Решение № 16567 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2019 г.

Решение № 16567 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник Отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Р. Миланова, против Решение № 21/30.04.2019 г. постановено по адм. дело № 132/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 57-ФК от 18.02.2019 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна Дирекция "Фискален Контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – хотел "Русчукъ", находящ се в гр. Русе, ул. "Княжевска" № 6, стопанисван от Фондация "Д-р инж. Иван Иванов", и е забранен достъпът по него за срок от 10 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, като постановен при липса на правен интерес от заявеното оспорване, а в условията на евентуалност - неправилен, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че след като наложената на имуществена санкция е заплатена, то мярката е прекратена и не е на лице правен интерес за отмяната й. Алтернативно настоява да се приеме, че неправилни са мотивите на съда, относно допуснато нарушение при определяне продължителността на приложената ПАМ, като посоченият размер на годишния оборот на търговеца е само един от критериите по които е определена продължителността на мярката. Настоява касационната инстанция да се произнесе "по изложените съображения", и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ответникът по касационна жалба – Фондация "Д-р инж. Иван Иванов", чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание и в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба, настоява да се приеме, че липсва основания да се приеме, че оспорването е проведено без да е налице правен интерес, както и че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Настоява за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в частта с която се релевира недопустимостта на съдебния контрол, но за нейната основателност по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, неблагоприятен по своя резултат за оспорилата го страна, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимостта на развилото се съдебно производство, с аргументи за липса на правен интерес от заявеното оспорване. Действително разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда прекратяването на мярката не само с изтичане на срока, посочен в заповедта за налагането й, но и със заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. От друга страна, нормата на чл. 186 от ЗДДС изрично предвижда налагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно, заплащането на имуществената санкция е юридически факт последващ издаването на заповедта за ПАМ и води до прекратяване изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, респ. до отпадане на възможността за изпълнението й, но няма отношение към законосъобразността на индивидуалния административен акт. Тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението и не може да обоснове извод за липсата на правен интерес от установяване законосъобразността на обжалваната заповед, вкл. и в аспекта на нейното оспорване от самия търговец. Разгледана по същество касационната жаба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Русе е отменил ЗНПАМ № 57-ФК от 18.02.2019 г., на Началник Отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна Дирекция "Фискален Контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – хотел "Русчукъ", находящ се в гр. Русе, ул. "Княжевска" № 6, стопанисван от Фондация "Д-р инж. Иван Иванов", и е забранен достъпът по него за срок от 10 дни. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд от събраните по делото доказателства е приел за безспорно установен фактът на нарушението на правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, и възпроизвеждащите това правило чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ и чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането, които факти не са били и спорни по делото. Но е констатирал съобразно възприетото от административния орган, мотивирало го да определени продължителността на срока на мярката, несъответствие със събраните в хода на развилото се административно производство доказателства, при което положение е прието от състава на съда, че е нарушен принципът на чл. 7, ал. 1 от АПК и по същество е довело до нарушаване изискванията за упражняване на предоставената оперативна самостоятелност, респ. до нарушаване целта на закона. Конкретно съдът е констатирал, че продължителността на срока е обоснована вкл. и с данните за общия регистриран от търговец оборот за една година /период от 1.02.2018 г. – 31.01.2019 г./ възприет като възлизащ на 12 270 лева, което не отговаря на действителното положение. Посочено е, че от данните по делото се установява, че търговецът освен цитирания от административния органа оборот, който е такъв от извършени продажби от група "Б" – на стоки и услуги, които се облагат с 20 %, е регистрирал и отчел и оборот в размер на 99 090, 70 лева от продажби на стоки и услуги от данъчна група "Г", които се облагат с 9 % ДДС (основа от хотелиерска дейност) с позоваване на чл. 66 от ЗДС и чл. 27 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. При това положение съдът е приел, че не може да замести волята на административния орган и да определи продължителността на срока на мярката. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с оглед на което е постановил нейната отмяна. Настоящият касационен състав намира, че така постановения съдебен акт е правилен, като не страда от релевираните пороци. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Т. е. при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него", но органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Както правилно е приел първоинстанционният съд именно при упражняване на така предоставената му оперативна самостоятелност административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В мотивите на Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС е посочено, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Следователно, освен проверката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на оперативната самостоятелност, проверката за законосъобразност изисква и проверка относно спазването на принципите на административния процес и особено принципите на законност и пропорционалност /съразмерност/. Противно на изложеното в заключението на прокурора законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка /в този смисъл например решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. /. Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В конкретния случай, органът по приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна мярка, но тази му дейност следва да е съответна на установените от него факти /принципът в чл. 7а АПК/, с оглед спазване и на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, както и целите на закона /чл. 4 от АПК/. Прогласеният в АПК принцип на съразмерност сочи, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като в конкретния казус продължителността на срока очевидно е мотивирана с установения според касатора размер на отчетените приходи от дейността на търговеца, а това очевидно е невярно от фактическа страна /при възприет отчетен оборот само от 12 270 лева за една година, верните данни са за отчетен оборот от 103 360, 07 лева/, то обосновано решаващият състав е приел, че налагането на ПАМ за срок от 10 дни остава необосновано, като не може съдът да замести административния орган при упражняване на неговата оперативна самостоятелност и да извърши собствена преценка. При тази необоснованост на продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Ето защо, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, които се установиха в размер на заплатения адвокатски хонорар от 200 лева. Съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК същите подлежат на репариране от НАП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение