Решение № 12066 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8258/2015 г.

Решение № 12066 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8258/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Христо Христов Николов от гр. Болярово, обл. Ямбол, срещу решение № 59 от 8.05.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2014 г. от Административен съд Ямбол. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде потвърдено оспорваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 59 от 8.05.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2014 г., Административен съд Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христо Христов Николов против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-280-6500/4448 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е обективиран отказ за финансово подпомагане във връзка с агроекологичен ангажимент по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" с АЕП код АП24 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (ПРСР) за кампания 2013 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Същият бил мотивиран като съдържащ необходимите обстоятелства, от които да стане ясна волята на издателя му относно оторизирането и изплащането на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. А резултатите от извършените административни проверки били обективирани в таблици, където за всяка от колоните било направено подробно разчитане на съдържащите се в тях данни. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение не опровергавало направените от административния орган констатации, послужили му като фактически основания за издаване на административния акт. Съдът е стигнал до извод, че административният орган не е допуснал грешка при изчисляване размера на оторизираната сума по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" - код АП24. Правилно било изчислено, че процентът на недопустимата площ спрямо установената е 24,12%, поради което основателно било решеното, че щом същият надхвърля 20%, размерът на недопустимата площ се приравнява на установената и не се оторизира сума за подпомагане на заявените площи, съгласно разпоредбите на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. и точка 1.1.1., б. "в" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. С тези съображения съдът е приел, че жалбата срещу процесното УП е неоснователна и като такава я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно, със следните коригиращи мотиви: От данните по делото се установява, че касаторът Христо Христов Николов е подал Общо заявление за подпомагане с УИН 28/290313/63385 за кампания 2013 г. по ПРСР 2007 - 2013 г., като е декларирал 82 парцела по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" с код АП24 с обща площ 165,68 ха и 14 парцела по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" с код АПП13 с обща площ 67,01 ха. От първоначално заявените за подпомагане площи ДФЗ е одобрил за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" общо 165,64 ха, за което е уведомен с писмо изх. № 01-6500/11516 от 1.10.2013 г., а по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" - общо 66,55 ха, за което е уведомен с писмо изх. № 01-6500/12234 от 4.10.2013 г. На заявлението за подпомагане са извършени кръстосани проверки от ИСАК, при които били установени площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, за което на Николов било съобщено с УП изх. № 02-280-6500/3581 от 10.09.2013 г. Във връзка с това жалбоподателят се явил в Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол на 4.11.2013 г. и представил документи във връзка с изясняване на обстоятелствата по двойно заявените площи. На кандидата е извършена и проверка на място, при която били констатирани несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи и култури. Тези несъответствия са били описани в контролни листове за всеки един парцел, предоставени и подписани от кандидата за подпомагане. Като резултат от извършените проверки е издадено процесното УП изх. № 02-280-6500/4448 от 24.09.2014 г. Същото е било оспорено в частта му, с която е обективиран отказ за финансово подпомагане във връзка с агроекологичен ангажимент по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" с АЕП код АП24 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. От заключението на назначената в първоинстанционното производство СТЕ се установява, че за направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" за десет от заявените за подпомагане имоти, а именно за БЗС 05284-109-2-1; 46704-287-3-1; 46704-23-5-1; 46704-343-1-1; 63272-351-2-1; 46704-17-2-1; 46704-290-7-1; 05284-109-4-1; 46704-28-3-1 и 46704-23-8-1 са установени застъпвания, които не са били отстранени, като за всеки един от тях е описано с кого е застъпването и кой от кандидатите е представил, респ. не е представил документи за право на ползване. По силата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А по конкретната мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСС за периода 2007 - 2013 г. е относима специалната Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от тази наредба разписва, че финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено. И двете законови разпоредби са изрично посочени в обяснението на попълнената колона 4 за посочените по-горе десет имота, от таблицата по направление АП24. В случая констатираните от административния орган застъпвания се потвърждават и от вещото лице, поради което правилно административният съд е приел, че са правилно определени. По отношение на останалите БЗС, с които е кандидатствано за подпомагане по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", е установено следното: 1. За БЗС 46704-311-3-1; 46704-311-1-1; 46704-311-5-1; 46704-23-1-1; 46704-17-2-1; 46704-293-1-1; 46704-339-1-1 и 46704-296-2-1 в контролния лист от извършената проверка на място е записано, че парцелите са измерени по реално обработваемите граници, а останалите части са необработваеми; 2. За БЗС 46704-311-6-1 и 46704-23-2-1 в контролния лист от извършената проверка на място е отбелязано, че парцелите са измерени по реално обработваемата площ; 3. За БЗС 46704-1-9-1; 46704-1-2-1; 05824-109-4-1; 46704-1-6-1; 05284-109-1-4; 46704-8-1-1; 46704-339-5-1 и 05284-109-3-1 е записано, че са заявени като зърнено-житни култури, а на терена са угари или ливади, като в графата "Спазва ли се 5-годишният план за сеитбообращение за съответната година" е отбелязано "не"; 4. За БЗС 46704-28-3-1 в контролния лист е записано, че е заявен като маслодайни култури, а на терена е угари, като в графата "Спазва ли се 5-годишният план за сеитбообращение за съответната година" е отбелязано "не"; 5. За БЗС 46704-23-6-1 и БЗС 46704-311-2-2 в контролния лист е вписана забележка, че на терена парцелът е необработваем, а в графата "Спазва ли се 5-годишният план за сеитбообращение за съответната година" е отбелязано "не". Имотите по последния абзац не са били допустими за подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, според която разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В случая се установява, че части или цели имоти са били необработваеми, угари или ливади. Затова правилно е прието, че тези имоти не се стопанисват от заявилото ги за подпомагане лице. Тези констатации са били потвърдени и от заключението на вещото лице, като за всеки имот са описани причините, поради които същите са недопустими за подпомагане. Жалбоподателят е оспорил заключението като е поискал допускането на допълнителни задачи. Съдът е изложил съображения, че исканията за допълване на експертизата представляват предположение за несъответствие между констатациите в административния акт и реалните граници на имотите, което не било подкрепено от никакви доказателства, че има индикация да са налице такива различия, поради което и правилно е отхвърлил искането за допълване на СТЕ и е приел заключението. Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на акта. Видно от съдържанието на оспореното УП, в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Изложените основания и описаните в табличен вид имоти, площи, приети за недопустими за подпомагане по всяко от двете направления, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касатора, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. От съдържащото се в процесното УП се установява, че на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане във връзка с агроекологичен ангажимент по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" с АЕП код АП24 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за кампания 2013 г. на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г., според които за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Неоснователно е оплакването на касатора в представените писмени бележки за позоваване от административния орган в колона 6 от УП на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., която не била съществувала към момента на подаване на заявлението за подпомагане. В действителност колона 6 е неотносима за отказа за подпомагане. Както беше коментирано по-горе, на касатора е отказано на две основания, мотивирани с попълнени данни /цифри/ и обяснения към тях по колони 4 и 5 от таблицата по АП24. Неоснователно е позоваването на представено постановление на Окръжна прокуратура Ямбол за отказ да се образува наказателно производство. Това постановление касае съвсем различна процедура и е неотносимо към отказа за подпомагане. Неоснователно е и възражението за нарушение на административно-производствените правила, тъй като в обжалвания акт се съдържали констатации само за 29 от общо заявените 82 парцела. Процесното УП се отнася само за парцелите, в които са установени нарушения поради неотстранени застъпвания или нестопанисване на заявени за подпомагане БЗС-та. За останалите заявени за подпомагане БЗС-та не са установени наддекларирани площи, поради което и същите не са били предмет на оспорения административен акт. По изложените съображения решението на Ямболския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,