Решение № 9832 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2013 г.

Решение № 9832 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по оспорване от Българския лекарски съюз (БЛС) на Постановление № 353 на МС от 27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, Обн. ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 1.01.2013 г. Жалбоподателят твърди, че правилата и нормативите в обжалваното ПМС пряко противоречат на подробно посочени норми от действащия към момента на приемането им Национален рамков договор - 2012 г., който е нормативен акт, действащ на територията на цялата страна и е задължителен за НЗИК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Иска се отмяна изяло на обжалвания подзаконов акт. Ответната страна Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител оспорва изцяло жалбата. Твърди се, че обжалваното постановление е издадено при стриктно спазване на процедурата за приемане на нормативни актове по ЗНА и Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, както и че не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Встъпилите като заинтересовани страни в производството по реда на чл. 189, ал. 2 АПК Национална здравноосигурителна каса и Министерство на здравеопазването, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По допустимостта на оспорването: Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на МС и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези административни актове имат нормативен характер - съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а разпоредбата на чл. 186 АПК предоставя правото на оспорване на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техните лични права и законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им (Тълкувателно решение № 2 на ВАС от 12.02.2010 г.). Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСОЛЛДМ Българският лекарски съюз е съсловна организация на лекарите и лекарите по дентална медицина, която има статут на публичноправна корпорация с надзорни и контролни функции в системата на здравеопазването. Затова БЛС има правен интерес за оспорването на процесния подзаконов нормативен акт. По същество на спора: Постановление № 353 на МС от 2012 г. е прието на основание чл. 55е, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и с него са приети методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО - отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, за които НЗОК заплаща. От доказателствата по делото се установява, че проектът за методиката е разработен от НЗОК, изпратен е в Министерството на здравеопазването и в Министерството на финансите за изразяване на становища. Методиките са одобрени с Решение № РД-НС-04-115/10.12.2012 г. на Надзорния съвет на НЗОК и с писмо от 11.12.2012 г. управителят на НЗОК ги е изпратил на министъра на здравеопазването за внасянето им за разглеждане и приемане от МС. Проект на постановлението е публикуван на сайта на МЗ на 12.12.2012 г., заедно с доклад, чиито съдържания не се доказват от приложената по делото разпечатка от интернет страницата на министерството. Настоящият съдебен състав приема за недоказано точното спазването на изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА, както и на специалната процедура за приемане на подзаконовия нормативен акт по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Съгласно чл. 55е, ал. 1 ЗЗО, методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от същия закон се разработват от НЗОК и се изпращат за становище на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването. Впоследствие същите се одобряват от Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК в съответствие със становищата на министрите. Управителят на НЗОК внася одобрените методики чрез министъра на здравеопазването за приемане от МС. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА, намираща приложение по силата на препращащата норма на чл. 80 АПК, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Мотивите, съответно доклада, трябва да имат съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА-причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Точното изпълнение на така описаната процедура по отношение на методиките по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО изисква разработване на проект от НЗОК, вземане на становища по него на министрите на здравеопазването и финансите, одобряване от НС на НЗОК, публикуване на страницата на НЗОК заедно с мотиви, съответно доклад, внасяне от управителя на НЗОК чрез (а не от) министъра на здравеопазването за приемане от МС. В случая тази процедура не е спазена, тъй като разработеният от НЗОК проект, заедно с мотивите му, не са публикувани на тяхната интернет страница, с което са нарушени принципите за обоснованост, откритост, достъпност, публичност и прозрачност при разработването на проект за нормативен акт. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА има императивен характер и нарушаването й съставлява тежък порок, който представлява самостоятелно основание за отмяна изцяло на издадения подзаконов нормативен акт. В този смисъл е постоянната практика на ВАС. Неоснователни са възраженията на ответната страна, че публикуването на проекта на страницата на МЗ представлява изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Това е така, защото това задължение е на съставителя на проекта и се извършва самостоятелно от него чрез публикуване проекта на неговата страница, като не може да бъде изпълнено от друг орган, който в случая има само съгласувателни функции. При така приетото настоящият състав намира, че не е необходимо да бъдат обсъждани изложените от жалбоподателя други доводи досежно законосъобразността на обжалвания подзаконов нормативен акт. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,