Решение № 7715 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2011 г.

Решение № 7715 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на труда и социалната политика срещу решение № 3225 от 7.03.2011 г. по адм. д. № 16148/2010 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът "Дървообработване-ВТ" АД със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3225 от 7.03.2011 г. по адм. д. № 16148/2010 г., Върховният административен съд, Пето отделение е отменил Заповед № РД 01-815 от 15.11.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика. Съдът е приел за установено, че обжалваната заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Издаването й обаче не е съобразено с изискванията на чл. 66 и сл. АПК. Откриването на производството по издаването на акта не е оповестено публично, не са определени форми на участие на заинтересованите лица в производството и на тези лица не е предоставена възможност за участие в разумен срок. Заповедта е издадена без да са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите лица, а в нарушение на чл. 72, ал. 1 АПК съдържанието й не е оповестено чрез средствата за масово осведомяване. Направен е окончателния извод, че констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обуславят отмяната на заповедта. Така постановеното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос, както по първоначалното дело, така и в настоящето се свежда до правната природа на обжалвания административен акт. Тезата на Министерството на труда и социалната политика е, че се касае до индивидуален административен акт и в тази връзка не е било необходимо да се спазват изискванията за издаване на общ административен акт. Тези съображения не се споделят от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд. Със Заповед № РД 01-815 от 15.11.2010 г., на основание чл. 51б от Кодекса на труда и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, министърът на труда и социалната политика е наредил разпростиране на прилагането на Браншовия колективен трудов договор в отрасъл "Дървообработваща и мебелна промишленост", сключен между Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост /ФСОГСДП/ към КНСБ, Федерация "Лека промишленост" на КТ "Подкрепа" /ФЛП - "Подкрепа"/ и Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, във всички предприятия в икономическите дейности, съгласно КИД 2008, като производствата са изрично изброени. Разпростирането на правилата на Браншовия колективен трудов договор в отрасъл "Дървообработваща и мебелна промишленост" несъмнено има еднократно правно действие. С процесната заповед, с която се нарежда това разпростиране за предприятията от посочените икономически дейности се създават права за работниците и кореспондиращите им задължения за работодателите. Засягат се права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. С постановяването на акта за всички предприятия в посочения в него отрасъл и икономически дейности възниква задължението да прилагат Браншовия колективен трудов договор. Такова задължение възниква и за всички работещи в предприятията. Следователно Заповед № РД 01-815 от 15.11.2010 г. на министъра на труда и социалната политика напълно отговаря на законовото определение на общ административен акт, съдържащо се в разпоредбата на чл. 65 от АПК. След като заповедта е общ административен акт задължително при издаването й е следвало да бъдат спазени изискванията на чл. 66 - 72 от АПК, уреждащи производството по издаването му. В случая не сме изправени пред хипотезата на общ административен акт, издаден в неотложни случаи. Неспазването на процедурата по издаване на общ административен акт несъмнено представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и този порок обуславя отмяната на обжалвания акт. Стигайки до същите правни изводи тричленният състав на ВАС правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при формиране на неговото вътрешно убеждение-нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. В полза на ответника не се присъждат разноски за тази инстанция, тъй като по делото няма данни такива да са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия,