Решение № 2626 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2012 г.

Решение № 2626 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2395 от 3.05.2012 г. по адм. дело № 135/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № з-13029/18.11.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове" на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, категория "Е" - I степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че първоинстанционният съд не е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и въз основа на това не е направил верни правни изводи. Иска отмяна на процесното решение. Ответникът - Тодор Кирилов Райков, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждането на разноски на двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Райков е започнало със заповед № з-10677/29.09.2011 г. на директора на СДВР, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган. Със съобщение за произшествие рег. № 20432 от 30.09.2011 г. е посочена проведената операция от 27.09.2011 г. и задържаните 17 служители на 03 група "КПП". В справка с рег. № 49445 от 7.11.2011 г. и становище с рег. № 50127/11.11.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Райков да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си комисията е посочила, че Райков е приел дар - пари от водач на МПС, за да не извърши действия по служба, заради което наказаният е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). От друга страна случаят е станал общоизвестен чрез публикации в медиите, с което е уронен престижа на институцията МВР, както и че са нарушени правилата за етично поведение на държавния служител. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-13029/18.11.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Райков. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, поради което е отменил заповедта на директор на СДВР. АССГ е приел, че нито дисциплинарната комисия, нито дисциплинарно-наказващият орган са изследвали въпроса как отразяването в медиите на случая е свързано с наказания, тъй като в публикациите не се сочи и не се доказва конкретно вината на нито едно лице. Приел е, че не е доказано неморално поведение от страна на Райков, с което да е уронен престижа на службата. Върховният административен съд - пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно-наказващият орган не е изложил достатъчно мотиви в административния акт, тъй като не е получил съдействие от другите органи, занимаващи се с разследване на случая, но е бил длъжен да проведе дисциплинарно производство. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище от комисията представляват хронология на действията по задържането, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, които не доказват по безспорен начин конкретни действия и бездействия на Райков в разрез със служебните му задължения или морала. Правилно първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото обвинение по чл. 302 от НК не доказва извършено престъпление и подробно е мотивирал защо при наличните противоречиви данни счита, че и дисциплинарно нарушение не е доказано. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, при дадени изрични указания на касатора, събирането на други доказателства извън тези по преписката не е задължение на решаващия съд. Последният не може да изземва чужди правомощия, а следва да упражни контрол за законосъобразност върху дейността на дисциплинарно-разследващия орган и върху административния акт на дисциплинарно-наказващия орган, който финализира процедурата. Касационният жалбоподател твърди, че наказаният е уронил престижа на институцията, тъй като случаят е бил оповестен в медиите. Правилно АССГ е приел, че публикациите не доказват вината на Райков. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание органът се е позовал на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В административната преписка и в заповедта не се съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Райков, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Предвид липсата на отменителни основания решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на Райков за присъждане на разноски по делото за двете инстанции. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на Тодор Кирилов Райков сумата от 500 лева разноски по делото за касационната инстанция. Съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК списък на разноските се представя пред съда до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Видно от първоинстанционното решение АССГ не е присъдил разноски на Райков, тъй като такива не са поискани до приключване на производството, т. е. за първоинстанционната инстанция не следва да се присъждат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение,