19 BG001008012230 R1/30.10.2019 г. от "МИРКО" ЕООД в качеството му на вносител и декларатор под режим "Допускане за свободно обращение" е поставена стока "сушени смокини" с тегло 12 000 нето кг. с код по КН 0804 20 90, с условие на доставка FOB и държава на произход Турция. Към митническата декларация е приложена търговска фактура с № 125696/09.10.2019 г., издадена от Toroslular Gida Sanayi ve Tigaret ltd., като декларираната стока е част от количеството по гореописаната фактура. Като предходен документ е приложена МД за специален режим "Митническо складиране" с MRН 19 BG001007010960 R3/23.10.2019 г. При декларирането на стоката за допускане до свободно обращение на основание чл. 70 от Регламент № 952/2013 г. посочената митническата стойност на стоката "сушени смокини" е 34 622. 17 лв. или 2. 89 лв/кг., определена въз основа на фактура с № 125696/09.10.2019 г. с условие на доставка FOB при валутен курс 1.7.6950 лв. /USD. С писмо peг. № 32-318073/05.11.2019 г. на директора на ТД Южна морска във връзка с предприети действия за проверка на декларираната митническа стойност на стоката по МД с МРН 19 BG001008012230 R1/30.10.2019 г. при прилагане на разпоредбите на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от жалбоподателя е изискана допълнителна информация, а именно договори, счетоводна отчетност, бизнес кореспонденция, разписки за извършени плащания, продажни цени, както и легализиран превод на търговски и други документи относно определянето на митническата стойност на стоката по митническата декларация. В отговор с писмо peг. № 32-330658/18.11.2019 г. от "МИРКО" ЕООД са представени освен приложените към МД документи и копие на договор за покупка № 7.0.9700, копие на износна декларация от държавата на изпращане, копие на стокова разписка от 04.11.2019 г. и копие на платежно нареждане за платен ДДС по МД в размер на 7 010. 27 лв. При проверката на митническата стойност, митническите органи са извършили справка в системата "THESEUS" на Joint Research Centre към ЕК, според която справедливата цена на стоката - сушени смокини, е 3. 47 €/кг. /6, 79 лв. /кг. /. За проверка на средните ценови стойности за 2018 г. на внасяна стока "сушени смокини" от Турция е направена справка на страницата за търговска статистика на Европейската Комисия, като е установено, че според данните за 2018 г. за 28-те членки на ЕС, общите стойностите за внос в ЕС от Турция са изчислени на 3. 94 €/кг. Извършено е и допълнително проучване на база сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система. Изготвена е справка, съгласно която за периода от 01.01.2019 г. - 23.10.2019 г. са декларирани стоки със същото описание, изпратени от Турция, от други вносители с изчислена митническа стойност в диапазона от 5. 28 лв/кг. до 13. 23 лв. /кг. След анализ на събраната информация митническите органи са приели от една страна, че представената допълнителна информация от жалбоподателя - договор, платежни нареждания, фактури за последващи продажби потвърждават декларираната от него митническа стойност, но от друга страна, не са получили задоволителна информация относно необичайно ниската цена на внесените от него стоки в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Със съобщение изх. № 32-9822/10.01.2020 г. на основание чл. 22, § 6, във вр. с чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. дружеството жалбоподател е уведомено на 14.01.2020 г. за предстоящо издаване на решение, с което се определя нов размер на задължение по митническата декларация. Със съобщението дружеството е уведомено и за мотивите. С придружително писмо с вх. № 32.4.1671/06.02.2020 г. от жалбоподателя са представени заверени копия на документи, придружаващи пратката от сушени смокини, внос от Турция, в т. ч. копие на нотификация от банката за плащане по търговска фактура № 125696/09.10.2019 г., копия на фактури за реализация на стоката в България, издадени в периода 01.11.2019 г. - 24.01.2020 г. В мотивите на оспореното решение № 32-56945/20.02.2020 г. на директора на ТД "Южна морска" е посочено, че съмненията по отношение на декларираната от "МИРКО" ЕООД договорна стойност на стоките по МД с MRN 19 BG001008012230 R1/30.10.2019 г. не са отпаднали, поради което административният орган е приел, че същата не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и е определил нова митническа стойност на стоката посредством метода, посочен в чл. 74, § 2, б. "б. " от Регламент /ЕС/ № 952/2013, в размер на 63 360 лв. Митническата стойност, определена при прилагане на този метод, е на база договорната стойност на "сходни стоки"- "сушени смокини Garland, сушени смокини Natural", с държава на произход Турция и количество - 19 992 кг., за които е установено при проверка, че са поставени под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба в приблизително същия момент с митническа декларация MRN 19 BG005811004342 R5/28.10.2019 г. и чиято митническа стойност е най-ниска - 5. 28 лв. на кг. Съдът е приел въз основа на установените факти, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. За да отмени същото, е счел, че митническият орган не е посочил конкретните обстоятелства, поради които не приема, че декларираната от "Мирко" ЕООД не е договорната стойност на стоките и не е изследвал дали стоките по митническа декларация MRN 19 BG005811004342 R5/28.10.2019 г. действително са сходни. Не е отчетено обстоятелството, че с процесната МД са внесени 22 501 кг., а с № 19 BG005811004342 R5/30.10.2019 г. – 19 992 кг. Не са сравнени договорите и поради това не е съобразено, че в договора на "Мирко" ЕООД е договорено 100 % плащане на цената в срок до 30.12.2019 г. В продажните фактури цените са в диапазона 2. 85 лв. /кг. - 2. 95 лв. /кг., което съответства на цената в договора с Toroslular Gida Sanayi ve Tigaret ltd. Тези фактури са отразени в счетоводството на дружеството – жалбоподател. Представените от последното писмени доказателства, вкл. такива за плащане по издадената му от турското дружество фактура, потвърждават твърденията му, че декларираната стойност е действителната договорна стойност на стоките. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, поради следните съображения: Основният спорен въпрос между страните по делото е за това, дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. "б" от МКС съобразно договорната стойност на сходни стоки. Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МКС /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft/. В тази връзка правилно съдът е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Според мотивите на решението и изложеното в писмото до дружеството по чл. 22, § 6 МКС, митническият орган обосновава съмненията си и с това, че процесните стоки са с декларирана митническа стойност, която е значително по-ниска от справедливата цена на стоката сушени смокини внос от Турция в системата "THESEUS" на Joint Research Centre към ЕК, която е 3, 47 евро/кг. /6. 79 лв. /кг./, както и от средните ценови стойности за 2018 г. на внасяна стока "сушени смокини" от Турция според справката на страницата за търговска статистика на Европейската Комисия, които са 3. 94 евро/кг. Тези цени действително трикратно надвишават декларираната от "Мирко" ЕООД цена - 2. 89 лв/кг. Според т. 44 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft допустима е практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки - метод, който фигурира в член 30 от Митническия кодекс, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки. В случая в оспореното решение на митническия орган липсват мотиви за това, че установените от него средностатистически цени са цени при внос именно на сходни стоки, за да обоснове основателността на своето съмнение относно декларираната договорна стойност. Във връзка с определянето на митническа стойност на стоките по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки е съобразил една МД за внос на сушени смокини "Гарланд", за които е приел, че са изнесени в приблизително същия период и също са с произход Турция. Според определението за сходни стоки в чл. 1, пар. 2 /14 от Регламент за изпълнение на /ЕС/ № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В административната преписка е налична само една МД с № 19 BG005811004342 R5/30.10.2019 г. с вносител "Евразия трейдинг" ЕООД и продавач "Шаре Инчир" за стока смокини сушени "Гарланд". Внесените с процесната митническа декларация 19 BG001008012230 R1/30.10.2019 г. стоки са сушени смокини "Гарланд" и "Лерида". Декларациите на "Евразия трейдинг" ЕООД за внос на сушени смокини "Лерида" от 29.10.2019 г. и 01.11.2019 г. не са представени. Възраженията на жалбоподателя са за това, че внесените от него сушени смокини са с най-ниско качество и най-малък размер и са закупени от производител. Неоснователен е доводът на касатора, че стоката не е описана в достатъчна степен в декларацията и поради това изследването за сходство е извършено само въз основа на тези данни. Безспорно е, че към декларацията е представена фактура № 125696/09.10.2019 г., издадена от Toroslular Gida Sanayi ve Tigaret ltd., с посочване на повече данни относно конкретния вид на сушените смокини, а още при първото поискване на доказателства жалбоподателят е представил договора с Toroslular Gida Sanayi ve Tigaret ltd. и опаковъчен лист. От договора е видно, че Toroslular Gida Sanayi ve Tigaret ltd. е производител в потвърждение на твърденията на жалбоподателя, както и начинът на плащане на пълната цена до 3.12.2019 г. В опаковъчния лист е посочен размер на всеки един от трите сорта смокини /9, 7 и 4/. Данните за клас, размер и качество се съдържат в сертификата за анализ. Не са изискани в хода на административното производство от вносителя "Евразия трейдинг" ЕООД договорите му с износителя от Турция и сертификати за анализ на смокините "Гарланд" и "Лерида", за да бъде извършен сравнителен анализ на качеството, размера и класа на стоките по двете сравнявани митнически декларации. Не е изследван видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя /производител или търговец/ за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. По изложените съображения обосновани са изводите на първоинстанционния съд за това, че митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС. Според чл. 141, пар. 1, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, но тогава тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Пар. 2 изисква корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт, а съгласно пар. 5 договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. По така изложените съображения решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено с оспореното съдебно решение: С оглед материалния интерес - 5 747. 57 лв. и лихва към датата на подаване на жалбата е в размер на 193. 18 лв. минималният размер, определен в Наредба № 1/2004 г., е 627. 03 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 200 лв., т. е. малко по-малък от двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение. Предоставената адвокатска защита включва явяване в две съдебни заседания, в които са представени от жалбоподателя доказателства, различни от тези по административната преписка /извлечения от счетоводни сметки/. Жалбата не е изготвена от адвокат и няма представени от него писмени бележки. Налице са основанията на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за намаляване на адвокатското възнаграждение във връзка с искането на ответника по делото, тъй като същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като същото се определи на 1 000 лв., съответстващо на предоставената адвокатска защита. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство, което е в размер на 1 000 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение