Решение № 4581 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2020 г.

Решение № 4581 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М., чрез процесуален представител, против решение № 7435/28.11.2019 г. по адм. дело № 10214/2019 г. на Административен съд София–град/АССГ/, с което е отхвърлена негова жалба срещу решение № Ж-418#7 от 1.12.2017 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. С цитираното решение КЗЛД, в производство по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД (в приложимата редакция ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г. в сила от 1.01.2014 г.): в т. 1, оставя без уважение като неоснователни жалби на Т. П., А. П., И. М., П. В., М. С., Ю. Н. и В. П.; в т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7, обявява за основателни жалби на: М. Р., Й. Д., Й. М., П. П., С. М. и Н. Д.; в т. 8. на осн. чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г. в сила от 1.01.2014 г.) във вр. с чл. 320, ал. 3 от Изборния кодекс/ИК/ налага на Н. М., глоба в размер на 11000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г. в сила от 1.01.2014 г.). Касаторът излага съображения за нищожност, алтернативно за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– отменително основание съгласно чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирани разноски от ответните страни. Прави искане за установяване противоконституционност на чл. 7, ал. 2, изречение второ от ЗЗЛД и спиране производството по делото. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по конкретно формулирани пет въпроса. С молба от 23.03.2021 г. на осн. чл. 24 ГПК вр. чл. 144 АПК прави искане за отстраняване на М. Д. като съдебен секретар по адм. д. № 10325/2020 г. С молба от 24.03.2021 г. на осн. чл. 22 ГПК вр. чл. 144 АПК прави искане за отвод на съдебния състав. По настоящото дело е постъпила молба от Н. М. в която твърди, че решение № 7435/28.11.2019 г. по адм. дело № 10214/2019 г. на АССГ е нищожно, поради това, че подписа под решението и мотивите не съответства на подписа на съдия Аргирова. Прави се искане за назначаване на графологична експертиза. Моли за обявяване нищожност на решението или препращане жалбата към компетентния съд. Моли за спиране настоящото съдебно производство до постановяване на решение по настоящата жалба. Ответникът- КЗЛД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Изразява становище за неоснователност на искането за установяване противоконституционност на чл. 7, ал. 2, изречение второ от ЗЗЛД и спиране производството по делото, и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Иска оставяне решението на АССГ в сила. Претендира разноски. Ответникът Ю. Н., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Иска оставяне решението на АССГ в сила. Претендира разноски. Ответникът М. С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Иска оставяне решението на АССГ в сила. Претендира разноски. Ответникът В. П., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Иска оставяне решението на АССГ в сила. Претендира разноски. Ответникът– М. Р., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– Т. П., заявява че няма интерес към делото. Не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– Й. Д., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– П. В., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– А. П., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– Н. Д., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– И. М., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– П. П., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– С. М., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът– Й. М., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, неоснователност на искането за установяване противоконституционност на чл. 7, ал. 2, изречение второ от ЗЗЛД и спиране производството по делото, и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспорения пред него акт на КЗЛД е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по см. на чл. 146, т. 3 АПК, и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че нарушение от Н. М. действително е извършено предвид установения по делото факт, че данни на физическите лица М. Р., Й. Д., Н. Д., П. П., Й. М. и С. М., фигурират в списък за регистрация на инициативен комитет, без тези лица лично да са заявили желанието си за предоставяне на личите си данни, като отговорност за извършено нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД/в прил. редакция/, вр. чл. 320, ал. 3 вр. ал. 2 ИК, е именно лице, пред което положен подписът, и което е удостоверявало предоставяне на лични данни-в случая касатора М.. Приел е, че към настоящия момент съставомерността на нарушението не е отпаднала предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1, б. "а" на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във вр. с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 94/46/ЕО (Общ регламент за защита на данните) във вр. с чл. 1 от ЗЗЛД/ДВ, бр. 17/2019 г. /, като същото е наказуемо по чл. 83, ал. