Решение № 335 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 326/2011 г.

Решение № 335 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 326/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрк. Велина Минкова Монева - Христова, срещу решение № 1397/30.11.2010 г. на Бургаския административен съд, постановено по адм. дело № 796/2010 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1227 от 22.12.2009 г. на началника на Митнически пункт /МП/ "Нефтопристанище" - гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел за приложима нормата на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, според която при определяне на митническата стойност се взема предвид договорната стойност, представляваща реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Тази норма визира общия случай, когато цялото количество на стоката е налично и следва да бъде предмет на митническо облагане. Разпоредбата на чл. 145, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93, която е специална по отношение на тази на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, предвижда възможност за корекция на митническата стойност в случай на частична загуба преди пускане в свободно обращение на стоката. В случая е налице хипотезата на изгубване на част от натовареното количество нефт преди поставянето на стоката под режим "свободно обращение". Договореното между страните в сключения между тях договор относно плащането на цената е ирелевантно по отношение определянето на митническата стойност, тъй като същата е определена нормативно. Корекцията на действително платената или подлежащата на плащане цена, на която съдът се позовава, има значение в хипотезата на допускане за свободно обращение на дефектни стоки, уредена в чл. 145, § 2, а не в хипотезите, уредени в § 1, касаещи обективни обстоятелства, настъпили преди пускане на стоката в свободно обращение. Според касатора, решението е неправилно и в частта му, в която оспореното решение на началника на МП "Нефтопристанище" - гр. Бургас е потвърдено и относно задължението за лихва от датата на приемане на опростената митническа декларация. Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите, че лихвата не се дължи от датите на ЕАД. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Бургаския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № 1227/22.12.2009 г. на началника на /МП/ "Нефтопристанище" - гр. Бургас, както и да се присъдят направените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Нефтопристанище" - гр. Бургас - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било решение № 1227/22.12.2009 г. г. на началника на МП "Нефтопристанище" - гр. Бургас. Със същото на основание чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ е определена нова митническа стойност по 72 броя ЕАД, изброени в таблица 1, с които е оформен режим допускане до свободно обращение на стока суров нефт през периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. и допълнително задължение за ДДС в общ размер на 1401742.68 лв. ведно със законната лихва от датите на приемане на ЕАД до заплащането на главницата, определена по размер с писмо от 25.01.2010 г. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Фактическата обстановка не е спорна. Установено е, че със 72 броя ЕАД, подробно описани и изброени по номера в Таблица 1 на оспореното решение, е оформен режим допускане до свободно обращение на стока суров нефт с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по фактури, издадени от доставчика "ЛИТАСКО" - Швейцария. Декларираната фактурна стойност в кл. 22 на ЕАД е определена пропорционално съобразно измереното количество при разтоварването. Приета е митническа стойност, изчислена на базата на цената на стоката, пропорционално в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставено и фактурирано количество. Начисленото ДДС е платено. Видно от доклад № 23/10.12.09 г. за извършена последваща проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, в счетоводната отчетност на дружеството задълженията към доставчика и плащането на същите през целия проверяван период са отразени по стойност във валута, така както е посочена във фактурите, която стойност е различна от посочената в ЕАД като основа за определяне на митническата стойност. Поради това и на основание чл. 29, § 1 от цитирания регламент, митническият орган е определил нова митническа стойност, съответстваща на подлежащата на плащане и платената цена на доставчика, посочена във фактурите. Не се спори между страните, а това е видно и от изложените в оспореното решение на началника на митницата мотиви, че при разтоварването е измерено количество нефт, което е по-малко от посоченото в коносаментите. Посоченото обстоятелство е констатирано със съответните Генерални актове, подписани от представител на лицензиран пристанищен оператор, от капитана на танкера и от митнически служител и с Актове - известие, подписани от същите лица. От актовете е видно, че е извършено замерване на разтовареното количество нефт от танкера и товарът е приет в пристанището съгласно сертификат за разтоварено количество на сървейорска фирма. Съдът е приел, че нормата на чл. 29, § 1 изисква митническата стойност на стоките да бъде определена въз основа на договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена. Безспорно е установено, че във връзка с процесните доставки на суров нефт стоката е платена от получателя на доставчика, съобразно фактурираната стойност. Правилно митническият орган е приел, че така платената реално цена на стоката формира митническата стойност. Не са открити в счетоводството на жалбоподателя кредитни известия, чрез които доставчикът след издаването на фактурата да е коригирал цената. Липсват доказателства за това, че подлежащата на плащане цена е по-ниска от посочената във фактурата. Според клаузите на договора, сключен между страните - № 40010159/01.02.06 г. /т. 4.5./, несъответствията между количеството, посочено в коносамента и количеството, посочено в сертификата, няма да влияят върху задължението на купувача по този договор, вкл. на задължението на купувача за плащане. В контекста на гореизложеното неоснователен се явява доводът на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент /ЕИО/ № 2454/93, относима в случаите на загубване на част от пратката. Спорът между страните не е на плоскостта на наличието на фири и техния размер или на загуба на част от товара. С оглед дължимостта на главното вземане /това за ДДС/, дължимо е и акцесорното - това за лихвите. Определеният начален момент е съгласно нормите на чл. 201, § 2 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира така постановеното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалноправните норми. Оправдано е главното касационно оплакване, че съдът е приложил изолирано нормата на чл. 29 § 1 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 и неправилно е приел за неприложима тази на чл. 145 § 1, изр. второ от Регламент /ЕИО/ на Комисията № 2454/93. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обращение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Също така се прилага пропорционално разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обращение на стоката, подлежаща на оценяване. По същността си цялата разпоредба на чл. 145 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността урежда хипотези на изменение на митническата облагаема стойност, определена по принципното правило на чл. 29 § 1 от МК като действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Доколкото във фактическия състав на една от тези хипотези е предвидена частична загуба на стоката, неправилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствата за такава загуба не са относими към правилата за определяне на митническата облагаема стойност, съответно, цитираната разпоредба от Регламента за прилагане е неприложима за случая. Посоченото тълкуване на разпоредбата от регламента за прилагане държи сметка и за целта на разпоредбите, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност - да се облагат действително внесени в страната стоки. В случая не е било спорно, че при разтоварването на стоката, нейното количество е било по-малко от това при натоварването, което е установено и с генерален акт и акт-известие, подписани от митнически служител. Ясно е, че при превозването на стоката тази разлика може да се дължи единствено на частична загуба преди допускане на стоката за свободно обращение. В същото време разпоредбата на Регламент № 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата. Затова съвсем правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимия ДДС. Допълнителен аргумент в полза на липсата на основание за корекция на декларираната митническа облагаема стойност, доколкото с процесния акт са определени само задължения за ДДС и лихви е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Към посочения в нормата момент липсва спор относно разтовареното на пристанището количество стока. Доводите в мотивите на първоинстанционния съдебен акт за липса на последваща корекция на платената фактурна цена и за липса на проведено рекламационно производство между страните по договора за доставка засягат вътрешните отношения между договарящите, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност. С оглед извода за недължимост на ДДС, лихвата също не се дължи. Предвид изложеното, съдебното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменен оспореният митнически акт. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 77 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение