Решение № 8694 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2021 г.

ВАСПето отделение19.07.2021 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 30/ 25.02.2021 г. по адм.д. 751/ 2020 г. по описа на Административен съд-Перник. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на дадените указания.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 30 от 25.02.2021 г. по адм. дело 751/2020 г. на Административен съд Перник.

С обжалваното решение Административен съд Перник е отменил уведомително писмо с изх. 02-140-6500/288 от 6.11.2020 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗемеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, адресирано до наследниците на М. Динчев с УРН: 191248 - Л. Динчева, И. Динчев, Н. Богданова и Н. Тодорова. .

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че административният орган е изпълнил съдебно решение 267/ 16.10.2019 г. на АС-Перник, оставено в сила с решение 10193 по адм.д. 14736/2019 г. по описа на ВАС, пето отделение, поради което адресати на оспореното уведомително писмо са наследниците на земеделския производител. Неправилно съдът приема, че правото на подпомагане по схемите за директни плащания се погасява със смъртта на земеделския стопанин и не може да бъде предмет на наследяване. Вече постановени съдебни решения не споделят такива правни изводи. Като е отменил административния акт само на това основание, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по касационната жалба Л. Динчева, И. Динчев, Н. Богданова и Н. Тодорова, чрез пълномощника си, представят писмен отговор, в който поддържат, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. След като не са бенефициери на помощта или подпомагането, защото не са земеделски стопани, административна санкция за бъдещ период от време не може да им се налага, защото отговорността е лична.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Със смъртта на физическото лице се погасява възможността да бъде носител на права и задължения и уведомителното писмо е неправилно.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл.211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В първоинстанционното съдебно производство са установени следните факти:

Производството по делото е образувано по оспорване на Л. Динчева, И. Динчев, Н. Богданова и Н. Тодорова, законни наследници на М. Динчев и адресати на уведомително писмо с изх. 02-140-6500/288 от 6.11.2020 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗемеделие, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 по заявление на М. Динчев от 29.06.2015 г. Посочено е, че съгласно декларираните от бенефициента данни и след извършени задължителни административни проверки са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, поради което за тези площи Разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП и чл.13 на Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения". М. Динчев е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания на площ с УИН 14/290615/41254 за имотите, които стопанисвал и ползвал през стопанската 2014/2015 година. На 15.09.2015 г. от ДФ "Земеделие" до Динчев е изпратено уведомително писмо изх. 02-140-6500/1133/15.09.2015 г. /л. 61/ за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложена към него таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи, получено на 20.01.2017 г. от упълномощения представител Л. Динчева. М. Динчев е подал възражение вх. 32/05.01.2016 г. до министъра на земеделието и храните, в което сочи, че след като се е запознал с обхвата на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2015 иска да бъде преразгледан относно посочените в таблицата земеделски парцели, за които е установено несъответствие между декларираната и допустима за подпомагане площ. Със заповед РД-46-236 от 01.03.2016 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 година. Срещу тази заповед Динчев не е подал жалба.

М. Динчев е починал на 10.11.2017 година. Неговите законни наследници подават жалба срещу заповедта на МЗХГ, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане за кампания 2015 г. ", но образуваното адм.д. 119/2019 г. по описа на АС-Перник е прекратено поради просрочие на жалбата. Определението е оставено в сила с определение от 2.07.2020 г. по адм.д. 5955/ 2020 г. по описа на ВАС, пето отд.

С уведомително писмо с изх. 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г. са наложени намаления по всяка от мерките, описани в същото и е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 9211,46лв. поради надвишаване с над 50% разликата между декларираните площи и установените в резултат на административните проверки. В уведомителното писмо в табличен вид са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и е уточнено, че разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, както и съгласно разпоредбите на чл. 13 на Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020. При определяне на площите, допустими за подпомагане, органът е взел предвид издадените от министъра на земеделието и храните заповед РД 09-937 от 22.12.2015 г. и заповед РД 46-236 от 01.03.2016 г. за одобряване специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 година. Това уведомително писмо с адресат М. Динчев е отменено с решение 267/ 16.10.2019 г. по адм.д. 159/ 2019 г. по описа на АС-Перник с мотиви, че адресатът на акта е починал преди издаване на административния акт и в административното производство е следвало да участват неговите наследници. По делото е имало заключение на съдебен експерт, което не е обсъждано. Съдът посочва, че към момента на издаване на уведомителното писмо е налице невлязла в сила министерска заповед поради висящо съдебно производство по адм.д. 119/ 2019 г. по описа на АС-Перник. Решението е оставено в сила с решение 10193/ 24.07.2020 г. по адм.д. 14736/ 2019 г. по описа на ВАС, пето отделение.

В същия смисъл по идентичен случай е Решение 1686 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. 14259/2016 г., IV отд. на ВАС.

Издаденото второ уведомително писмо изх. 02-140-6500/288 от 6.11.2020 г. от изпълнителния директор на ДФЗемеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., е с адресати законните наследници на земеделския производител.

За да отмени постановения административен акт с оспореното пред настоящата инстанция решение съдът приема, че уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган, при спазване на изискването за форма, по заявление на Динчев на 11.06.2015 г. Прието е, че след като наследниците не са конституирани от административния орган с нарочен акт, същият е адресиран ненадлежно към тях. Прието е, че наследниците не са участвали в административното производство и това е съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът приема, че правото на подпомагане се погасява със смъртта на земеделския стопанин и не може да е предмет на наследяване като цитира определения на Върховния административен съд. Развити са правни изводи, че санкцията за бъдещ период от време поради разлика между декларирани площи и установените след административни проверки, която надвишава 50% от действително стопанисваните площи, не може да се наложи на лице, което е починало.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено.

  1. Уведомителното писмо е издадено спрямо наследниците на починалия в хода на административното производство земеделски стопанин, което е в съответствие с решение по адм.д. 267/16.10.2019 г. по описа на АС-Перник,оставено в сила с решение по адм.д. 14736/2019 г. по описа на ВАС, пето отд. Решението обаче не е в смисъл, че след смъртта на Динчев няма правен субект, на който да се наложи санкция за бъдещ период от време, а в смисъл, че правата на наследниците на участие в административното производство са нарушени. Следователно постановяването на административен акт след отменително решение на съда спрямо наследниците на земеделския стопанин е извършено при спазване на влязъл в сила съдебен акт.

2.Налице е съдебна практика в смисъл, че при смърт на земеделски производител в хода на административно производство, започнало по заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и приключило с административен акт, с който се налага санкция за бъдещ период от време, се наследява. В този смисъл Решение 13510 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. 10358/2015 г., IV о., Решение 1686 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. 14259/2016 г., IV о и др. Настоящият съдебен състав споделя правните съображения, че потвърждаването на оспорено уведомително писмо, с което е отказана заявената финансова субсидия и е наложена санкция за бъдещ период, пряко рефлектира в патримониума на законните наследници, като намалява наследствената маса. Правото на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е упражнено с подаване на заявлението от наследодателя. Не може да има разлика в правните последици при настъпила смърт след издаване на административен акт, който частично е неблагоприятен за заявителя и при настъпила смърт преди издаване на уведомителното писмо. Заявлението е за кампания 2015 г., като до смъртта на Динчев са проведени още две кампании за 2016 и 2017 г. В уведомителното писмо изрично е посочено, че надплатената сума ще бъде прихваната от одобрената субсидия по заявлението на Динчев за кампания 2016 г. и следващите кампании по директни плащания. Следователно наложената санкция е част от наследствената маса.

  1. Административната санкция за бъдещ период от време по смисъла на чл. 64 от Регламент 1306/2013 г. и чл.19, пар. 2 от Регламент 640/ 2014 г. при свръхдеклариране на площи не е административно наказание по смисъла на ЗАНН. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи бенефициера да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснато нарушение на изискванията. Тази санкция е начин да се възстанови положението преди извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е направен при наличието на несъответствия с изискванията за подпомагане, т.е. да се анулира целия или част от публичния принос за съответната дейност. Именно нейното имуществено измерение означава, че същата е част от наследствената маса и отговорността не се погасява със смъртта на земеделския производител, настъпила в хода на административното производство.
  1. Правните съображения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неучастие на наследниците в хода на административното производство са неправилни. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато резултатът в административното производство би бил различен. В случая няма никакви наведени твърдения и доказателства, които да обосноват извод, че неспазването на чл.34, 35 и 36 от АПК е съществено нарушение, защото се е отразило на крайния резултат от административното производство.
  1. В хода на административното производство и към момента на издаване на оспореното уведомително писмо, спрямо жалбоподателите е влязла в сила заповед РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 година. Тази заповед е релевантна за изхода на спора.

Съдът обаче не е направил фактически установявания и не е изложил никакви съображения по съществото на спора дали посочените в уведомителното писмо декларирани площи попадат в специализирания слой за 2015 г. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора съдът следва да се произнесе дали посочените в уведомителното писмо площи попадат в одобрения специализиран слой за 2015 г. със заповед РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, за което и съгласно чл.171, ал.2 АПК по искане на страните или по своя преценка следва да допусне съдебна експертиза.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за неправилно като материално незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По претенциите за разноски ще се произнесе съдът по съществото на спора.

Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение: