Решение № 6513 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. / погрешно в касационната жалба името на касатора е посочено като А./, гражданка на Мароко, подадена чрез процесуалния й представител, адв. Лютфиева, против Решение 12328/18.07.2024г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 4620/24 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. срещу Решение 5877/28.04.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на жалбоподателката е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му със законните последици от това. Поддържаните касационни основания са нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, респективно за правилност на обжалваното решение. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице предпоставките на закона за предоставяне на международна закрила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Допустима е, тъй като е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, срещу съдебно решение, което е неблагоприятно за касатора и което подлежи на обжалване. По същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От данните в административната преписка се установява, че М. А. е гражданка на Мароко, от където е тръгнала легално за Република Турция. Пребивавала е в Турция за кратко, след което е влязла нелегално на територията на Република България. Напуснала е Мароко, за да отиде в Германия при съпруга си Я. А., който е сирийски гражданин и с когото имат сключен брак, чрез представител чичото на съпруга й. Също така от данните в преписката следва, че според твърдения на чужденката, в Мароко не се гледа с добро око на жена, която е далеч от съпруга си и не живее с него, а и неин братовчед я преследвал, защото тя не се е омъжила за него. След проведено общо производство по реда на Закона за убежището и бежанците, с решение на председателя на агенцията, на чужденката е отказана международна закрила. Административният орган е приел, че обстоятелствата съобщени от кандидатката не осъществяват нито една от предпоставките на чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Приел е също така, че с оглед събраната информация за страната на произход на кандидата за международна закрила, обстановката в Мароко не е такава, която да налага предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. С аналогични мотиви административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на административния орган. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. От разказаната бежанска история от кандидата за международна закрила не се разкрива последната да изпитва страх от преследване в страната й на произход, заради нейната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От разказа на М. А. се установява, че тя е напуснала Мароко по лични причини, свързани с желанието й да живее със съпруга си, който се намира в Германия. Вярно е, че тя съобщава за заплаха от страна на неин братовчед, който е искал, тя да се омъжи за него. Чужденката не съобщава, обаче, конкретни обстоятелства, от които да се формира категоричен извод, че заплахата е била сериозна и перманентна, както и че властите, осигуряващи реда в страната й на произход, въпреки уведомяването им / в случай, че е налице такова/, не са реагирали, и не са я защитили, и не могат да я защитят. От справките, изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ, представени пред административния съд /едната/, а другата представена пред касационната инстанция, не се установява общото положение в страната на произход на кандидата и нивото на сигурност, да осъществяват някоя от предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут. В справката, представена пред касационната инстанция е отбелязано, че въпреки комбинацията от тежки сътресения пандемията с коронавирус, продължителна суша, инфлационен скок, предизвикан от високите цени на суровините и опустошително земетресение, Мароко демонстрира забележителна икономическа устойчивост, благодарение на стабилната рамка на макроикономическата политика и проактивна реакция от страна на правителството. Съобщава се, че по отношение на нивото на сигурност на страната, е налице опасност от терористични атаки, свързани с повишен брой мароканци, които симпатизират на Ислямска държава и други екстремистки групи, но тези събития се наблюдават отблизо от правоприлагащите органи. Целта, заради която чужденката е напуснала страната си на произход събирането със съпруга й, не предполага предоставянето на бежански или хуманитарен статут, а провеждането на процедури за събиране на семейството, така както са регламентирани в държавата, в която се намира съпругът й в случай, че престоят му там е легален. По тези съображения, решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд