Решение № 528 от 29.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 585/2009 г.

Решение № 528 от 29.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 585/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалби на двамата подсъдими Г. А. Г. и Г. И. Т., изготвени от техните служебни защитници - за първия - адвокат К от Бургаски АК и адвокат В от същия АК, за втория, срещу въззивно решение № 99/11.08.2009 г. постановено от Бургаски апелативен съд по в н о х д № 65/2009 г. Срещу същото решение е изготвил две саморъчни жалби първият подсъдим. По делото е постъпила жалба от частния обвинител и граждански ищец А. Х. Х., но не срещу въззивното решение, а срещу това, че до сега не е получил присъдените му разноски по инстанционните дела.

В жалбите на първия подсъдим са въведени касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила.. По първото основание се оспорва авторството, с твърдения, че не е установен мотивът за извършеното престъпление. По второто основание доводите сочат на претендирани нарушения на процесуалните правила, във връзка с формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд - чл. 14, ал. 1 НПК. Твърди се, че не е обсъдено обстоятелството, че намерените на местопрестъплението гилзи и тези намерени в оръжието са различни. Оспорва се законността на използваните специални разузнавателни средства, на досъдебното производство. Твърди се, че вьззивният съд превратно е тълкувал показанията на св. Ч., като доказателство в подкрепа на обвинението, който в съдебно заседание пред въззивния съд е заявил, че никога не е ставало на въпрос при разговорите с подсъдимия Г или св. Пламен И. за участието в убийството на подсъдимия Г. Т.

Направени са две искания при условията на алтернативност -първото искане е за пълно оправдаване на подсъдимия Г, по двете обвинения и второто - за частично оправдаване, само относно наличието на съучастие от с. на подбудителя Т. и на квалифициращите обстоятелства по чл., 116, ал. 1, т. 7 и 9 НК. Искането е за изменение на въззивното решение чрез преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо - по чл. 115 НК, както и за намаляване на наказанието, чрез налагане на друг вид наказание - лишаване от свобода.

В жалбата на втория подсъдим Т. са въведени същите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По първото за допуснато нарушение на материалния закон се оспорва авторството на подбудителството за убийство и във връзка с това се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като предходните съдилища не са обсъдили противоречията в доказателствения материал, така като изискват правилата по чл. 305, ал. 3 НПК. Освен това са въведени доводи за нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13, ал. 1 НПК и съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по чл. 107, ал. 3 НПК, тъй като са взети предвид предимно обвинителни и то косвени доказателства, а защитните са игнорирани. В тази жалба, както и в първата се оспорва законността на приетите и вложени в основата на осъждането на двамата жалбоподатели специални разузнавателни средства.

Пред касационната инстанция подсъдимият Г. А. Г. се явява лично и със служебно назначеният от ВКС защитник-адвокат Цеца В. от САК. Последната представя допълнение към касационната жалба, на основание чл. 351, ал. 3 НПК. В нея се твърди допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 116, ал. 1 НПК, поради това, че подзащитният й е признат за виновен в извършване на най-тежкото престъпление, само въз основа на самопризнанията му направени не по реда на НПК, след образуване на наказателното производство в проведена "беседа" с оперативни работници по време на задържането му, приложени към делото като веществени доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства. Твърди се допуснато нарушение на НПК и ЗСРС, без конкретно излагане на доводи или позоваване на текстове. Поддържа се допуснато нарушение на правото на защита - чл. 94, т. 5 НПК на досъдебното производство. В допълнението към касационната жалба по основанието за явна несправедливост на наказанието, се твърди, че неправилно при определяне на вида и размера на наказанието не са отчетени някои от смекчаващите отговорността обстоятелства, а са отчетени като отегчаващи, в нарушение на чл. 56 НК, такива, които са включени в квалифицираните състави на престъплението, за което е признат за виновен. Оспорва доказателствата събрани чрез използване на СРС, поради опорочаване на процедурата, с позоваване на съдебна практика - р. № 168/15.04.2009 г. на 2-ро н. о. при ВКС. Твърди се, че в основата на осъдителната присъда спрямо подсъдимия Г са сложени само косвени доказателства, което въззивната приела безкритично, въпреки възраженията на защитата, както и това, че по делото не е установен мотив за престъплението.

По тези касационни основания се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направено е и алтернативно искане за изменение на въззивното решение, чрез намаляване на наказанието чрез определяне на друг вид наказание - лишаване от свобода, след отчитане на посочените пред въззивната инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебното заседание се явява и вторият подсъдим - Г. Т., лично и със служебния си защитник - адвокат Б от САК, която устно и в писмена защита иска Т. да бъде признат за невиновен по обвинението - подбудителство към убийство и да бъде оправдан по това обвинение. Устно се поддържат основанията посочени от защитата на първия подсъдим - незаконно приобщаване към доказателствената съвкупност на такива събрани със средствата на СРС, несъобразяване със становището за тяхната стойност изразено от състава на ВКС, който е върнал делото за ново разглеждане. Твърди, че съдилищата недостатъчно задълбочено и превратно са обсъдили гласните доказателства, по-конкретно показанията на свидетелите И. Последният в съдебно заседание пред втората инстанция при новото разглеждане на делото е заявил, че за подсъдимия Г не е ставало въпрос никога, че има нещо общо с това убийство. Защитата възразява и срещу признаването на този подсъдим за виновен в престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като в тази насока срещу нейния подзащитен по делото няма никакви доказателства. Алтернативно на оправдаването по двете обвинения, защитата иска въззивното решение да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, с указания за отстраняване на процесуалните нарушения или да се измени решението само в санкционната му част, като се намали наказанието, чрез налагането на друг вид, при условията на чл. 55 НК.

С жалбите насочени в гражданско-осъдителната част на въззивното решение, исканията са за отхвърляне на претенциите за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди, като недоказани.

От редовно призованите граждански ищци, пред третата инстанция се явяват А. Х. и К. Х. Всички се представляват от адвокат Д от Бургаския АК. Той пледира жалбите да не се уважават, а въззивното решение да се остави в сила изцяло, както в наказателната, така и в гражданската част.

Прокурорът също дава заключение за неоснователност на "жалбите и оставяне на въззивното решение в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 50/14.04.2008 г., състав на Бургаския окръжен съд по н о х д № 22/2008 г. е признал подсъдимия Г. Г., за виновен в това, че в периода от началото на м. декември 2003 г. до 10.12.2003 г. в района на с. Д., община П., област Бургаска е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка FM HI-POWER, калибър 9x19 мм и 7 броя боеприпаси за него-патрони парабелум калибър 9x19 мм, без да има за това надлежно разрешение - прест. по чл. 339, ал. 1 НК. Наложено му е наказание две годили лишаване от свобода.

По обвинението да е придобил това оръжие и тези боеприпаси е признат за невиновен и оправдан.

Със същата присъда вторият подсъдим Г. Т. е признат за виновен в това, че в началото на м. декември 2003 г., на същото място е предал на подсъдимия Г. Г. същото огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение - прест. по чл. 339, ал. 1, пр. 3 НК. Наложено му е наказание две години лишаване от свобода.

По обвинението да е държал през м. октомври 2003 г. в гр. П. същото оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение е признат за невиновен и оправдан.

Двамата подсъдими са признати за виновни и в това, че на 10.12.2003 г. в с. Д., община П., област Бургаска, в съучастие - Г. Г. като извършител, а Г. Т. като подбудител и помагач, предумишлено и с користна цел са умъртвили Х. А. Х. от същото село - прест. по чл. 116, ал. 1, т. 7 и 9 във вр. с чл. 115 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК за подсъдимия Г. Г. и чл. 20, ал. 3 и 4 от НК за подсъдимия Г. Т.

На двамата подсъдими е наложено наказание "доживотен затвор", както и същото като общо наказание, на основание чл. 23, ал. 1 НК.

Определен е специален режим за изтърпяване, за всеки подсъдим поотделно, на основание чл. 127б, ал. 1 ЗИН.

Отнето е средството послужило за извършване на престъплението.

Съдът се е разпоредил и с другите веществени доказателства.

Двамата са осъдени солидарно за заплатят обезщетение в размер на по 40 000 лева, за причинените неимуществени вреди на всеки един от родителите на^ пострадалия А. Х. и А. Х., редно със законната лихва от деня на деянието 10.12.2003 г.

Осъдени са солидарно да заплатят на К. Х. и с нейно съгласие на непълнолетната Ф. Х. и чрез същата, като майка и законен представител на малолетната А. Х., обезщетение от по 50 000 лева като обезщетение за причинените вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.12.2003 г..

Осъдени са да заплатят на К. Х. солидарно сумата от 1 000 лева, като обезщетение за причинените имуществени вреди.

Двамата са осъдени да заплатят солидарно държавна такса в размер на 9 240 лева, както и направените разноски по делото.

Въззивният сьд потвърдил тази присъда изцяло.

Жалбите на подсъдимите са основателни.

С решение № 168/15.04.2009 г., състав на ВКС, II н. о. е отменил предходно решение на Бургаския апелативен съд по в н о х д № 108/2008 г. и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, със задължителното указание да се отстрани посоченото в съобразителната му част съществено процесуално нарушение - разглеждане на делото от незаконен състав. При новото разглеждане, указанието е изпълнено и това нарушение е отстранено. В съобразителната част на касационното решение, обаче, освен аргументи за наличие на цитираното процесуално нарушение са развити съображения и относно необходимостта от по-задълбочен правен анализ на доказателствената стойност на ВДС събрани чрез СРС за възпроизвеждане на самопризнание и правнорелевантните факти съдържащи се в него. Изрично е препоръчано при новото разглеждане на делото новият съдебен състав да обсъди законосъобразността на извършените действия, както и това какъв е законосъобразният процесуален ред за снемане на обяснения от обвиненото лице.

От съдържанието на новото въззивно решение не личи съставът да е запознат с посочените деликатни, но ясни и точни насоки за законосъобразност на правните изводи при обсъждане на доказателствения материал. Конкретното възражение в допълнителната касационна жалба на подсъдимия Г. Г. относно обсъждания въпрос налага по-подробна описване на процесуалната история на делото и следствените действия след задържането му.

Наказателното производство е образувано срещу неизвестен автор, за това че на 10.12.2003 г., в с. Д., Бургаска област в частен дом умишлено е умъртвил Х. А. Х. от същото село - прест. по чл. 115 НК, По делото няма данни това производство да е спирано, в хипотезата на чл. 239, ал., 1, т. 2 НПК /отм/, респ. Възобновявано. С постановление от 03.11.2004 г., /п. 70 от сл. д. т. V/ на основание чл. 152а, ал. 3 НПК /отм./, следователят по делото задържал Г. за срок от 24 часа, считано от 20,50 ч. поради това, че той е привлечен като обвиняем за Тежко умишлено престъпление и за вземането на постоянна мярка от съда, следва да се осигури явяването му. На същата дата в 19.45 часа Г. бил привлечен като обвиняем/вж постановление на л. 55, т. I сл. д./, чрез следствените действия "повдигане на обвинението" по чл. 207 НПК (отм.) и "предявяване на обвинението", съгласно чл. 209 НПК (отм.), за престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 20 НК, извършено в съучастие с Г. Т., като подбудител и помагач. Съгласно чл. 210, ал. 1 НПК (отм.) разпит на обвиняемия Г. е проведен след повдигане на обвинението, но при оформянето на процесуалните документи се констатира неизяснено от съдилищата съмнение, по каква причина само часовете и датите на следствените действия са написани допълнително - в протокола за повдигане на обвинението - на ръка, а в този за разпита - с различен от компютърния шрифт.

Направените пълни и подробни самопризнания от този подсъдим, в качеството му на обвиняем не са потвърдени пред съдия, по реда на чл. 210а НПК (отм.), тъй като от с. на разследващия орган не е направено такова искане до компетентния съд.

Не е изяснено какъв е бил статута на Г. към момента на проведеното оперативно действие - "подслушване" по реда на ЗСРС, бил ли е задържан в поделението на МВР, както той и св. П твърдят и на какво основание.

Междувременно на същата дата, 3.11.2004 г., в същото районно управление е бил задържан /без да са приложени документи за това /свидетелят Пламен И., /вж показанията му в с. з. пред първата инстанция от 11.03.2008 г. л. 106 - "Във връзка с това убийство бях задържан в полицията"/ който преди обяд В 10,30 ч. е дал показания пред следовател уличаващи двамата подсъдими в престъплението, за което са предадени на съд, а 15 ч. потвърдил същите, разпитан пред съдия. В своите показания е пресъздал споделените факти и обстоятелства предадени му от подсъдимия Г относно начина извършване на деянието и поръчването му. Освен това посочил, че на разговора от който е почерпил тази информация за убийството, неговата организация и мотивите е присъствал и св. Ч.

При проверката по делото се установи, че при висящо наказателно производство, на 7.10.2004 г., искането за използване на СРС и по конкретно оперативния способ съгласно ЗСРС - подслушване, по отношение Г. А. Г., в предварително оборудвана стая в РПУ Пазарджик е направено от компетентен орган - административния ръководител на ОСлСл - Бургас. В мотивите на искането е отразено, че Г. контактува активно с криминално проявени лица в Пазарджишкия съдебен район, от който контингент е излязла информацията, че той е извършител на неразкритото до момента убийство в Бургаския регион. В изпълнение на изискванията по чл. 14 от ЗСРС в тази част на искането са посочени някои обстоятелства, даващи основание да се предполага, че лицето по отношение на което се иска приложението на посочения способ "подслушване" в предварително оборудвана стая е съпричастен към извършено тежко престъпление. Не е изяснено, по каква причина именно тези доказателства Ч словесен портрет и показания на свидетели дали неговото описание, респ. разпознаване от такива лица, не са приложени по делото.

Тук е мястото да се посочи, че едната специфика на СРС, за разлика от традиционните способи за разследване по НПК, се характеризира с това, че те се осъществяват без знанието на засегнатите лица. Другата е, че по принцип в основата на специалните разузнавателни средства стои естественото, обичайно поведение, което има всеки човек в личния си, неконтролиран живот. Третата им особеност се състои в това, че те представляват значително посегателство върху личната сфера. Изброените обстоятелства налагат извода, че СРС-та като най-сериозни посегателства върху личността, изискват от законодателя въвеждането на задължителни засилени гаранции срещу превръщането им в средство за произвол и злоупотреби. Една от тези гаранции е изискването те да се прилагат тогава, когато са изчерпани другите традиционни способи за разследване и те не са дали резултат, а другата - съдебният контрол. В случая, видно от мотивите към искането за използване на СРС, с оперативен способ "подслушване" в предварително оборудвана стая в РПУ - Пазарджик е посочено, че разследващият орган разполага със словесен портрет на извършителя, направен по данни на очевидец, който съвпада с данните за подслушваното лице - Г. А. Г.. О. това е посочено, че лицето контактува с определен криминален контингент в гр. П., от който е излязла информация, че същият е извършител на убийството в Бургаския регион. При проверката по делото не се установиха такива доказателства, към датата на искането за СРС. В реквизита "извършени до момента действия" е отразено самото изпълнително деяние и посещението на мястото на престъплението от СОГ, а като причина която не дава възможност необходимите данни да бъдат събрани по друг начин е посочено, че съществува опасност от укриване на веществени доказателства. Последното няма нищо общо с гаранцията дадена от закона прилагането на СРС да става винаги субсидиарно на традиционните способи на разследване и то когато те не са дали резултат. От изложеното се налага извода, че органът поискал използването на СРС, от една с. не познава изискванията на закона, а от друга е въвел в заблуда контролиращия орган.

От хронологията на процесуалните действия следва, че към момента на внасяне на обвинителния акт доказателствата в подкрепа на самопризнанието на Г. направени при даването на обяснения като обвиняем, са от една с. свидетелските показания на св. Пламен И., а от друга изготвените веществени доказателствени средства, получени при използване на СРС. По отношение на последните обаче, от описаната хронология на оперативните и процесуални действия от 3.11.2004 г., става ясно, че Г. е направил самопризнания в момента на повдигането на обвинение срещу него. Тъй като не е разпитван пред съдия, едно от доказателствата в подкрепа на тези самопризнания е резултата от проведената оперативна беседа с него, непосредствено преди разпита от следовател. Тъй като въззивният съд, при новото разглеждане на делото се е позовал на доказателствената годност на оперативната беседа, настоящият състав следва да отговори на въпроса - може ли /в случая хипотетично/ отсъствието на самопризнания дадени в разпита на обвиняемия пред съдия по реда на чл. 210, ал. 3 НПК /отм./ да се заместят от самопризнания направени в оперативна беседа, записана по реда на ЗСРС. Отговорът е отрицателен, защото обратното би означавало да се толерира подобен незаконосъобразен подход при събиране на доказателства, закрепващи доказателствената годност на самопризнанията. Именно за да се отговори на критериите за справедлив процес /§ 6, § 2 и § 3 от ЕКПЧ/ и да избегнат възраженията на подсъдимите пред съда, за манипулирането на показанията им от оперативните служби и органите на досъдебното производство, бе въведена в законодателството ни, с промените на НПК от 1999 г. /вж ДВ бр. 70/1999 г./ процесуалната възможност за следователя или прокурора разпитът на обвиняемия да се извърши пред съдия от съответния първоинстанционен съд. Тази преценка на органите на обвинението е гаранция, че тези обяснения могат да бъдат прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 277 НПК, когато са налице някои от четирите предпоставки за това, включително и тогава когато подсъдимия отказва да даде обяснения или между обясненията дадени на досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие. Освен този аргумент, от описаното по-горе относно съдържанието на искането за използване на СРС, е видна непълнота на изискванията на ЗСРС относно гаранциите за законосъобразност и избягване на злоупотребите с този доказателствен инструмент. Саморъчно вписаните дата и час на повдигане на обвинението от 3.11.2004 г. пораждат съмнение относно това, дали самопризнанието е направено първо пред следователя, а след това пред оперативните работници, с цел създаване на В

ДС или обратното. Съмнението се подсилва от това, че искането е направено близо един месец преди провеждането на мероприятието чрез СРС.

При проверката на доказателствената съвкупност в съдебната фаза на процеса съдилищата са били длъжни да я подложат на внимателен и подробен анализ, за да формират вътрешното си убеждение съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК. Настоящият състав констатира,, че по отношение дейността на подсъдимия Г, който в съдебно заседание отрича самопризнанията си., първостепенният съд и обсъдил и други доказателства, в подкрепа на обвинителната теза /вж л. 187-189 от мотивите към присъдата на I инст./ При това, обаче по един съществен въпрос от предмета на доказване - намирането на средството за извършване на престъплението-пистолет, е прието, че той е намерен " впоследствие " на посоченото от подсъдимия Г място. Този извод не кореспондира с данните по делото, тъй като видно от протокола за доброволно предаване /л. 31, т. I от сл. д./ и разпита на лицето В. П., който е намерил оръжието, то е открито на 1.02.2004 г., няколко месеца преди проведеното подслушване на Г. в РПУ-Пазарджик, когато той съобщава мястото на изхвърляне на същото оръжие.

Освен изложеното, основателно е възражението в касационната жалба, че с въззивното решение не е даден отговор на всички възражения, относно допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с твърдения за поставяне в основата на осъждането само на косвени доказателства. Това възражение се съдържа и в жалбата на втория подсъдим - Г. Т. и доколкото в предмета на доказване е включена съучастническа дейност на двата подсъдими, това възражение следва да се обсъди комплексно.

Основателно е възражението, че спрямо втория подсъдим Т. в актовете на инстанционните съдилища се обсъдени само косвени доказателства - показанията на св. П св. Чилев, както и показанията на двете полицейски служителки провели оперативната беседа записана като СРС. Поначало, постановяването на осъдителна присъда само въз основа на косвени доказателства не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за авторството на престъплението в лицето на подсъдимия.

При проверката по делото се установи, че единствените доказателства срещу този подсъдим са данните, които е посочил подсъдимия Г във В ДС, събрани чрез СРС и показанията на св. П св. Чилев. Показанията на последния в съдебно заседание бяха обсъдени по-горе - той нееднократно и недвусмислено заявява, че в негово присъствие подсъдимият Г не е сочил Т. като подбудител или помагач.

Освен това и във връзка с изискването изводът за съучастие на поде. Т. да е единствено възможния, настоящият състав при проверката установи, че инстанционните съдилища не са изпълнили изискванията за разкриване на обективната истина, особено що се отнася до мотива за извършване на престъплението, така като предписва чл. 13, ал. 1 НПК. При проверката в този аспект бе констатирано, че извън вниманието на двете съдебни инстанции са останали гласни доказателства, които сочат и на друга версия за поръчката за убийството на Х. Пред първата инстанция е разпитана св. Ф /л. 109, гърба/ и баща й - св. И /л. 117/. Въпреки, че в съдебния протокол разпитите са записани с кратки и непълни изречения, става ясно, че свидетелката има сестра, З., която работи в Германия, съдействие за това й е оказал Ж. от Пазарджик, а преди убийството на пострадалия по делото - Х., в дома на тази свидетелка отишла съпругата на пострадалия и казала на баща й, че З. го е заплашвала. Св. Исмаил е заявил, че в кафенето на селото се говори, че според Х. Ч бащата на убития, той е убиец на сина му. Освен това, по делото е приложена молба от наследниците на жертвата на престъплението, които искат от Главния прокурор да се открият и накажат истинските поръчители на убийството.

