Решение № 15887 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2009 г.

Решение № 15887 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Кмета на район "Младост" - община Варна против решение № 185 от 11.02.2009 г. постановено по адм. д. № 1911 по описа 2008 г. на Административен съд - Варна. Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Елена Алексиева Арсова не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по жалбата на Елена Алексиева Арсова против отказа на кмета на община Варна - район "Младост", обективиран в писмо № СИДК-94 от 08.07.2008 г. по молба № СИДК-94 Е/10.06.2008 г. за настаняване под наем в общинско жилище, находящо се в гр. Варна, кв. "Възраждане", бл. 7, вх. 2, ет. 5, ап. 36. С решението си първоинстанционният съд е отменил отказа, приемайки по съществото на спора, че молителката отговаря на условията по чл. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища. Приел е, административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по искането при спазване на задължителните указания по прилагане на закона. Законът за общинската собственост регламентира правната възможност на физическите лица да пребивават в качеството на наематели на общински жилища в две хипотези: след първоначално настаняване или след продължаване на първоначално възникналото наемно правоотношение. И в двата случая материалноправните предпоставки за лицата да бъдат страна в наемното правоотношение, са еднакви. Съгласно чл. 45а от ЗОбС, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общинските жилища по чл. 43 и чл. 45 от ЗОбС, се определят с Наредба на общинския съвет. Съгласно приетата за целта наредба на Общински съвет Варна, основанията за настаняване под наем в общински жилища, са посочени в разпоредбата на чл. 4. Позовавайки се на обстоятелство, визирано по чл. 4, ал. 1 т. 6 от същата, кметът на община Варна, район "Младост" е постановил обжалвания пред Административен съд - Варна отказ. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 от наредбата, правомощието да разгледа подадените молби и да вземе решения за включване в картотеките на нуждаещите се граждани, респективно да откаже включването в картотеката, което е предпоставка за настаняване под наем в общинско жилище, принадлежи на Комисията по чл. 6, ал. 1. Съгласно алинея 3 на същата норма, решенията на комисията се утвърждават със заповед на кмета на района. С оглед нормата на чл. 45а от Закона за общинската собственост, препращаща за процедурата и основанията към наредбата на общинския съвет, кметът на района не може да вземе самостоятелно решение по молба за настаняване под наем в общинско жилище. Задължително е неговото волеизявление - положително или отрицателно да се предхожда от волеизявлението на помощния административен орган - комисията по чл. 6 от наредбата, в чието правомощие е да прецени наличието на основанията за настаняване в общинското жилище, а то от своя страна, задължително се предхожда от картотекиране на гражданите. Произнасяйки се без решение на комисията по чл. 6 от Наредбата, кметът е нарушил административнопроизводствените правила, което е довело до незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е следвало да констатира, при служебната си проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, нарушението на процесуалните изисквания на Наредбата и на това основание да отмени акта, без да прави преценка за наличие на основанията по чл. 4 от наредбата (правото на което първо принадлежи на комисията по чл. 6 от наредбата). Настоящата инстанция не споделя изводите, че настоящият казус не е свързан с първоначална преценка за наличие на основание за настаняване, което да изключва произнасяне на комисията. Законовата норма на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС предвижда възможността за продължение на наемното правоотношение, ако наемателят отговаря на условията за първоначално настаняване. Съгласно цитираната по-горе норма на 45а от ЗОбС, правомощието да се преценяват материалноправните основания да се ползва под наем общинско жилище и в хипотезата на чл. 46 от ЗОбС, принадлежи, съгл. чл. 6, ал. 2 т. 1 от наредбата, на комисията по чл. 6 , поради което преценката по чл. 46, ал. 4 от ЗОбС за продължаване на наемното правоотношение отново е свързана с упражняване на това правомощие. Жалбоподателката пред първоинстанционния съд не е в хипотезата на продължаване на наемно правоотношение, тъй като не е била страна в първоначално такова. Същата нито е била наемател, нито е била член от домакинството на наемател. Както се установява по делото, същата е била съпруга на член от домакинството на наемателя по заповед № 103 от 10.07.1991 г. За да се ползва от правото да бъде член от домакинството на наемател и в това качество да бъде правоимаща да ползва общинското жилище, същата е следвало да бъде адресат на заповедта за настаняване. Тя не се е конституирала като страна в наемното правоотношение по отношение на другата страна в него - наемодателя (община Варна), поради което не може да се приеме, че е в хипотезата на продължаване на наемното правоотношение. Не е налице и идентичност и на основанието, при което е възникнало първото наемно правоотношение по цитираната заповед от 1991 г. (наемателят е отчужден собственик, настанен в оборотно жилище), а жалбоподателката не е. По тази причина, не може да се с подели изразеното от решаващия съд, че казусът следва да се изключи от приложното поле на на чл. 4, ал. 2, т. 4 от наредбата. Въпреки че становището относно прилагането на материалния закон, не се споделя от настоящата инстанция, крайният извод за незаконосъобразността на обжалвания отказ, но по изложените съображения за нарушение на административнопроизводствените правила, е правилен. По тези съображения, решението следва да се остави в сила. водим от изложеното, Върховният административен съд,