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът е изложил мотиви, че КЗЛД е наложила административно наказание "глоба" за извършеното нарушение, което нарушение е формално и обуславя ангажирането на отговорността му по чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г. в сила от 1.01.2014 г.)., в съответствие с която норма, за нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и ал. 4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10000 до 100000 лв., като предвид презумираната висока обществена опасност на тези деяния и липсата на данни по делото, които да сочат по-ниска обществена опасност на деянието, на М. правилно е наложена санкция в размер определен близо до установения в закона минимум-11000 лв. Решението е валидно и допустимо. Не се кредитира довода на касатора за нищожност на обжалваното съдебно решение, поради неподсъдност на спора пред АССГ, доколкото в процесния случай възможността за отправяне възражение за местна подсъдност от подалия жалбата е преклудирано предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 2 АПК, тъй като същия не е сторил това до датата на първо заседание пред първата инстанция(4.11.2019 г.), за което ОСЗ е бил редовно призован, и на което е присъствал процесуалния му представител адвокат П.. Такъв спор не е повдигнат служебно от съда в законовия срок, поради което настъпилата преклузия на тази възможност за съда, предвид законодателния подход към местната подсъдност в административния процес( за разлика от уредбата в чл. 119 ГПК), след посочената дата е обосновала делото като подсъдно на АССГ. Неоснователен е довода за нищожност на съдебното решение поради неправилно конституиране на страните в съдебното производство. Противно на тезата на касатора в процесния случай АССГ е конституирал страните в образуваното съдебно производство по жалба на Н. М. при правилно прилагане на 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 АПК, които са: оспорващия, органът издал оспорения административен акт и всички заинтересовани лица - страни в проведеното административно производство. Основателно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, по следните съображения: В жалбата до АССГ М. е заявил като основание за отмяна на оспорения акт нарушаване на производствените правила от КЗЛД-основание по чл. 146, т. 3 АПК. В обжалваното решение съдът е посочил, че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, в т. ч., че жалбоподателя е уведомен за образуване на административното производство и е редовно призован за насроченото заседание пред КЗЛД с писмо изх. № П-4818/3.07.2017 г., връчено на 6.07.2017 г. Според съда по този начин КЗЛД е гарантирала правото на участие и защита на страните в процеса, а жалбоподателя е имал възможност да се запознае с преписката и да изрази становище по нея и събраните доказателства, което не е сторил. Цитираното писмо на КЗЛД е адресирано до Н. М., с адрес гр. Велико Търново [адрес]. В писмото М. се уведомява за образуваното административно производство в КЗЛД, по сезиране с жалби, насочени срещу представлявания от него инициативен комитет; за изготвен протокол от НИИК за извършена експертиза и подпис, на положени подписи в списъците, предоставени от политическите субекти в ЦИК. Посочена е възможността на М. на осн. чл. 36, ал. 2 АПК, в тридневен срок от получаване на настоящото писмо да изрази становище, както и да направи писмени искания и възражения по събраните доказателства. Същевременно М. е уведомен, че след решение на КЗЛД от 25. 2017 г. подадената жалба, приложена към писмото, ще бъде разгледана по същество на открито заседание на Комисията, което ще се проведе на 6.07.2017 г. от 13. 00 ч. в заседателната зала на Комисията. Видно от съдържанието на протокола от проведеното заседание на КЗЛД на 6.07.2017 г., по т. 1 от дневния ред, при разглеждане жалби по същество, подадени срещу инициативен комитет/ИК/, представляван от Н. М., КЗЛД е приела, че страните са редовно уведомени, вкл. инициативния комитет, представляван от Н. М.. В последствие по молба на адв. Й. -представител на В. П., производството по разглеждането на жалба рег. № Ж-681/31.10.2016 г. (подадена от В. П.) срещу ИК, представляван от М., е отложено (т. 3 от проекто-решението), като в т. 1 от проекто-решението КЗЛД "прекратява производството по отношение на ИК, представляван от Н. М., поради липса на правосубектност" и в т. 2 "конституира като ответна страна, редовно уведомен за днешното заседание: Н. М. -представляващ и председател на ИК". В проведеното заседание на КЗЛД на 15.11.2017 г., в т. 4 е разгледана жалба рег. № Ж-681/31.10.2016 г. от В. П. срещу ИК, представляван от Н. М., и е прието жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, но няма данни М. да е уведомяван отделно за това заседание на КЗЛД. Оспореното решение № Ж-418#7 на КЗЛД е издадено на 1.12.2017 г., и е съобщено на 18.12.2017 г., на адрес гр. Велико Търново, [адрес], чрез П. М. -майка на жалбоподателя. При тези факти се установява, че изводът на първостепенния съд относно уведомяване на жалбоподателя за образуването на процесното административно производство и редовното му призоваване за заседанието пред КЗЛД на 6.07.2017 г. е основан на писмо изх. № П-4818/3.07.2017 г., но по делото няма данни това писмо да връчвано на жалбоподателя на 6.07.2017 г. или на друга дата. Както се отбеляза по-горе на заседанието на КЗЛД на 6.07.2017 г. е прието решение за прекратяване производството по отношение на ИК, представляван от Н. М., и конституиране като ответна страна на Н. М. -представляващ и председател на ИК. КЗЛД е счела М. за редовно уведомен за това заседание, вероятно предвид писмо изх. №П-4818/3.07.2017 г., въпреки, че в административното производство в качеството му на страна на същото заседание е конституиран различен субект- Н. М. -представляващ и председател на ИК, обстоятелство, което е пренебрегнато от първоинстанционния съд. Видно е, че от съществено значение за изхода на съдебното производство съгласно задължението на административния орган по чл. 26 АПК и осигуряване възможност на страната за участие в административното производство предвид чл. 34 и чл. 36 АПК, е установяване на релевантния факт кога и по какъв начин Н. М. е уведомен за образуваното административно производство пред КЗЛД чрез писмо изх. № П-4818/03.07.2017 г., или ако е уведомен по друг начин- кога и по какъв начин това е извършено от КЗЛД. На осн. чл. 168 АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт вкл. на визираното от жалбоподателя основание по чл. 146, т. 3 АПК въз основа на представените от страните доказателства. В настоящия случай, въпреки даденото от АССГ с определение в з. з. от 15.10.2019 г. до страните указание относно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът в проведеното открито съдебно заседание на 18.11.2019 г. е приел, че не се налага служебно събиране на доказателства с цел изясняване спора от фактическа страна и е дал ход на устните състезания, без по делото да са събрани доказателства относно посочените по-горе релевантни за спора факти, въпреки, че мотивите на съда, касателно извършената от него проверка за законосъобразност на оспорения акт, са основани на неизясненото по делото обстоятелство за уведомяване на страната за започналото административно производство, свързано пряко с осигуряване правото й на участие в това производство и съответно възможността за надлежно упражняване правото й на защита. С оглед принципа на служебното начало(чл. 9 АПК) съдът е следвало да събере служебно доказателства за установяване релевантните за спора факти, или изрично да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства( арг. от чл. 9, ал. 3 АПК), което в процесния случай не е сторено от АССГ. Решението на първостепенния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка без да са събрани допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства, поради което настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. Предвид забраната пред настоящата инстанция за фактически установявания, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който следва да събере относими и допустими доказателства с за изясняване релевантните за спора по делото факти, а именно: кога и по какъв начин Н. М. е уведомен за образуваното административно производство пред КЗЛД чрез писмо изх. № П-4818/3.07.2017 г., или ако е уведомен по друг начин- кога и по какъв начин това е извършено от КЗЛД. След направен анализ и преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, първостепенния съд трябва да извърши съдебна проверка и съответно да изложи конкретни мотиви относно законосъобразността на проведеното административно производство пред КЗЛД с ответна страна Н. М. -представляващ и председател на ИК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. Неоснователно е искането от 12.03.2021 г. на касатора за установяване противоконституционност на чл. 7, ал. 2, изречение второ от ЗЗЛД и спиране производството по делото. Съгласно цитирания текст (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Членовете на комисията и председателят й се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок 5 години и могат да бъдат преизбирани за още един мандат. Председателят и членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове. Съображенията изложени от касатора в посоченото искане свързани с мандата на решаващия орган са ирелевантни за настоящия спор предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Не се уважава искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по конкретно формулирани пет въпроса. Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право /такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в петте поставени въпроса/. В част от въпросите се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които според касатора АССГ е формирал неправилни изводи в обжалваното решение- предмет на контрол от настоящата инстанция, а в друга част се касае за противоречие на правни норми, неотносими към конкретното производство и без значение за изхода на спора. Иначе казано, поставените проблеми, формулирани като въпроси за преюдициално запитване, на практика се отнасят изцяло до проверката за материалната законосъобразност на административния акт, в рамките на която компетентният съд следва да определи приложимото право, като подведе установените в процеса правнорелевантни факти към хипотезата на относимите материалноправни норми. Компетентността за това е на националния съд, поради което отправянето на преюдициално запитване до СЕС със соченото от касатора съдържание се явява не само неоснователно, но и недопустимо. Молбата от 23.03.2021 г. на осн. чл. 24 ГПК вр. чл. 144 АПК прави искане за отстраняване на М. Д. като съдебен секретар по адм. д. № 10325/2020 г., е недопустима, предвид приключилото производство по делото на 17.01.2021 г., с участие на визирания съдебен секретар. По молбата от 23.03.2021 г. от Н. М. за обявяване нищожност на решение № 7435/28.11.2019 г. по адм. дело № 10214/2019 г. на АССГ, препращане жалбата към компетентния съд и спиране настоящото съдебно производство до постановяване на решение по настоящата жалба, съдът не дължи произнасяне предвид преклузията на устните състезания и правото на защита на всяка от страните в процеса. Неоснователно е искането на Н. М. с молба от 24.03.2021 г. на осн. чл. 22 ГПК вр. чл. 144 АПК за отвод на съдебния състав. Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека наличието на безпристрастност по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС трябва да се преценява в зависимост от два подхода: I субективен тест, който цели да установи наличието на лично убеждение и поведението на конкретен съдия, респ. състав, с оглед демонстриране на лично предубеждение или пристрастие по определено дело; II обективен тест, чрез който да се извърши преценка дали съществуват установими факти, които биха могли да поставят под съмнение безпристрастността на самия съд, включително и неговият състав (дела Кyprianou v. Cyprus /GC/ № 73797/01, § 118, ЕСПЧ 2005-Хlll и Micallef v. Malta /GC/, № 17056/06, §§ 93-96, ЕСПЧ 2009 Фей срещу Австрия, 24 февруари 1993 г., § 28 и § 30, серия а, № 255; Ветщайн срещу Швейцария, № 33958/96, § 42 ЕCHR 2000-ХII). Правото на справедлив съдебен процес, прогласено с чл. 6 КЗПЧОС, имплицитно съдържащо и правото за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, е намерило своята правна регламентация във вътрешното законодателство на българската държава. Върховната надзорна функция на Върховния административен съд по чл. 125, ал. 1 от Конституцията е белег на правовата държава (чл. 4, ал. 1), защото е гаранция за защитата на правата и свободите на гражданите и юридическите лица срещу издаваните от органите на изпълнителната власт актове. Тя е и проявление на принципа на разделение на властите (чл. 8) и гаранция за законосъобразността на държавното управление. Съдебната защита е най-сигурната правна гаранция, както за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, така и като гаранция за законосъобразност на издаваните от изпълнителната власт административни актове (вж. решение № 5 от 18.04.2003 г. по к. д. № 5/2003 г.). Това конституционно правомощие Върховният административен съд, който съгласно чл. 116 ЗСВ, има юрисдикция върху цялата територия на Република България, осъществява чрез правосъдната си дейност като първа инстанция в тричленен състав по определени категории правни спорове, като касационна инстанция - в петчленен състав, по отношение на същите тези спорове, както и по отношение на споровете, разрешени от административните съдилища като първа инстанция, за които е предвиден касационен контрол (Решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС по к. д. № 13/2017 г.). Правораздавателната дейност се състои в участието на съдии в тричленни и петчленни съдебни състави на ВАС, които се формират от установени принципи на старшинството в съответните отделения, при липса на субективизъм. Съдът не приема наведените от касатора доводи относно наличието на обстоятелства, които биха породили основателно съмнение в безпристрастието на настоящия съдебен състав. Не е налице нито едно от обстоятелствата по чл. 22, ал. 1, т. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 144 АПК. Нещо повече, в искането за отвод от страна на касатора са използвани недопустими обидни квалификации по отношение на съдебния състав, които предвид претенциите на Н. М. за "образование и квалификация", и непрекъснатите опити за шиканиране на процеса от негова страна, включително чрез злоупотреба с правото му на справедлив съдебен процес, свързано с правото за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд ( в т. ч. участието в процеса на независим и безпристрастен прокурор), не се обсъждат. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, състав на Пето отделение