Пред въззивния съд, като инстанция по фактите, защитника на поде. Т., адвокат В е направила мотивирано искане за допускане до разпит на св. З, /л. 36 от въззивното производство/, като се е позовала на показанията на нейната сестра, която е свидетелствала, че същата е заплашвала пострадалия от престъплението с убийство. Прокурорът и повереникът на гр. и. не са се противопоставили на посоченото искане. Съдът не го уважил, по съображения, че свидетелката не може да бъде задължена да даде показания, които биха я уличили в престъпление. Последното принципно е вярно, но тази свидетелка би могла да даде сведения за много други обстоятелство свързани с пребиваването й в Германия и връзката с "Жоро от Пазарджик". Това може да породи необходимост от изясняване на връзките на подсъдимите с това лице от техния град.

Според настоящият състав отказът на съда от допускане на тази свидетелка е свързан с пределите на неговата компетентност при разкриване на обективната истина. Поначало основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права, едно от които е да искат допускането на нови доказателства. В случая, необходимостта от категоричен отговор на въпроса, относно приетата за доказана от обвинението версия за поръчителството на убийството е именно от подсъдимия Т, налага подробно изследване, респ. аргументирано отхвърляне на другите две тези:

• а/ тази лансирана от подсъдимия Георгиев в съдебно заседание., че гой е посочил това лице под въздействието на другия св. Пламен И., тъй като последният искан да изнудва Т. за пари и 6/ данните от показанията на близките на св. З, че мотива за престъплението, респ. поръчителите, са различни от приетите за доказани от обвинението - а именно, че пострадалият не доставил поръчани му дърва.

Инстанционните съдилища не са отговорили на възражението на подсъдимия Г, направено в съдебно заседание пред първата инстанция, относно мотивите на св. П да даде показания уличаващи го в извършителство, а подсъдимия Т в подбудителство, към престъплението за което са предадени на съд. В съдебното заседание пред първата инстанция /л. 113/ подсъдимият Г, твърди, че именно св. П му е прехвърлил две дружества, за което той давал подробна информация пред орган на разследването в гр. П.. Същият свидетел го заплашвал, че ако не посочи именно Т. за поръчител на убийството, ще последва неговата отговорност за измами по ЗДДС, с произход от същите прехвърлени му фирми. Преди последното съдебно заседание е направен опит да се съберат доказателства в тази посока, като са изискани справки от фирмено отделение на СГС. Към делото е приложена справка от фирмено отделение към СГС, "за участие на лице във фирма" /л. 141/, от която е видно, че подсъдимият Г участва в две ЕООД, като управител, с последни решения от 24.02.2004 г. и 17.03.2004 г.. Последващото уточняващо запитване до РП-Пазарджик /л. 147/, в което изрично е отразено, че се изисква с оглед проверка на гласни доказателства, е останало без отговор, респ. исканата проверка не е извършена или съдът не е уведомен.

Настоящият състав намира, че на фона на отразеното в искането за използването на специални разузнавателни средства, относно произхода на информацията за авторството на деянието от криминалните среди в Пазарджик, в които е и св. П, задължително следва да се провери тезата развита от подсъдимия Г в съдебното заседание за причините този свидетел да твърди неговото участие в деянието, както и подбудителството от с. на Т.

Посочените до тук съображения могат да се обобщят от извода за необходимост от допълнителна оперативно - издирвателна работа на компетентните органи, . В случая, това не са предходните съдебни инстанции, тъй като, както вече се посочи съдът е само арбитър по фактически и правни спорове, а не орган по разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните. Съдът е обвързан от задължението служебно да събира доказателства само тогава, когато страните бездействат и успоредно с това извършването на необходимите процесуално-следствени действия е възможно непосредствено, без да се налага провеждане на допълнителни оперативно-издирвателни мероприятия.

По настоящото дело, в аспекта за законосъобразност на изводите за вината на подсъдимия Т, е необходимо да се изследват посочените по-горе хипотези с методите и средствата присъщи за органите на досъдебното производство.

Освен това, само чрез допълнително разследване в тази досъдебна фаза биха могли да се отстранят съществените процесуални нарушения на правото па защита, допуснати при предявяване на материалите по делото -а/двамата подсъдими са били с един и същи защитник, въпреки очевидното противоречие в интересите им и б/ едни и същи защитници са присъствали на това процесуално-следствено действие както за обвинените лица, така и за наследниците на жертвата от престъплението, които са потенциалните граждански ищци в съдебната фаза на същия наказателен процес.

Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т, 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение