Решение № 2271 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2011 г.

Решение № 2271 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 664 от 15.02.2011 г., постановено по адм. д. № 4241/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Ива Тодорова Тодорова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 6658/30.04.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Ива Тодорова е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на Административен съд София - град, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното наказание е наложено за формално изпълнение на служебните задължения от Тодорова, която е дала разрешение за вдигане на стоките по два броя ЕАД, въпреки че митническият служител, извършил документалния контрол не е отразил резултата от извършената проверка съгласно изискването на чл. 247 от Правилника за прилагане на Митническия кодекс (Регламент 2454/93 на ЕО). В клас J на лицевата страна на декларациите Тодорова не е отразила с текст "резултат" и е кодирала информацията за извършените проверки с кодове 1/0/. Митническата служителка е вписала извършен документален контрол и резултата от проверката съответства на данните, посочени в декларацията, без да съобрази обстоятелството, че митническия служител, извършил документалния контрол не е коментирал резултата от проверката. В резултата на неправилно деклариране на тарифните номера по двата броя ЕАД е нанесена щета на държавния бюджет, изразяваща се в по-малко платено мито, ДДС и вносителят (деклараторът) е избягнал заплащането на антидъмпингови мита. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е назначена проверка, изготвен е доклад, в който е констатирано, че вносителят некоректно е декларирал тарифните номера на стоките, с което е избягнато заплащането на антидъмпингово мито. Посочено е, че Ива Тодорова е извършила формална проверка като на лицевата страна на декларацията, в клас J не е отразила с текст "резултат" и е кодирала информацията за извършените проверки с кодове 1/0/ т. е. извършен документален контрол и резултата на проверката съответства на данните посочени в декларацията, без да съобрази, че служителят извършил документалния контрол не е коментирал резултата от проверката. С доклада е предложено да се извърши проверка на вносителя. С представеният по делото доклад за извършена проверка на вносителя е установено, че не са налице основания за възникване на допълнителни задължения за заплащане на публични държавни вземания, различни от заплатените пред митническите органи по двата ЕАД. При така установената фактическа обстановка законосъобразно и обосновано съдът е приел, че митническия служител не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, изразяващо се във формално изпълнение на служебните задължения и свързаната с това щета на държавния бюджет. Фактът, че служителката на лицевата страна на декларацията, в клас J, не е отразила с текст "резултат" и е кодирала информацията за извършените проверки с кодове 1/0/ в оспорената заповед е обвързан с неправилното тарифно класифициране на стоките и свързания с това определен по-нисък размер на мито. Само по себе си това нарушение при липса на неблагоприятни правни последици не може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител обстоятелствата, при които е извършено нарушението цялостното служебно поведение на държавния служител. Следователно в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. В случая тези изисквания не са спазени. Ако административният орган преди налагане на дисциплинарното наказание, бе разпоредил извършване на проверка на вносителя и стоките, то би се установило, че тарифните номера на стоките са правилно декларирани и в тази връзка определеното мито е в законоустановения размер, при което друга би била и преценката за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите. Неоснователен е и доводът, че неправилно първоинстанционния съд е ценил като доказателство доклада, изготвен по повод извършената проверка на вносителя на стоките, тъй като същият се отнасял за спазване на митническото законодателство от дружеството, но не и от митническия служител. След като жалбоподателката е наказана за извършване на формална проверка, довела до неустановяване на неправилно деклариране на тарифни номера в резултат, на което е нанесена щета на държавния бюджет, а предмет на извършената проверка са и същите два бр. ЕАД, при което е установено липса на нарушения и на правилно определен размер на мито, то доклада е относим към правилността на извършените от митническия служител действия и съответно към законосъобразността на оспорения административен акт. Изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1, е незаконосъобразен, но това не води до неправилност на крайното му заключение за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като издадена в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка направените от съда изводи са съответни на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,