Решение № 159 от 21.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2344/2013 г.

Решение № 159 от 21.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2344/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Н. Г. на 4.04.2013 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение по въззивно гр. д. № 5869/2010 г. на СГС, ГК, 2 -г въззивен състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение, молителят е осъден да заплати на основание чл. 402, ал. 1 -отм. ТЗ сумата 2 097.83 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2007 г. и разноски по делото. В писменото становище по същество се поддържа искане за отмяна и на решението на районния съд, тъй като процесуалното нарушение е налице при призоваването за първото по делото заседание Молителят твърди, че в първоинстанционното производство, предмет на гр. д. № 32/2008 г. по описа на СРС, 44 състав съдът е постановил призоваването му като ответник да стане по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК-отм., но в изпратеното писмо до редакцията на "Д. вестник" и в самото обявление /№ 22504/ погрешно е посочен номерът на делото, по което той е призован да се яви. Вместо коректния номер на първоинстанционното производство " № 32/2008 г. ", в обявлението бил посочен друг номер на дело- "21373/2007 г. " по описа на същия съдебен състав и като ответници, наред с Г., били вписани и още две физически лица, които не са страни по делото, по което той е бил конституиран като ответник. Счита, че по този начин е нарушено правото му на участие в съдебното производство по гр. д. № 32/2008 г. по описа на СРС, 44 състав и правото му на защита, тъй като е бил представляван от представител по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК-отм. По същия начин бил представляван и пред въззивната инстанция, която след отмяна на първоинстанционното решение уважила предявения срещу него иск. Счита, че въззивното решение, следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК- поради ненадлежно призоваване и лишаване от възможност за участие в делото. В хода на производството се поддържа искане и за отмяна и на първоинстанционното решение по същите съображения. Спазването на срока по чл. 305, т. 5 ГПК е аргументирано с твърдението, че за решението е узнал на 8.02.2013 г., когато му е връчена призовката за доброволно изпълнение. Поискано е заплащане на разноски за производството по чл. 303 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] в писмен отговор и допълнителна писмена защита оспорва допустимостта й. Твърди, че по изпълнителното дело има данни за изпращани на по-ранна дата призовки за доброволно изпълнение до Г. и запорни съобщения до работодателя му. Изложени са и доводи срещу основателността на молбата- дори и при погрешно посочен номер на делото, обявлението съдържа трите имена на ответника, датата на провеждането на заседанието и съдебния състав, поради което тази информация е достатъчна, за да се счете че молителят е бил уведомен, че срещу него е предявен иск, с оглед на което да организира защитата си. Претендира заплащането на разноски. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата за отмяна следва да се счете за постъпила в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърденията на молителя, че връчената му покана за доброволно изпълнение е с дата 8.02.2012 г., за което са представени доказателства, не са опровергани. Ответникът по молбата се позовава на по-рано изпратени такива покани, но не представя доказателства за връчването им. Въззивното решение е влязло в сила на датата на постановяването му-15.06.2011 г. като необжалваемо. С молбата за отмяна не се оспорва наличието на предпоставките за призоваването на Б. Г. като ответник по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК-отм. Молителят се позовава на погрешно изписване на номера на делото, по което е призован чрез публикацията и на вписване на други ответници, които не са страни. Твърденията в молбата за отмяна за начина на призоваване и оформяне на публикацията за призоваването в неофициалния раздел на "Д. вестник" бр. 49/27.05.2008 г. съответстват на установените в настоящото производство факти: Като ответник по гр. д. № 32/2008 г. молителят е бил призован по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК-отм. като лице, с неизвестен постоянен адрес след извършена справка по реда на чл. 50, ал. 1, изр. последно ГПК-отм. В обнародваната публикация имената на ответника, на ищеца, датата и часът на провеждането на съдебното заседание и съдебният състав на СРС са коректно посочени, но е вписан друг номер на дело /"№ 21373/2007 г."/ и още две физически лица, които не са страни /ответници/ по гр. д. № 32/2008 г. Призоваването е счетено за редовно, на молителя е назначен представител по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК-отм., който е осъществявал правната защита пред двете инстанции и на когото са връчвани съдебните книжа. С оглед на тези безспорни факти, съставът на ВКС приема, че молбата за отмяна е основателна. Молителят е нередовно призован, тъй като обнародваното в "Д. вестник" съобщение не съдържа достоверен номер на делото, по което той като ответник е призован да се яви. Посочването на номера на делото в призовката до страната е задължителен реквизит на съдържанието й. Разпоредбата на чл. 45 ГПК-отм. изрично предвижда в нея да е отразено "по кое дело" е призоваването. Вписването в призовката на номер, различен от номера на делото, по което ответникът е страна, е нарушаване на процесуално правило, което води до лишаване от възможност за участие в съдопроизводствените действия-лично или чрез упълномощен представител. В настоящото производство е установено както нарушаването на "съответното правило" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК -разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК-отм. във вр. с чл. 45 ГПК-отм., така и причинната връзка- "следствието" от това нарушаване - лишаването от възможност за участие в делото. Обезпечаването на участието на страната в производството като процесуално задължение на съда предполага вписването на коректна информация в книжата и съобщенията, адресирани до нея. Изискването за достоверност е от съществено значение при призоваване на ответник чрез публикация в неофициалния раздел на "Д. вестник", по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК-отм., в която хипотеза той не получава препис от исковата молба и приложенията й. Индивидуализацията на спора като номер на съдебно дело и страни е гаранция този начин на призоваване да произведе своето оповестително и обявително действие. Ако съдържанието на публикацията е недостоверно, целта и предназначението на този начин на призоваване се компрометира. В настоящия случай е отразен неверен /погрешен/ номер на дело и адресат са и лица, които не са в действителност страни по спора, поради което не може да се счете, че призоваването е произвело своята цел- да уведоми страна с неизвестен постоянен адрес /ред. чл. 50 от отм. ГПК/ за образувано срещу нея съдебно производство и възможност за участие в него. Следва да бъде отменено както първоинстанционното, така и въззивното решение, тъй като и двете инстанции са допуснали нарушение на правото на участие на молителя в процеса. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от молителя разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т. о.