Решение № 10081 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1288/2020 г.

Решение № 10081 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1288/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ "Тракийска" при Агенция Митници /така уточнение на касационната жалба от 29.01.2020 г. /, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Симеонова, против Решение № 469/4.12.2019 г., постановено по адм. дело № 745/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което по жалба на "Евриком" ЕООД, гр. Стара Загора е отменено Решение № РТД 3000-1730 от 17.09.2019 г. на с. д. Директор на ТД "Тракийска" при Агенция Митници, в частта му с която е отказана връщане на внесен депозит в размер на 22 000 лева, и е осъдена Агенция Митници за разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е възприел нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, не се споделят изложените съображения по съществото на спора, като се обосновава тезата, че правилно административния орган е отказал възстановяване на депозита, предоставен за обезпечаване на митнически икономически режим – митническо складиране, предвид наличието на 3 бр. образувани АНП. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Евриком" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Сръндев, оспорва касационната жалба, по подробни съображения изложени в депозираната писмена защита настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Стара Загора е законосъобразността на Решение № РТД 3000-1730 от 17.09.2019 г. на с. д. Директор на ТД "Тракийска" при Агенция Митници, в частта му с която е отказана връщане на внесен депозит в размер на 22 000 лева. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД "Тракийска" при Агенция Митници в посочената му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: По делото не спорно, че "Евриком" ЕООД е титуляр на Разрешение за митнически икономически режим/специфично предназначени /митническо складиране/ с рег. № BG003000/71.00.0143 от дата 16.12.2009 г., издадено от Началника на ТМУ Пловдив, което няма определен срок на действие. В тази връзка на основание чл. 94 и чл. 110 във вр. с чл. 107 от Закона митниците /които норми са отменени с ДВ бр. 58 от 2016 г., но в сила към 2009 г. /, а и на чл. 88 и чл. 104 във вр. с чл. 101 от Регламент № 2913/92 г. на съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 1.06.2016 г., но също действаща към посочения период), от титуляра на режима е внесен депозит в размер общо на 22 000 лева, представляващ обезпечение по смисъла на цитираните правни норми. Не се спори също така и че със заявление вх. № 32-111161 от 12.04.2019 г. е поискано от "Евриком" ЕООД отмяна на така издаденото разрешение и освобождаване /възстановяване по сметка/ на внесения депозит. Извършена е проверка от служители на отдел "Митническа дейност" към ТД "Тракийска" при Агенция Митници, обективирана в Протокол за извършени контролни действия от 10.04.2019 г., в хода на която са установени нарушения на митническото законодателство, като са осъществени съставите на чл. 238, ал. 1 и чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, по повод на което били образувани и 3 бр. административно-наказателни производства, за което били съставени 3 броя Актове за установяване на митнически нарушения /АУМН/. С Решение № РДТ3000-1730 от 17.09.2019 г. са с. д. Директора на ТД "Тракийска" при Агенция Митници въз основа на така подаденото искане и данните от извършената проверка и образуваните АНП е отменено Разрешение за митнически икономически режим – митническо складиране № BG003000/71.00.0143 от 16.12.2009 г. с титуляр "Евриком" ЕООД на основание чл. 22 и чл. 28 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и е отказано връщане на депозита в размер на 22 000 лева, предоставен за обезпечаване на митнически икономически режим – митническо складиране, предвид възможността за възникване на задължения. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел, че Решението в оспорената му част е валиден административен акт, издаден от оправомощен да издава решения по прилагането на митническото законодателство административен орган, по повод на валидно сезиране и в рамките на същото, както и в надлежна писмена форма. Приел е на следващо място, че е нарушено изискването за форма – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като липсва посочено конкретно правно основание, под което да са подведени конкретните фактически установявания, по повод на оспорения отказ да бъде възстановен внесения от субекта депозит, което е квалифицирано като съществото, доколкото нарушава правото на защита на лицето, а и препятства съдебния контрол, като поставя съда в невъзможност да извърши проверка, дали въздигнатите факти от обективната действителност в мотивната част на оспореното решение, действително се релевират от някоя правна норма, предвиждаща конкретно разпоредената правна последица. На второ място е прието и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващо се в допуснато нарушение на правилото на чл. 22, т. 6 от Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 Октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността /наричан по-долу само Митнически кодекс - МК/, в аспекта и на съображения 27 от същия и съображение 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /наричан по-долу само Регламент за изпълнение № 2015/2447/, изразяващо се в приемане на решението преди да е предоставена възможност на засегнатото лице да бъде изслушано, без да е на лице хипотезата на изключението от това правило, и без лицето да е било уведомено предварително за мотивите за приемане на този неблагоприятен за него акт. На трето място е посочено и че решението в оспорената му част е прието в нарушение на материалния закон – порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като мотивите за това могат да се систематизират така: характерът на въпросната сума е обезпечителен и цели да обезпечи събирането единствено и само на възникнало конкретно по размер и основание митническо задължение по повод действието на конкретния митнически режим, но в случая с отмяната /разпоредена с неоспорената пред съда част на същия този акт на митнически орган/ на действащото разрешение на съответния митнически режим и при липсата на възникнало при неговото действие митническо задължение по смисъла на чл. 5, т. 18 от МК, респ. при липсата на потенциална възможност такова да възникне, липсват и всякакви правни основания да се откаже възстановяване на спорния депозит, нито същият да бъде задържан, напротив с проявлението на тези юридически факти възниква и задължението на административния орган незабавно да върне внесения депозит и то без да се изисква покана. Прието е в тази насока, че издаването на три броя АУМН не могат да обосноват такава правна последица - предвид очертания характер на обезпечението и функциите, които същото изпълняна, същият не може да служи като обезпечение на евентуално наложен бъдещи административни наказания, като при едно такова положение недопустимо се стига до промяна целевия му характер. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК и при липсата на наведени касационни основания за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда, намира че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При установената по делото и безспорна между страните фактическа обстановка, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорената част от Решението на касатора са допуснати нарушения на изискванията за форма и съществени нарушения на административно производствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно неспазване изискването за форма, закрепено с общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В решението липсва посочено правно/и основание/я, пораждащо/и правомощието на митническия орган да откаже връщане/възстановяване на внесеното на основание чл. 94 (отм.); и чл. 110 (отм.); във вр. с чл. 107 (отм.); от ЗМ, а и на чл. 88 и чл. 104 във вр. с чл. 101 от Регламент № 2913/92 г. на съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 1.06.2016 г., но също действаща към посочения период) /съответно чл. 89 и сл. във вр. с чл. 211, § 3, б. "в" от МК/ обезпечаване, под формата на внесен депозит, във връзка конкретно разрешения митнически режим – митническо складиране. Това изискване следва не само от визираната разпоредба на националното законодателство, а и от изричната такава на чл. 22, т. 7 от МК. Неспазването му както правилно е визирал съдът има за последица както невъзможността на засегнатото от неблагоприятния за него акт на митнически орган лице да осъществи в пълен обем правото си на защита, вкл. и в аспекта на привилото на чл. 170, ал. 2 от АПК /предвид конкретния предмет на правния спор/, а и препятства и съдът да осъществи в пълен обем контролът за законосъобразност на тази категория актове. Следва да се посочи, че в случая липсват и конкретни фактически установявания, релевантни към разпоредените правни последици, при съобразяване и правилото на чл. 98, § 1 от МК, респ. чл. 150, § 2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 във вр. и с чл. 215 от МК и прочие разпоредби, вкл. и тези относно възникване на митническите задължения /ако тезата на административния орган е свързан с потенциални такива във връзка с приключване на разрешения специален режим по смисъла на чл. 210, § 1, т. "б" от МК, респ. евентуални отклонения от този режим и/или неспазване на специфични изисквания, свързани с него и др. факти/, като препращането към Протокола за извършени контролни действия от 10.04.2019 г. и на образуваните АНП, респ. съставените АУМН, не може да покрие изискването за мотивираност от фактическа и правна страна, вкл. и в аспекта на правилото на Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСКГ на ВС. Обосновано първоинстнационният съд е релевирал и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК – нарушено е правото на изслушване на засегнатото лице /така както същото е разяснено например в т. 45 – 47 от Решение от 20 Декември 2017 г. по дело С-276/16 на СЕС/, респ. правото му да получи предварителна информация за мотивите на митническия орган и да изрази становище по тях съобразно изискванията на чл. 22, т. 6 от МК, които права са дефинирани изрично и с нормите на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Действително от постоянната съдебна практика на ВАС съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е това нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат, което е разбирането на СЕС, изразено например в т. 62 от цитираното Решение от 20 Декември 2017 г. по дело С-276/16, където е посочено, че "Във всички случаи трябва да се подчертае, че задължението на националната юрисдикция да гарантира пълното действие на правото на Съюза не води винаги до отмяна на оспорваното решение, когато то е прието в нарушение на правото на защита. Всъщност съгласно установената съдебна практика нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (решения от 10 септември 2013 г., G. и R., C 383/13 PPU, EU: C: 2013: 533, т. 38 и от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C 129/13 и C 130/13, EU: C: 2014: 2041, т. 78 и 79).". Но в случая от една страна както правилно е подчертал и първоинстанционният съд от съображение 27 от МК и съображение 11 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, а следва да се посочи и от детайлно регламентираните правилна в ГЛАВА 2 "Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство", Раздел 2 "Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство", подраздел 1 "Решения, взети от митническите органи", чл. 8 и чл. 9 от последноцитирания регламент, се следва изводът за особеното значение на спазване на това право, вкл. и правото на добра администрация, в процедурите в областта на митническото законодателство, приключващи с неблагоприятни за адресата си актове, а от друга, в аспекта и на допуснатото нарушение на изискването за мотивираност на тази категория актове, безспорно ако не бе допуснато би могло да се стигне и до друг краен правен резултат. Всъщност единствените конкретни оплаквания в касационната жалба са свързани с възприетото от първоинстанционния съд основание за незаконосъобразност на оспорената част от акта на касатора по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалния закон. Принципно верни са и се споделят от касационната инстанция съображенията на състава на Административен съд – Стара Загора, относно характера на предоставеното обезпечение по силата на визирането по-горе отменени правни норми на ЗМ и от отменения Регламент № 2913/92 г., действащи към 2009 г., аналогични на които са посочените също по-горе разпоредби на сега действащия МК и общностните актове по прилагането на неговите разпоредби, а именно гарантиращата му функция на задълженията възникнали или потенциални, произтичащи от конкретно разрешения митнически режим, но не и на евентуални бъдещи административни наказания. Но същите не биха били валидни при безспорно установена от административния орган хипотеза на възникнали/потенциални митнически задължения по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с новелата на чл. 6, т. 18 от МК във връзка разрешения специален режим /по аргумент от чл. 98, § 1 от МК/, вкл. и при неприключил митнически режим – митническо складиране /виж чл. 150, § 2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 във вр. с чл. 215 от МК/, а доказателства за последното липсват по делото и неправилно съдът е приел за безспорни тези именно обстоятелства. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки като незаконосъобразно като постановено в нарушение на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК решение на Директора на ТД "Тракийска" при Агенция Митници в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, нестрадащ от релевираното касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материални закон. Констатира се от друга страна, че съдът е пропуснал да постанови изричен диспозитив за изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението на "Евриком" ЕООД в частта му относно връщането на внесения депозит от 22 000 лева, който пропуск обаче при липсата на касационни основания за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, не може да бъде релевиран като неправилност на съдебния акт. От друга страна в съответствие с принципа на бързина и процесуална икономия, заложен в чл. 11 от АПК, и на основание чл. 228 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката трябва да се върне на компетентния да се произнесе по нея административен орган съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото и на първоинстанционното съдебни решения. При този изход на правния спор неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от ответната страна не е заявена претенция за разноски, поради което и съдът не присъжда такива.