Решение № 1078 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4233/2008 г.

Решение № 1078 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4233/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ф. китанов, в качеството му на пълномощник на Петър Илиев Петров, срещу решение № 36 от 26.02.2008 г., постановено по адм. д. № 803/2007 г. от АС - В. Търново. В жалбата се сочат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба и излага подробни съобжения. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на страните и даказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС - В. Търново е отхвърлил жалбата на Петър Ил. Петров против заповед № ЯЗ-375 от 28.02.2007 г. на началник сектор "СОД" при ОДП - В. Търново, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че същата е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, след което е направил верни правни изводи. По същество пред касационната инстанция не се правят възражения, различни от тези които решаващият съд е обсъдил в мотивите си. Основният спорен въпрос е налице ли е нищожност поради материална незаконосъобразност на оспорения административен акт - заповед № ЯЗ-375 от 28.02.2007 г. на началник сектор "СОД" при ОДП - В. Търново, в която административният орган е посочил, че ". . . С действията си ст. полицай Петров е нарушил изискванията на чл. 67, т. 3 и чл. 71 от ИИПД" (Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР - ИППДМВР) като ". . . е отклонил патрулния автомобил от разпоредения маршрут, без да уведоми оперативния дежурен в РПУ Полски Тръмбеш", след като от 8.12.2006 г. е била в сила нова ИППДМВР, приета със заповед № Iз-2295 на министъра на вътрешните работи. Правилно съдът е отговорил отрицателно. Твърдяното нарушение - материална незаконосъобразност на административния акт, водещо до неговата нищожност не е налице. ИППДМВР от 2006 г. е изпратена до началник сектори "СОД" в областта от ОДП - В. Търново с писмо рег. № Я-1693 от 6.02.2007 г. С нея служителите от РПУ - П. Тръмбеш са се запознали на 14.02.2007 г., а са положили изпит за познаването й на 13.06.2007 г. Нарушението на служебната дисциплина е извършено от Петров на 26.01.2007 г., когато Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР, приета със заповед № Iз-2295 от 8.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, не е била доведена до знанието на служителите и ръководството на РПУ - П. Тръмбеш. Следователно правилно административният орган е подвел поведението на държавния служител от МВР към нормите от ИППДМВР от 2004 г., която следва да се прецени като приложимо материално право в конкретния случай. В случай, че административният орган, към датата на издаване на оспорената заповед - 28.02.2007 г., бе посочил като правно основание за издаване на административния акт идентичните разпоредби на чл. 117, т. 3 и чл. 121 от ИППДМВР от 2006 г., дословно повтарящи текстовете на чл. 67, т. 3 и чл. 71 от ИППДМВР от 2004 г., той би нарушил правата на Петров, който би бил в правото си да възрази, че към датата на извършване на нарушението на служебната дисциплина не е бил запознат с текста на ИППДМВР от 2006 г. Материалната незаконосъборазност обхваща нарушенията на материално-правните разпоредби относно съдържанието на акта, т. е. разпоредбите, постановяващи как трябва да се реши по същество поставения пред административния орган въпрос. В случая административният орган би процедирал по един и същи начин, тъй като и двете Инструкции разписват едно и също поведение, но в различни по номерация, но идентични по съдържание текстове. Ето защо решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,