Решение № 8678 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15737/2010 г.

Решение № 8678 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15737/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Ели-Елена Неделчева моли да бъде отменено решение № 141/21.10.2010 г. по адм. д. № 11/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата против ДРА № 446/06.02.2004 г. на ТД-Силистра като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Моли при отмяна на решението да му бъде дадена възможност да представи доказателства. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжен съд е отхвърлил жалбата против ДРА № 446/06.02.2004 г. на ТД-Силистра, с който не е признат данъчен кредит 23 080,32 лв. по фактури на "Ландар" ЕООД, "Рино" ООД, ЕТ "Фоли-Владимир Демирев" с правоприемник "Флорелис" ЕООД, ЕТ "Фар-99-Г", "Агротил-Г-7" ООД, "Агростил-98" ООД, ЕТ "Каданс-Кр. Недялков", "Агрия-2000", "Зърнени храни" ЕООД, "Таврос" ЕООД и "ВИП-И. П. " ЕООД, тъй като не са осъществени доставки по чл. 6 ЗДДС (отм.). за ревизирания период м. 9.1999 г. - м. 8.2003 г. По делото не са представени доказателства за наети лица, транспортни средства, транспортни документи, документи за приемане на стоките - зърнени култури и амониева силитра, и съдът обосновано е приел, че не са оборени констатациите по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), че фактурираните доставки не са осъществени. В ДРА за спорните фактури от 1999 г. правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 6, чл. 64, т. 2 и чл. 55 ЗДДС (отм.). За 2000 г. и 2001 г. основанието да не се признае правото на данъчен кредит по спорните фактури, посочено в ДРА е по чл. 109, ал. 12, т. 1,2, 4 и 5 ДПК (отм.), тъй като преките доставчици не са намерени на данъчните им адреси, не са представили поискани доказателства за осъществяване на доставките и чл. 6 ЗДДС (отм.). За 2002 г. основанието за непризнаване на данъчния кредит е по чл. 65, ал. 4 и чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на определените с ДРА задължения на касатора по ЗДДС (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че след като не е установено осъществяване на доставката от преките доставчици доводът за приложение на тълк. р. № 5/2004 г. на ВАС е неоснователен. Обосновано съдът е приел, че представените ДРА, съставени на доставчиците, не променят факта, че в съдебното производство не е установено осъществяване на доставките по спорните фактури. Законосъобразен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставката следва да е установено осъществяването й, което за спорните фактури не е установено в процеса. При липса на доставка не са налице условията на чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) за възникване на правото на данъчен кредит и съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата против ДРА. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото е неоснователен. Съдът е възприел фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и правилен правен извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС (отм.) на касатора с обжалвания ДРА. Позоваването на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД е неоснователно, тъй като в цитираното дело е разгледана хипотеза на доставка, различна от процесните. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,