Решение № 8590 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2016 г.

Решение № 8590 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - област против решение № 532 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 22/2016 г. по описа на Административен съд С. - област, с което е отменено решение № 1012-22-63#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-3820#3/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С. област и е върната преписка на ТП на НОИ - С. област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. С. Ц. от гр. П., чрез процесуален представител, в откритото съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд С. - област е отменено решение № 1012-22-63#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-3820#3/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което на Л. С. Ц. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на ТП на НОИ - С. област за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката, събраните по делото такива (приетото по делото заключение на вещото лице по назначената експертиза, събраните гласни доказателства) е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, но при издаването му са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Административният орган, според разпоредбата на чл. 35 от АПК, не е спазил задължението си да изясни пълно и точно фактите и обстоятелствата във връзка с акта. В случая след като е обсъдил приложимата правна уредба съдът е приел, че в процесния случай от административния орган не са извършени всички необходими и предвидени в чл. 40 от НПОС действия и не са изчерпани всички възможни начини за установяване на трудовия стаж положен от жалбоподателя в спорните периоди, за които административният орган не е зачел трудовия му стаж. Не е изискано от лицето да представи трудова книжка, заповеди за назначаване и уволнение или други документи, както е предвидено по чл. 40 от НПОС, за установяване на трудовия му стаж. Прието е от съда, че на Ципов не е било съобщено за пропуските в подадената към заявлението му документация, не е изискано и не му е дадена възможност да представи допълнителни документи, трудова книжка и др., за да удостовери надлежно трудовия си стаж. В резултат на което в решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане не се съдържат мотиви относно съобразяването или несъобразяването на данните за трудовия стаж на лицето от трудовата му книжка, нито е споменато дали тя е била изискана и представена в хода на производството. Съдът е приел, че това е съществено нарушение на административно производствените правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя и осуетяващо възможността му своевременно да го реализира като направи възражения и даде пояснения и представи доказателства по пенсионната преписка. Нарушението на административно производствените правила е довело до неправилно прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. Изложеното е обосновало съдът да отмени решение № 1012-22-63-#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-3820#3/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ и да върне преписката по подаденото от Ципов заявление на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона, относно установяването и зачитането на положения от Ципов труд за периодите: от 1.01.1990 г. до 31.12.1993 г. и от 1.01.1997 г. - 31.12.1999 г. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд С.-област е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че пенсионните органи са формирали своите изводи в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК, като са постановили оспорения административен акт без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая липсва фактическо и правно изложение защо не е бил зачетен за осигурителен стаж труда положен в периода 1.01.1990 г. до 31.12.1993 г. и от 1.01.1997 г. до 31.12.1999 г., въпреки че за тях Ципов е представил удостоверения обр. УП 3 с № 428-3/10.10.2003 г. от ДФ "Строймашининженеринг" гр. С. с оформен стаж за периода от 09.10.1990 г. до 31.12.1999 г. с длъжност "Шлосер по ремонт на машини в леярен цех" и заверка, че трудът е първа категория съгласно чл. 4"н" от ПКТП и образец УП2 № 428-2/10.10.2003 г., издаден от ДФ "Строймашининженеринг" гр. С., които според административния орган не са автентични. Досежно спорните периоди от 1.01.1990 г. до 31.12.1993 г. и от 1.01.1997 г. до 31.12.1999 г. в нарушение на чл. 40 от НПОС пенсионният орган без да изчерпа всички възможни начини за установяване на положения от Ципов трудов стаж не го е зачел и е направил извод, че лицето не отговаря на изискванията съгласно § 4, ал. 1 и чл. 68 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилен е извода на съда, че административния орган е следвало да изиска в хода на административното производство трудовата книжка на Ципов, тъй като същата и записите в нея, са годно доказателство, според чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. При всички данни по делото и с оглед изслушаната експертиза, съдът обосновано и правилно е приел, че оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 и чл. 68 от КСО поради незачитане на цитирания по-горе период за осигурителен стаж от първа категория са незаконосъобразни и като ги е отменил и е изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административен съд С.-област е постановил правилно решение. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение