Решение № 9399 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2019 г.

Решение № 9399 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от КАТОЛИЧЕСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ЕКЗАРХИЯ, чрез адв. Владимирова, против решение № 7299 от 04.12.2018 г., допълнено с решение № 536 от 28.01.2019 г. и с решение № 8141 от 18.12.2019 г., постановени по адм. дело № 402/2017 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлено оспорването на Екзархията срещу Ревизионен акт № СФР16-РД77-64/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите - служители в Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора ревизионният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган. На следващо място посочва, че за периода 2009 г. оспореният акт е издаден след изтичане на 5-годишната давност по ДОПК, като към настоящия момент е изтекъл и 10-годишният давностен срок, визиран в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на процесния РА в обжалваната част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Предмет на ревизионното производство, приключило с издадения Ревизионен акт № СФР16-РД77-64/25.05.2016 г. са задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), определени на КАТОЛИЧЕСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ЕКЗАРХИЯ за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. като собственик на следните пет броя недвижими имоти на територията на Столична община: имот, находящ се в район "Оборище", ул. "Анжело Ронкали" № 2; имот, находящ се в район "Оборище", ул. Анжело Ронкали" № 4; имот, находящ се в район "Красно село", ул. "Люлин планина" № 5-7; имот, находящ се в район "Овча купел", бул. "Монтевидео" № 15; имот, находящ се в район "Красна поляна", бул. "Александър Стамболийски" № 190. С решение № 8141 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 402/2017 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Екзархията срещу Ревизионен акт № СФР16-РД77-64/25.05.2016 г. в частите, с които е определена ТБО за 2009 г. за имотите, находящи се на ул. "Анжело Ронкали" № 2, ул. "Анжело Ронкали" № 4 и ул. Люлин планина" № 5-7, както и по отношение на ДНИ за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. в размер на 2342, 28 лв. за гараж, находящ се в имота на ул. "Люлин планина" № 5-7. С решение № 536 от 28.01.2019 г. горепосоченото решение е допълнено като е съдът изрично е отбелязал, че отменя Ревизионен акт № СФР16-РД77-64/25.05.2016 г. в частта на определените задълженията в общ размер на 13 391, 52 лв. за данък по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ върху следните недвижими имоти, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г.: 420/802 ид. части от дворно място, с площ 802 кв. м. и едноетажна масивна жилищна сграда - Кармелитски манастир находящ се на ул. "Анжело Ронкали" № 2; 413/865 ид. части от дворно място с площ 865 кв. м. и двуетажна жилищна сграда – Мъжки манастир, находящ се на ул. "Анжело Ронкали" № 4; земя с площ от 2670 кв. м. и мъжки манастир находящ се на ул. "Люлин планина" № 5-7, заедно със съответните лихви върху сумата от 13 391, 52 лв. ". С решение № 8141 от 18.12.2019 г. е допълнено първоначално постановеното решение № 7299 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 402/2017 г. като оспорването на Екзархията срещу процесния РА е отхвърлено и в частта относно определените задължения за ТБО за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. С оглед гореизложеното, предмет на настоящия спор е ревизионният акт в частта му, с която са определени задължения за ТБО за данъчните периоди 2009 г. - 2013 г. и следващите се лихви относно всички пет процесни имота, както и в частта, с която са определени задължения за ДНИ за данъчните периоди 2009 г. - 2013 г. и следващите се лихви за следните недвижими имоти: гараж, находящ се на ул. "Люлин планина" № 5-7; имот, находящ се в район Овча купел, представляващ Медицински център на бул. "Монтевидео" № 15 и имот, находящ се в район Красно село, бул. "Александър Стамболийски" № 190. За да постанови решението си в оспорената му част административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е счел за неоснователно възражението за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК по отношение на ревизирания период 2009 г. Решението е неправилно като материално незаконосъобразно в частта за отхвърлено оспорване на РА № СФР16-РД77-64/25.05.2016 г. в частта за определени задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г. В тази част решението противоречи на разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Съдът неправилно е приел, че разпоредбите са приложими единствено към срока за погасяване на вече установено (ликвидно и изискуемо) по основание и размер публично вземане. Съдебната практика на ВАС е непротиворечива, че изтичането на давностен срок за установени с РА данъчни задължения е основание за отмяна на акта, поради погасяването на задълженията по давност. Доводът за погасени по давност публични задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г. е основателен, с оглед изчисляване на сроковете и след съобразяване на периодите на спиране на давността. До датата на връчване на първата ЗВР – 17.11.2014 г. са изтекли 4 години, 10 месеца и 16 дни от петгодишния давностен срок. От издаването на първия РА № МДТ-РД-01-07-37/28.04.2015 г. до датата на подаване на жалба срещу него – 13.05.2015 г. (чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК) са изтекли още 14 дни. С подаване на жалбата, давността спира да тече до произнасяне на решение № С015-РД-22-01-20/28.09.2015 г. От 28.09.2015 г. до издаване на ЗВР № МТД-РД-01-151/27.10.2015 г., връчена на 04.11.215 г. е изтекъл още един месец. Към датата на връчване на втората ЗВР е изтекъл период от 5 години и 6 дни. Освен това следва да се има предвид, че за задълженията за данъчен период 2009 г. е изтекла и абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, независимо от спирането или прекъсването на давността. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на ревизионния акт, поради издаването му в недопустимо производство. Доводите за наличие на материална компетентност на органа, възложил ревизията са правилни и съответни на закона и фактическите установявания, подкрепени от доказателствата – заповед № СО-РД-09-621/03.06.2015 г., издадена от кмета на Столична община на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК, с която са определени за органи по приходите, служители от състава на Столична общинска администрация, заемащи определени длъжности в дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, които извършват производствата по установяването, обезпечаването, събирането и контрол по вземанията от местни данъци и местните такси за битови отпадъци, имащи правата и задълженията на административни органи по местни приходи. Определянето на структурата на общинската администрация е в компетентността на общинския съвет (арг. от чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА), а оправомощаването на органи по приходите – в компетентността на кмета (арг. от чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК, поради което издаденият РА е валиден и правилно административният съд е провел контрол по отношение на оплакванията за унищожаемост. Неоснователен е доводът за липса на съдебен контрол за законосъобразност върху целия акт. Макар и лаконично, съдът е посочил защо счита РА за законосъобразен в оспорената му пред настоящата инстанция част. Спорните въпроси се концентрират досежно наличието на условията по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ за освобождаване на Екзархията от задължението за плащане на ДНИ за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. и следващите се лихви за следните недвижими имоти: гараж, находящ се на ул. "Люлин планина" № 5-7; имот, находящ се в район Овча купел, представляващ Медицински център на бул. "Монтевидео" № 15 и имот, находящ се в район Красно село, бул. "Александър Стамболийски" № 190 и за ТБО за 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. и следващите се лихви за всичките пет недвижими имота. По делото се установява, че при изчисляване размера на задължението за ТБО на КАТОЛИЧЕСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ЕКЗАРХИЯ е приложен редът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в редакцията на текста, в сила до 31.12.2016 г.), съгласно който когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално, върху основа, определена от общинския съвет. Базовите размери са били определени с решения на СОС за отделните години, вкл. за годините 2010 - 2013 и за всяка услуга поотделно. Разпределението в промили за всеки един от компонентите (сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване) са определени с ревизионния акт (таблица л. 94 от делото) върху съответните отчетни стойности на процесните имоти и така са изчислени размерите на ТБО за ревизирания период. При липса на изложени конкретни възражения относно незаконосъобразността на акта, настоящият състав счита, че задълженията за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са определени правилно. На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ, са посочени в чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчно задължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 – 19 ЗМДТ. Процесните недвижими имоти: гараж, находящ се на ул. "Люлин планина" № 5-7; имот, находящ се в район Овча купел, представляващ Медицински център на бул. "Монтевидео" № 15 и имот, находящ се в район Красно село, бул. "Александър Стамболийски" № 190 не се субсумират в нито една от цитираните разпоредби. Неоснователни са развитите пред първоинстанционния съд съображения, свеждащи се до неправилно приложение на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ. Разпоредбата е изменена, считано от 01.01.2014 г. (ДВ, бр. 101/2013 г.) и към настоящия момент предвижда освобождаване от данък за храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната. Молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията. За процесния случай, предвид ревизирания период 2010 г. – 2013 г. е приложима редакцията на чл. 24, ал. 1, т. 9, чието съдържание гласи, че от данък се освобождават молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната. Нормата, тълкувана във връзка с дадените в § 1, т. 36 и т. 37 ДР ЗМДТ легални дефиниции, приложими на основание ЗНА, налага извод, че в случая от съществено значение е да се установи, че имотът, респ. сградите разположени в него, са предназначени за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, респ. за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа. С оглед така направеното разграничение, следва да се приеме, че гаражът, медицинският център и апартаментът, собственост на Екзархията, не представляват храм, молитвен дом или манастир съгласно дадените в § 1, т. 36 и т. 37 ДР ЗМДТ дефиниции за тези понятия, поради което за тях на общо основание се дължи данък по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Ирелевантно в случая би било и обстоятелството, че имотите се ползват от служащите и наетите от манастира лица във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Данъчноправните норми са с императивен характер и е недопустимо те да бъдат тълкувани разширително. Правилното приложение на материалния закон изисква да се установи дали имотът е предназначен за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди. Такъв извод не може да бъде направен за имотите гараж, находящ се на ул. "Люлин планина" № 5-7; имот, находящ се в район Овча купел, представляващ Медицински център на бул. "Монтевидео" № 15 и имот, находящ се в район Красно село, бул. "Александър Стамболийски" № 190. По изложените съображения съдебното решение в обжалваната му част следва да се отмени по отношение установените публични задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г. с РА № СФР16-РД77-64/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите - служители в Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община относно всички процесни имоти поради изтекла давност, а в останала част като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 22, 54 лв., съразмерно уважената част от касационната жалба и при съобразяване с обстоятелството, че пред настоящата инстанция са доказани разноски в размер на 31, 35 лв., представляващи заплатената държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение