Решение № 9373 от 7.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. В. С., гражданин на Руската федерация, чрез адв.Любенова против решение 1544/08.03.2024г. по адм. д. 8161/2023 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на г-н С. против Решение 11322/21.07.2023г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът не е съобразил бежанската история и актуалната обстановка в страната на произход. Твърди, че не са взети предвид нито международните стандарти на ООН, нито практиката на ЕСПЧ и СЕС. Моли за отмяна на съдебното решение и на административния акт. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната прокуратура дава, писмено и в съдебно заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима. Административният съд е установил, че С. В. С. е гражданин на Руска федерация, руснак, [заличен текст], неженен. На 01.11.2022г. е подал молба за международна закрила с вх. РД 09-4138. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на представен руски национален паспорт. Напуснал Русия на 25.08.2022 г. Влязъл е в България легално през месец август 2022. Молбата за международна закрила е мотивирана с опасения за наказателно преследване от страна на руските власти заради [заличен текст] на молителя и от преследване поради опасения от военна мобилизация по повод войната в Украйна. Разказва още, че [заличен текст], който живее в България, има Ютуб канал, чрез който открито заявява открито несъгласието си с водената от Русия политика, в частност - войната в Украйна. Жалбоподателят изразява становище, че напълно споделя позицията против войната. В първоинстанционното производство са представени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. От страна на ДАНС е изразено становище, че не възразява на чужденеца да бъде предоставена международна закрила, ако отговоря на условията на ЗУБ. При така установените факти съдът е счел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съобразяване на материалния закон и неговата цел. По същество за правилен е счетен изводът на председателя на ДАБ за липса на предпоставките, предвидени в чл.8 и чл. 9 ЗУБ, а твърденията на жалбоподателя във връзка с преценката на предпоставките за предоставяне на международна закрила са счетени за недоказани и необосновани. Съдът е счел, че от бежанската история не се доказва да е осъществено действие или съвкупност от действия по преследване от официалните власти в Руската федерация по смисъла на закона, не се установява данни да е бил призоваван, или срещу него да е било водено наказателно производство във връзка със [заличен текст] или политическите му убеждения. В своето решение АССГ, цитирайки т. 79 от Наръчника за процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, постановява, че самата принадлежност към определена социална група не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец. Обосновал е извод, че за С. не са налице предпоставките и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията в ЗУБ. Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила бежанската история не е обсъдена в съвкупност с актуалната ситуация в страната на произход нито от административния орган, нито от съда, в резултат на което неправилно е приложен материалният закон. Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение на заместник председателя на ДАБ при МС е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради [заличен текст] и отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Русия. Разпоредбата на член 10, параграф 1 от Директивата дава легално определение на понятието определена социална група , принадлежността към която може да доведе до действителни опасения от преследване. За целта членовете на групата трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или пък споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Съдът на Европейския съюз е тълкувал понятието определена социална група в Решение на Съда от 7 ноември 2013 г. по делото съединени дела X и Y и Z , C199/12 C201/12. В това решение, основополагащо за тълкуването на понятието, е прието, че [заличен текст] на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. В конкретния случай наличието на законодателство, насочено срещу правата на [заличен текст], позволява да се установи, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Съдът не е обсъдил тези доказателства в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход. При тези констатации, административният орган и съдът е следвало да пристъпят към подробно обсъждане на същността на законодателството против ЛГБТИ общностите в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. Подобно законодателство би било от естество да наруши чл. 8 ЕКПЧ, на който съответства член 7 от Хартата на основните права в ЕС. Административният орган и съдът е следвало да обсъдят и преценят дали не се касае за несъразмерно или дискриминационно наказание по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от Директивата. При тези условия, съгласно т.58 от цитираното по-горе решение на СЕС, националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от Директивата. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. При това не е необходимо да се касае за мерки, които са били директно насочени към кандидата за закрила. Достатъчна е преценката за основатели опасения от преследване при завръщане на молителя в неговата страна на произход по смисъла на член 2, буква в) във връзка с член 9, параграф 3 от Директивата. Съдът не е обсъдил цялостната бежанска история на жалбоподателя в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще. Липсата на подробно обсъждане на изложените в молбата за закрила опасения за преследване и необходимостта от обсъждане на бежанската история в светлината на актуалната ситуация в страната на произход налагат отмяна на решението на административния съд. Тъй като такива нарушения са допуснати и в самото административно производство, това налага и отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган. При новото произнасяне следва отново подробно и конкретно да се прецени бежанската история на чужденеца, в съответствие с последната достъпна актуална информация за страната на произход и по-конкретно по отношение подхода на официалната власт към лицата, изразяващи различно от официалното политическо мнение и лицата с [заличен текст]. Административният орган следва да вземе предвид установената съдебна практика на Съда на ЕС относно понятията основателни опасения , преследване , определена социална група . За пълнота настоящата инстанция следва да посочи, че не възприема твърденията на жалбоподателя в две насоки по отношение на опасенията му от преследване поради отрицателно мнение към официалните власти в Руската федерация и в частност действията срещу Украйна и опасенията от принудителна военна мобилизация на търсещия закрила, по следните съображения: Жалбоподателят твърди, че поради изразеното негативно мнение на [заличен текст] в клипове в Ютуб, това може да се възприеме и за негова позиция, която е основание за пораждане у него на опасения от преследване и наказание от страна на официалните власти в страна му по произход. Във връзка с тези твърденията на търсещия закрила, настоящата инстанция споделя становищата на административния орган и на съда, че опасенията от преследване свързани с политическото мнение на С., позицията му против войната в Украйна и като цяло против официалната власт в Руската федерация, са неоснователни, доколкото дори да се приеме, че приятелят му действително е изказвал такова мнение, това би се отразила на него, а не би засегнало непременно жалбоподателя. Жалбоподателят не ангажира доказателства за външно изразяване на несъгласието му с политика на Руската федерация, поради което тези твърдения не се възприемат от настоящата инстанция за достоверни. По отношение на другите твърденията на търсещия закрила, че съществуват опасения за военната му мобилизация и съответно изпращане да участва във военните действия срещу Украйна, настоящата инстанция намира, че те също останаха недоказани. От страна на чужденеца не са ангажирани доказателства, нито се твърди, че е издирван от официалните власти, или че е изпратена призовка или повиквателна до С., а и от актуалната справка, предоставена от ДАБ, се установява, че на наборниците в руската армия е забранено да служат в чужбина и че основно усилията на руските наборни служби са насочени към привличане на професионални войници. Освен това жалбоподателят не е на възраст /от 18 до 27 г/, налагаща опасения за военна мобилизация. Няма данни и С. да е завършил военна служба, съответно не е лице, което е от категорията на резервистите, за които съгласно представена от ответната страна справка, съществува вероятност да бъдат призовани за явяване чрез повиквателни. Настоящата инстация не намира, че само поради обстоятелството, че лицето е руски гражданин от мъжки пол, налага основателни опасения от военна мобилизация. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното с нея съдебно решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено. Дължимо е произнасяне на осн. чл. 222, ал.1 от АПК за отмяна на оспореното решение на заместник председателя на ДАБ и за връщане на преписката за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд