Решение № 7189 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. О. Д. против решение 849 от 29.02.2024 г. по адм. дело 420/ 2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена заповед 26/16.01.2019 г. на кмета на община Пещера. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Биовет АД против заповедта на кмета на община Пещера да бъде отхвърлена. В хода на делото по същество излага съображения и за недопустимост на съдебното решение, като постановено по жалба, подадена след изтичане на срока за оспорване и от лице без правен интерес. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът кмет на община Пещера не изразява становище. Ответникът Биовет АД, гр. Пещера оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пазарджик е допустимо. Същото е постановено в съдебно производство, образувано по жалба, подадена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице с правен интерес от оспорването съгласно определение 12055/ 06.12.2023г. по адм. дело 10944/2023г. на Върховния административен съд. Обратно на поддържаната от касатора теза, срокът за оспорване на заповедта на кмета на община Пещера също е спазен. Съгласно чл. 129, ал. 2 АПК в ред. ДВ бр. 1/ 2019г. подробният устройствен план в обхват до един квартал, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината, която се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая обжалваната заповед не е съобщена на Биовет АД по посочения ред, поради което следва да се приеме, че по отношение на дружеството срокът за оспорване на акта не е започнал да тече и жалбата срещу заповед 26/ 16.01.2019г. на кмета на община Пещера се явява подадена в срок. Ето защо обжалваното съдебно решение е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която е одобрен проект за ПУП ПРЗ за образуване на УПИ V-4.1712 с отреждане за автошоурум и крайпътно заведение от част от 1777 кв.м. от имот с идентификатор 56277.4.23 с обща площ от 2957 кв.м. по КККР на гр. Пещера (с проектен идентификатор 56277.4.1712), а останалата част от 1180 кв.м. получава нов идентификатор 56277.4.1711 по КККР на гр. Пещера в местност [местност], землището на гр. Пещера. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, въз основа на решение 540/ 31.10.2018г. на общински съвет Пещера, с което е разрешено да се изработи проект за ПУП- ПРЗ с отреждане на част от имот с идентификатор 56277.4.23 с площ от 1777 кв.м. в УПИ V-4.1712 - за автошоурум и крайпътно заведение , а останалата част от имота с площ от 1180 кв.м. да получи нов идентификатор, съгласно представеното задание и след положително становище на Общинския експертен съвет по устройство на територията. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че имот с идентификатор 56277.4.23 се намира в землището на гр. Пещера, м. [местност] и представлява земеделска земя с начин на трайно ползване нива. Имотът попада в неурбанизирана територия, не е урегулиран и за него до издаване на процесната заповед не е одобряван ПУП. С плана за застрояване за урегулирания имот се предвижда устройствена зона Оо (обществено обслужване). Предвидено е свободно застрояване с височина до 10 м. при ограничителни линии на застрояване, което не засяга сервитутната зона на преминаващия през имота промишлен водопровод с диаметър 1220 мм., собственост на Биовет АД. При тези факти, при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е постановена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена. Правилно е заключението, че установеното фактическо основание за издаване на акта не съответства на посоченото в него правно основание- чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Допуснатото противоречие води до немотивираност на заповедта и до невъзможност да се установи волята на административния орган и препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол. Това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Административният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, не са изпълнени. Цитираният текст допуска изменение на влезлия в сила ПУП- ПРЗ при съгласие на всички собственици на имотите, предмет на изменението, на носителите на ограничени вещни права и на концесионерите. Като основание за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план разпоредбата е неприложима в конкретния случай, тъй като със заповедта се одобрява първоначален ПУП за имота, а не се изменя действащ такъв. Освен това планът е одобрен и без съгласието на Биовет АД - титуляр на ограничено вещно право в имота, за който се отнася разработката. Следователно, както административният съд правилно приема, материалноправните предпоставки за издаването на заповедта не са изпълнени. Административният акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. Възражението на касатора, че неправилното позоваване на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, представлява техническа грешка , е неоснователно. Техническата грешка предполага неволно допусната неточност или пропуск, които не се отразяват на същността на направеното от административния орган волеизявление. В случая допуснатото в акта противоречие между фактическото и правното основание не може да се квалифицира като техническа грешка , тъй като опорочава действителния смисъл на волеизявлението на административния орган, т.е. засяга предметното съдържание на заповедта. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства и изясняване на спора от фактическа страна. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК, като в мотивите са изложени съображения по направените от съда правни изводи. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд Пазарджик. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника Биовет АД сумата 1500.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 1250.00 лв. с включен ДДС. Заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат в касационното производство следва да бъде намалено и присъдено в по- нисък размер от претендираните 12000.00 лв., с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, а също и поради фактическата и правна сложност на делото, преценена при отчитане на касационния характер на производството, приключило в едно съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства по съществото на спора. По тези съображения настоящата инстанция намира, че разноските, определени в размер на минималното адвокатско възнаграждение за дела с такъв характер, предвиден в Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, кореспондират с фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,