Решение № 15544 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2010 г.
ВАСIII отделение16.12.2010 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 21.04.2010 г., постановено по адм. дело № 497/2009 г. по описа на Административен съд Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТПК "Септември" гр. Монтана за обявяване нищожността на решение № 170/23.07.1998 г. на областния управител на област Монтана, постановено по молби /искане/ с вх. № 1625/30.03.1997 г. и с вх. № 1457-ЛП-04.12.1997 г. за обезщетяване по реда на Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15544 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Димитър Георгиев Димитров, Любомир Георгиев Луков, Валентин Георгиев Димитров, всички от гр. Монтана, Тася Стефанова Димитрова и Виктор Стефанов Димитров от гр. София, подадена срещу решение от 21.04.2010 г., постановено по адм. дело № 497/2009 г. по описа на Административен съд Монтана. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - ТПК "Септември" гр. Монтана в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни, за което решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 149, ал. 5 АПК, образувано по жалба на ТПК "Септември" гр. Монтана, е прогласил нищожността на решение № 170/23.07.1998 г. на областния управител на област Монтана, постановено по реда на реституционния закон ЗОСОИ по молби за обезщетяване вх. № 1625/30.03.1997 г. и вх. № 1457/ЛП/04.12.1997 г. от наследниците на б. ж. Георги и Стефан Лукови, собственици на каучукова фабрика "Българска бата", одържавена по ЗНЧИМП. Съдът е приел, че административното решение страда от съществен порок във формата /актът не съдържа фактически и правни квалификации/, липсва точно описание на одържавения имот и мотиви, с които административният орган да обоснове волеизявлението си, липсва и материална компетентност на административния орган, защото "признаването на право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ е спрямо имоти, които са национализирани по реда на закони, непопадащи в приложното му поле". На основание предмета на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция следва да обсъди служебно валидността съответствието на решението с материалния закон. Обжалваното решение е неправилно като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените от страните доказателства следва да се приеме, че съдебното производство е проведено на погрешна основа с оглед предмета на жалбата, като съдът е събирал и доказателства, които са неотносими към предмета на делото по следните съображения: С обжалваното по чл. 149, ал. 5 АПК административно решение № 170/23.07.1998 г. областният управител на област Монтана на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ /като компетентен орган по закона/ се е произнесъл по направено искане за обезщетяване по този реституционен закон за одържавено дворно място /с описана застроена площ/, описано в акт за държавна собственост № 351/25.10.1985 г., които имоти са одържавени от фабрика "Българска бата", национализирана по ЗНЧИМП, като фабричен двор на фабриката към приложение по нарочния баланс на национализираното предприятие. Административният орган е признал на наследниците на бившите собственици на национализираното предприятие право на обезщетяване чрез съсобственост върху недвижимите имоти /земя и сгради/, находящи се в парцел четвърти, кв. 1 по действащия регулационен план на гр. Монтана в ид. части, съответстващи на действителната пазарна цена на земята и сградите, които са били одържавени към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизане в сила на ЗОСОИ. Административното решение не е обжалвано пред съда и от него са придобити права от наследниците на бившите собственици на национализираното предприятие, които права са реализирани на основание експертиза възложена от областния управител за изпълнение от "Акси-консулт" ООД Монтана /получена от правоимащите на 05.07.1999 г. /и проведено съдебно производство за делба с българската държава/ в лицето на министерството на регионалното развитие и благоустройството/ на урегулиран парцел IV в кв. 1 по действащия регулационен план на гр. Монтана, целият от 19130 км. метра, както и върху описаните сгради. От приложения препис от решение от 14.03.2008 г. по в. гр. дело № 163/2007 г. по описа на окръжния съд Монтана е видно, че е допусната делба на имота при права: 120/481 ид. части общо за наследниците на бившите собственици на национализираното предприятие и 361/481 ид. части за българската държава, като в делбата на описаните недвижими имоти не е допусната до участие ТПК "Септември" гр. Монтана. Приложен е и препис от определение № 600/11.06.2009 г., постановено по гр. дело № 4233/2008 г. по описа на I г. о на ВКС в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 14.03.2008 г., постановено по в. гр. № 163/2007 г. на окръжен съд Монтана, по касационна жалба на ТПК "Септември", гр. Монтана. При тези установени обстоятелства по делото съдът е постановил неправилно решение, което не е в съответствие със закона. Правно средство за отстраняване на недействителността на административните актове е и обявяването /прогласяването/ на нищожността на административните актове, които са засегнати от най-тежкия вид недействителност-нищожност. Прогласяването на нищожността на административен акт може да стане от съда по два начина: а/ когато по повод на обжалване унищожаем административен акт - съдът констатира, че актът всъщност е нищожен и б/ по искане за прогласяване нищожността на административен акт и това искане да е главният предмет на съдебния процес. Правната сигурност налага да се приеме, че искането следва да бъде по ред, "който по начало е аналогичен на реда за подаване на жалби срещу унищожемите актове", като искането следва да бъде направено и след срока за обжалване на акта, но следва да изхожда от този, който има правен интерес да обжалва акта, ако той е унищожаем. В редовно производство по реда на чл. 149, ал. 5 АПК образувано по допустимо искане, съдът се ограничава само с разглеждане на въпроса, нищожен ли е актът, или не, без да го отменя ако установи, че е унищожаем. По изложените съображения административният съд е постановил неправилно решение като се е произнесъл по искане за обявяване нищожност на административно решение постановено по реда на реституционния закон от областния управител /който е законово компетентният орган по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ/ , с което са придобити права и по искане направено от страна, която не е участвала в производство по обезщетяване и не е активно легитимирана да прави искане за обявяване нищожността на административно решение постановено по реда на ЗОСОИ като административен акт по реда на чл. 149, ал. 5 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение