Решение № 7888 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2017 г.

Решение № 7888 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2017 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Разследване" в Областна дирекция на МВР гр. С. против решение № 92 от 22.12.2016 г., постановено по адм. д. № 145/2016 г. по описа на Административен съд гр. С.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Ш. С. Ч., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 6518з-101/19.09.2016 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР С., с която на Ш. С. Ч. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат Административен съд гр. С. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но същата е в нарушение на предписаната от закона форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при постановяването и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР в заповедта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение. В противоречие с изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че в нарушение на чл. 234, ал. 4 НПК служителката прави искане за удължаване на срока на разследването по посоченото в заповедта досъдебно производство 4 дни след изтичането му, което нарушение е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 - неизпълнение на служебни задължения. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че до 15.08.2016 г. жалбоподателката извършва множество процесуално-следствени действия по процесното досъдебно производство, а именно оглед на местопроизшествие, разпит на 14 лица очевидци и участници в ПТП, вземане на образци за сравнително изследване, назначава две съдебни експертизи, като досъдебното производство е със значителна фактическа и правна сложност и не е налице бездействие от страна на служителката по водене на производството. Срокът на същото впоследствие е удължен още веднъж в рамките на законоустановения такъв, като досъдебното производство приключва с мнение за предаване на съд. Тези обстоятелства не са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган. Последният не отчита и прекомерната натовареност на Ш. Ч., като от събраните по делото доказателства е установено, че служителката е с висока служебна натовареност, като за периода от 11.08.2016 г. - 20.08.2016 г. непрекъснато й е възлагано дежурство. Освен това разпределените й производства за периода 15.06.2016 г. - 15.08.2016 г. са 31 бр., през който период е ползвала и отпуск по болест. От изложеното следва, че от забавянето на искането за удължаване на срока за разследване с 4 дни не са произтекли, каквито и да било вредни последици, служителката е била прекомерно натоварена и нарушението не е извършено виновно. При тези данни правилно първоинстанционният съд квалифицира извършеното нарушение по чл. 198, ал. 1 ЗМВР. Поведението на Чирпанлъ формално нарушава чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, но нарушението е маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР, поради което наложеното наказание не съответства не тежестта на извършеното нарушение, което е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като прави извод, че дисциплинарно наказващият орган е приложил неправилно закона, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, Административен съд гр. С. постановява решение, което е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Цитираната в касационната жалба практика на ВАС е неотносима към настоящия случай, тъй като същата касае фактическа обстановка, различна от настоящата. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и приложения по делото договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е изплатено напълно и в брой следва да се осъди Областна дирекция на МВР гр. С. да заплати на Ш. С. Ч. сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,