Решение № 11233 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 338/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. Йорданова, срещу решение 235/14.11.2022 г., постановено по адм. дело 116/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която по жалба на Н. Къчев е отменена издадената от него заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г., с която са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове (ФБ) и Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2021 г. в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой ПДП са останали следните площи: част от 0,27 ха от парцел 32915-227-10-1; част от 0,59 ха от парцел 32915-227-11-1; част от 1,62 ха от парцел 32915-227-12-1; част от 1,63 ха от парцел 32915-227-3-1; част от 0,85 ха от парцел 32915-227-5-1; част от 0,91 ха от парцел 32915-227-7-1; част от 0,08 ха от парцел 32915-302-2-1; част от 0,57 ха от парцел 32915-303-5-1; част от 0,54 ха от парцел 32915-303-6-1; част от 0,07 ха от парцел 32915-303-8-1; част от 0,24 ха от парцел 32915-320-3-1 и част от 0,83 ха от парцел 32915-320-4-1, като преписката е върната в тази част за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в атакуваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, които са възприети от административния съд. Възразява срещу компетентността на вещото лице, което е геодезист и счита, че е следвало да бъдат ползвани специалните знания на експерт - агроном. Освен това посочва, че са ползвани недостоверни източници от Гугъл Земя (Google Earth). По отношение на недопустимите за подпомагане площи, за които заповедта е била отменена заявява, че те са били заети от нежелана и недопустима растителност от вида на орловата папрат, повече от допустимите дървета/храсти, по-голяма от допустимата височина на тревостоя и по-голям от допустимия процент недопустими площи. По отношение обстоятелството, че не е оспорил експертизата в хода на първоинстанционното производството намира, че това не би следвало да е основание за автоматично потвърждаване на първоинстанционното решение. Въз основа направените оплаквания иска отмяна на атакуваното съдебно решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което бъде отхвърлена жалбата на Н. Къчев. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В изпратена молба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касация Н. Къчев, в представено писмено становище оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски по представен нарочен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменена частично заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г., с която на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) е одобрен окончателните специализирани слоеве ФБ и ПДП за кампания 2021 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализирани за 2021 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2021 г., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство на земеделието (МЗм) и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, както и чрез проверка на получените възражения срещу обхвата на проекта за специализирания слой ПДП, одобрен със заповед РД-09-1194 от 15.12.2021 г. на министъра на земеделието. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта противоречи на материалния закон в частта, с която извън окончателно одобрения специализиран слой ПДП за кампания 2021 г. са останали съответните горепосочени части от парцели с идентификатори 32915-227-10-1; 32915-227-11-1; 32915-227-12-1; 32915-227-3-1; 32915-227-5-1; 32915-227-7-1; 32915-302-2-1; 32915-303-5-1; 32915-303-6-1; 32915-303-8-1; 32915-320-3-1 и 32915-320-4-1, всички находящи се в землището на с. Ичера, обл. Сливен, като се е позовал на факти, установени в съдебното производство и при съобразяване със заключението на съдебно-техническа експертиза. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу останалата оспорена част от същата заповед, а именно по отношение следните площи: част от 0,08 ха от парцел с идентификатор 32915-13-1-1; част от 0,14 ха от парцел 32915-227-10-1; част от 0,13 ха от парцел 32915-227-11-1; част от 0,85 ха от парцел 32915-227-12-1; част от 0,12 ха от парцел 32915-227-3-1; част от 0,29 ха от парцел с идентификатор 32915-227-4-1; част от 1,46 ха от парцел 32915-227-5-1; част от 0,13 ха от парцел с идентификатор 32915-227-6-1; част от 0,97 ха от парцел 32915-227-7-1; част от 0,61 ха от парцел 32915-302-2-1; част от 9,30 ха от парцел 32915-303-5-1; част от 0,31 ха от парцел 32915-303-6-1; част от 0,81 ха от парцел 32915-303-7-1; част от 0,47 ха от парцел 32915-303-8-1; част от 0,95 ха от парцел 32915-306-1-1; част от 0,38 ха от парцел 32915-320-3-1 и част от 0,41 ха от парцел 32915-320-4-1 и са присъдени разноски. В тези части решението като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. За да постанови този резултат Административен съд Сливен е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата писмена форма, но при наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК. Така постановеното съдебно решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на изложените доводи от страните и анализа на събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че Н. Къчев е земеделски производител, в каквото качество е подал възражение срещу заповед РД-09-1194 от 15.12.2021 г. на министърът на земеделието, с която е одобрен проект за специализиран слой ПДП за кампания 2021 г. С възражението е оспорен обхватът на проекта в частта относно посочените като недопустими за подпомагане площи от процесните 17 броя парцели с идентификационните им номера. Възражението по отношение всички части от парцелите не е уважено и те не са включени в окончателния слой ПДП за кампания 2021 г. при одобряването му със заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. Пред първата инстанция по искане на двете страни е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ж. Желев със специалност Геодезия и картография, който след като анализирал материалите по делото, ЦОФК, протоколите от теренни проверки, нормативната база и данните в Google Earth за спорните площи, е дал заключение прието в открито съдебно заседание проведено на 24.10.2022 г. Експертизата е била в кориците на делото и за съдебното заседание на 10.10.2022 г., но същото е било отложено поради непредставянето й в срок. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните, включително от административния орган. Няма изразено несъгласие с експертизата от негова страна в никое от двете проведени открити съдебни заседания, нито в хода по същество, нито е представена писмена защита. Решаващият съд е обосновал фактическите си изводи относно състоянието на спорните площи въз основа на констатациите на вещото лице в резултат на което е приел, че административният орган е приложил неправилно материалния закон по отношение на тях. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, направени едва в касационната жалба срещу експертните познания и специалността на вещото лице, тъй като в хода на първоинстанционното производство процесуалният представите на административния орган не само не се е противопоставил на извършването на експертизата от специалиста по геодезия инж. Ж. Желев, а напротив в открито съдебно заседание на 23.05.2022 г. чрез пълномощника си е поискал назначаването именно на съдебно - техническа, геодезическа експертиза и с молба от 09.06.2022 г. е поставил въпроси към нея, а след депозирането на експертизата не е възразил на дадените отговори. Неоснователно е и възражението, че вещото лице е използвало недостоверни източници. Дешифрирането на ЦОФК и изображенията от Google Earth са направени в близък интервал от време спрямо сателитното/самолетното заснемане на същата територия. Действително вещото лице се е позовало на данните от Google Earth, но при обсъждането на обстоятелствата по включване в окончателния слой ПДП за всеки един от парцелите по отделно е използвало основно цифровата ортофотокарта на МЗм и протоколите от теренните проверки, а информацията от Google Earth е използвана като помощна. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. в приложимата редакция на текста (доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой ПДП се обновяват и чрез други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, а данните в Google Earth са друг източник на ортогонални данни и цифрови изображения по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 57 от ДР на ЗПЗП (нова, ДВ, бр. 103/2020 г., в сила от 04.12.2020 г.), във връзка с чл. 33, ал. 4 ЗПЗП. По отношение възражението, че площите са били заети от нежелана и недопустима растителност от вида на орловата папрат, повече от допустимите дървета/храсти, по-голяма от допустимата височина на тревостоя и по-голям от допустимия процент недопустими площи, касационният състав отчита, че именно поради необходимостта от специални умения при разчитане на (дешифриране) на ЦОФК е назначена съдебната експертиза. Решаващият съд е използвал констатациите на съдебния експерт, срещу които не са били направени надлежни възражения. Съгласно чл. чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С разпореждане от 07.04.2022 г. административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса като е дал указание на административния орган, че следва да установи съществуването на фактическите основания за издаването на процесната заповед и законовите изисквания за издаването й. Административният орган е получил указания и е имал възможност да ангажира доказателства в подкрепа на фактите, които е приел за установени в административната фаза на производството. Възползвал се е от нея и е поставил въпроси към експертизата. Законосъобразно административният съд е обсъдил заключението на вещото лице заедно с останалите събрани по делото доказателства и е формирал въз основа на тях фактическите си изводи. С поисканата експертиза страните са целели да установят съществуването/ респ. липсата на фактите послужили за издаване на административния акт, поради което при правилно разпределение на доказателствената тежест Административен съд Сливен е приел, че от заключението на вещото лице се установяват в достатъчна степен факти, които изключват приетото за установено в административното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и фактическите изводи са съобразени със събраните по делото доказателства при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Законосъобразно съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП административен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Неоспорването на експертизата пред първоинстанционния съд не е основание за автоматично потвърждаване на атакуваното решение, но касаторът не ангажира доказателства и не са наведени доводи от които да бъдат направени различни изводи. Поради това касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение в атакуваната му част като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответната страна е ангажирала доказателства за извършени разноски в размер на 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на касатора в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за тяхната прекомерност. Още повече, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиденият минимален размер на възнагражденията за дела по ЗПЗП е в размер близък до заплатения - 800 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение