Решение № 421 от 16.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Костадинов срещу Решение 607/16.06.2022 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по адм. дело 95/2022 г. При изписване на датата на обявяване на решението е допусната техническа грешка. При служебно извършена справка на интернет страницата на АССО - http://212.122.175.110/delovodna_sistema.nsf/2e9d170dda58908fc225774c00270ef2/9a8062555368cc12c2258863002ae096?OpenDocument настоящата инстанция установи, че решението е 95/16.06.2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Костадинов срещу Заповед 8121К-287/20.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Касационният жалбоподател обжалва решението, тъй като счита, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че от съда е допуснато нарушение на принципа на справедлив процес по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), поради това, че съдът не е уважил направеното искане за отвод, предубедено отношение и поведение на съдебния състав, както и поради неправилно отхвърляне и немотивирано неуважаване на последователно направени доказателствени искания за събиране на допълнителни доказателства, респ. представени допълнителни писмени доказателства, с оглед правилното установяване на фактическата обстановка, в проведените на 10.03.2022 г., на 07.04.2022 г. и на 26.05.2022 г. открити съдебни заседания. По съществото на спора излага подробни съображения за това, че съдът неправилно и необосновано е приел, че процесната заповед е издадена от материално компетентен дисциплинарно наказващ орган (ДНО), че при връчване на процесната заповед не е допуснато нарушение на чл. 210, ал. 2 ЗМВР. Твърди, че са допуснати нарушения при връчването на заповедта и същата, с оглед събраните доказателства, следва да се приеме, че е нередовно връчена. Сочи, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед нарушаване на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно да бъде изслушан жалбоподателят от министъра на вътрешните работи. Оспорва и изводите на съда за правилно приложение на материалния закон при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ, алт. първа и втора, алтернативно като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Заповед 8121К-287/20.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи се отмени. Алтернативно моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските и писмена защита. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Вълканов и адв. Пейов. Ответникът по касация Министъра на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Михайлова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. За да постанови обжалваното решение, решаващият съд е установил, въз основа на събраните по делото доказателства, относимите към спора факти. Установено е, че дисциплинарното производство е образувано по повод данни за това, че на 01.04.2021 г. в [населено място], общ. Столична, след получаване на подкуп в размер на 2 000 лв. инспектор Костадинов е бил задържан от служители на Дирекция Вътрешна сигурност Министерство на вътрешните работи (ДВС МВР). Парите са били предназначени, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице. По случая е било образувано досъдебно производство (ДП) - следствено дело (сл.д.) 31/2021 г. по описа на Окръжна следствена служба (ОСлО) при СОП и инспектор Костадинов е привлечен като обвиняем. Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 214, ал. 4 и чл. 215, ал. 5 ЗМВР, за извършено от инспектор Костадинов дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - неспазени т. 19, т. 20, т. 47 и т. 49, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, уронващи престижа на службата, за което се предвижда наказание уволнение . В хода на дисциплинарното производство са събрани множество доказателства, вкл. са приобщени материали от досъдебното производство, въз основа на които съдът е установил релевантната фактическа обстановка. Същата кореспондира на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция я приема изцяло и не следва да я преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. За да отхвърли жалбата е приел, че оспорваната Заповед 8121К-287/20.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган (ДНО) по чл. 204, т. 1 ЗМВР, в законоустановения срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, без допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че изводът на съда, че заповедта е издадена от материално компетентен орган е неправилен. Представените публикации в печатни и електронни издания, във връзка със самоизолирането на министър Б. Рашков, не установяват, че той е преустановил изцяло изпълнението на служебните си задължения. Самоизолацията предполага неизпълнение на присъствени ангажименти, каквото издаването на процесната заповед не е. Липсват каквито и да е доказателства, че министър Рашков е преустановил изцяло изпълнението на служебните си задължения и че друго лице е изпълнявало функциите на ДНО. При връчването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба, които да са се отразили на правото на защита на дисциплинарно наказания служител и които да са основание за отмяна на заповедта. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че заповедта е връчена на служителя и същият е упражнил правото си на жалба срещу нея. Подробните съображения изложени в касационната жалба за неотчетени от съда допуснати нарушения при връчването на процесната заповед (липсата на отразени от самия жалбоподател дата и час на връчване, съставянето на протокол рег. 517р-1731/24.01.2022 г. за това и деловодното му извеждане) не обосновават нейната отмяна, както счита касаторът. Съдът е приел, че жалбата с която е сезиран е подадена в срок, т. е. не е ограничено правото на защита на г-н Костадинов. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал събирането на гласни доказателства за обстоятелства във връзка с връчването на заповедта и деловодното извеждане на Протокол рег. 517р-1731/24.01.2022 г., тъй като събирането на тези доказателства не би променило правилността на извода му, че жалбата на В. Костадинов срещу Заповед 8121К-287/20.01.2022 г. е депозирана в срок. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че от съда е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване на правото на жалбоподателя на справедлив процес по чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. Жалбоподателят обосновава този си довод с обстоятелството, че съдебният състав не е уважил направеното на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК искане за отвод от разглеждане на делото, поради предубедено отношение и поведение на съдебния състав, което поставяло под съмнение неговата безпристрастност и предубеденост от изхода на спора. На първо място се твърди, че съдът е взел предварително отношение по съществото на делото по време на провеждане на разпита на свидетеля Г. Калайджиев в проведеното на 26.05.2022 г. открито съдебно заседание. Твърди се, че съдът е направил преценка на поведението на г-н Костадинов по време на връчване на процесната заповед, касателно изписания телефонен номер . С показанията на свидетеля Калайджиев са установявани факти във връзка с връчване на процесната заповед. В протокола от проведеното съдебно заседание на 26.05.2022 г. е отразено изявление на съдебния състав относно изписания от г-н Костадинов телефонен номер върху процесната заповед, в момента на връчването ѝ. Изявлението на съда не отразява предубеденост относно факти и обстоятелства по съществото на спора. Изявлението му е свързано с връчването на заповедта и не може да се разглежда като вземане на предварително отношение по съществото на спора. Не е нарушено правото на защита на лицето. Не показва предубеденост на съдебния състав неправилното според касатора отхвърляне и немотивирано неуважаване на последователно направени доказателствени искания за събиране на допълнителни доказателства, респ. представени допълнителни писмени доказателства по делото за установяване на фактическата обстановка. Видно от отразеното в протоколите от проведените съдебни заседания съдът мотивирано е отхвърлил направените от касатора доказателствени искания и мотивирано не е приел представени доказателства (видеофайлове от охранителни камери на сградата, където временно е пребивавал г-н Костадинов, разпечатки от проведена кореспонденция между г-н Костадинов и св. Калайджиев на 26.01.2022 г., за допускане до разпит в качеството му на свидетел на П. Василев служител в РУ Костинброд). Доказателствените искания са свързани с установяване на факти във връзка с връчването на процесната заповед. Редовното връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание има значение за упражняване на правото на защита срещу нея. Както се посочи по-горе г-н Костадинов е обжалвал заповедта, като жалбата му е приета за допустима. Събирането на допълнителни доказателства за безспорния факт, че жалбата е подадена в срок, не е било необходимо и с отхвърлянето на тези доказателствени искания не е нарушено правото по чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС на жалбоподателя. Не е нарушено това право и с отхвърлянето на доказателственото искане за събиране на допълнителна информация, касателно служебна предистория с оперативен характер, имащо пряко отношение със служебната дейност на жалбоподателя спрямо конкретен свидетел по делото. Съдът мотивирано е отхвърлил и това доказателствено искане. С оглед дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, събирането на доказателства за извършваните от г-н Костадинов оперативно - издирвателни действия по установяване и документиране на престъпна дейност, евентуално извършвана от свидетел по делото (без да се конкретизира кой е той и по какъв начин е свързано с вмененото дисциплинарно нарушение), за периода от 2019 г. до месец март 2021 г. е било неотносимо към спора, тъй като не е обосновано, вкл. в касационната жалба, с какво събирането на тези доказателства би променило фактите по спора. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР и на чл. 13, ал. 7 във връзка с ал. 6 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г., Инструкцията). Тези твърдения противоречат на събраните по делото доказателства, поради което са неоснователни. Видно е, че след като не е приел предложението на ДРО, ДНО е изложил писмени мотиви. До служителя е изготвена покана за запознаване с материалите по дисциплинарната преписка, вкл. и с мотивите на ДНО (рег. 8121р-656/11.01.2022 г.) и същият е поканен да даде обяснения и възражения. Поканата е получена от г-н Костадинов, но същият не се е възползвал от правото си да даде обяснения. Правилно съдът е приел, че не е допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Неуважаването на искането на г-н Костадинов за изслушване не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото законът определя като алтернативни изслушването или приемането на писмени обяснения. На наказания служител, преди налагането на наказанието, е дадена възможност да даде писмени обяснения, вкл. и относно мотивите на ДНО да не приеме предложението на ДРО, от която възможност същият не се е възползвал. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че изводите на съда, че процесната заповед съответства на материалния закон, са неправилни. Неоснователно е твърдението, че приетите от ДНО и от съда за установени основни елементи от фактическия състав на нарушението е следвало да се квалифицират по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ, алт. първа и втора, а не като такива по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. От събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, за доказано, че с действията си в гр. Костинброд и гр. София на: 10.03.2021 г., когато в телефонен разговор е поискал от Стефанов 2 000 лв., за да не му бъде повдигнато обвинение за вещно укривателство, като му обещал, че ще му съдейства пред прокурора за това; на 11.03.2021 г. сутринта, когато чрез М. Сергиев отново е поискал от Стефанов сумата от 2 000 лв. като този път казал, че парите били за прокурора; на 01.04.2021 г., преди обяд, по телефона на М. Сергиев и в негово присъствие, когато първо е поискал от сумата от 2 500 лв., за да му съдейства пред прокурора, да не му бъде повдигнато обвинение за вещно укривателство, като уточнил, че от тях 500 лв. са за него, а впоследствие се съгласил на 2 000 лв., инспектор В. Костадинов е нарушил т. 19, т. 20 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със Заповед 81213-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. С оглед на това правилен е изводът му, че с действията си инспектор Костадинов е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2. т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Установените и доказани като извършени дейния правилно са приети като такива несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, като е доказан и квалифициращия признак уронване престижа на службата. Поради това неоснователно се твърди от касатора, че деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Не са налице фактически основания, за да се квалифицира деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Неправомерното поведение на служителя, определено като нарушение на конкретни правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което същият е привлечен към дисциплинарна отговорност, както и че това поведение е накърнило престижа на службата, е доказано по несъмнен начин. Събраните доказателства водят до категоричен извод за извършване на описаните в уволнителната заповед деяния и са в подкрепа на изводите на ДНО за нарушение на етичните правила, довело до уронване авторитета на службата. Като е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на закона, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение